Постинг
13.01.2021 12:12 -
ОТНОВО ПРИ ОСТАНКИТЕ НА СЕЛО ТЪМРАШ - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Регионални
Прочетен: 2776 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2021 13:32
Прочетен: 2776 Коментари: 7 Гласове:
9
Последна промяна: 13.01.2021 13:32
Останките на Тъмраш се превърнаха за мен във свято място, подобно на тези от с. Чамла. Родопа има два символа, вр. Турлата и Кемеровият мост ад Девинската река, за мен обаче има и две свети места, които споменах. Напомням за мисълта на Вайсенберг, че да обичаш някого, трябва да го познаваш и мисълта на Алеко Константинов, че ако упознаеш Родината си, ще я обикнеш. Така се слуци и с мен в момет, когато имах интереси към Тъмраш. Запознах се в Редкацията на сп. Родопи с полк. Ангел Вълчев, посветил живота си в търсене на материали по архивите за това помашко село, описал истината за него и разобличил клеветите за "разбойници тъмрашлии". Описвал съм исторята му в блога си, запознат съм с целия му регион, та дори и с трите му гробища - Новото, Старото и Манафското. Без никакви причини, защото селото през годинните на Възродитлелния процес бе обезлюдено, но пък имаше път до него, защото там бе построена правителствена ловна база, десебригадите с чуковете потрошиха гробните паметници, а за нуждите от чакъл за пътища чакъларки ги смляха за астилане на пътищата за джиповете на властта до 1989 г. Свидетел съм на заселването на първите румънски мечки тук, едни черни питомни тогава гиганти.
Ето ме отново в Тъмраш. Посетих го за първи път преди десетки години, мисля преди 1970-а и помня останките от къщите, конаците и конюшните му. Големите камъни са откарани тук и там, вече ги няма, съборена е и красивата Тъмрашка чешма, символът на селото, за да въртят на площада големите камиони-трупчийки. От останките на къщите с разрушени каменни стени и тайници за укриване на златото в тях, а също и дворовете с градинки с перуника и див чимщир, няма и помен. Унищожено е и Новото гробе, а другите две са така обрасли с борове, че са неоткриваеми. В мен обамче са останали спомени от това село, единственото помашко сред бъларските, около него, но с такова значение някога, че макар дори извън Тъмрашката република, тя носи името на това село. Историята на това населено място, за съжаление прокълато след зверствата на Триградлии и Барутанлии в Батак и Перущица, би трябвало да бъде позната на всеки итересуващ се за маолото на страната си КУЛТУЛРЕН човек.
Посещението на такива места, запознаването с писаното за тях от честни хора като полк. Авгел Вълчев от от съседното на с. Тъмраш, Лилково, е много важно във времето, когато живеем, когато простащината и наглостта победиха българското ни самосъзнаие, вменявайки ни кремълско. Цитирам и тагова: Радев, Манолова, Трифонов.
Посещевайте тези места, силата, която ще почерпите от от тях Ще Ви помогне да избегнете попаднето Ви под валяка нна простотията, който бавно и сигурно прегазва нас, културните хора и страната ни.
Приятна разходка из това място със славно минало и печален край в две серии - през 1878 и през 1912 година! И то жертва на великите сили в борбата им кой да владее тези прекрасни земи.
Пътеката от с. Чурен, където извира Тъмрашката река до унищоженото дес с. Тъмраш минава през килим от цветя.
Тъмрашките гори. Някога широколистни, днес иглолистни слез оппеделяне на региона им за вододае за П|ловдив от Залесителната комисия.
Живата украса на Тъмраш.
Църквичка, строена с пари от ЕС. Мястото неслучайно е избрано тук - в центъра на изчезналото помашко село Тъмраш.
Къща зи бирнджиавджиите
Ще покажа няколко места, които бяха с останки от къщи, днес, те са заличени от трема, цветя и храсти.
Като архитектура - стратоден строеж!
При църкзичката свършва долината от с. Чурен в дясно и тази от с. Лилково - в ляво.
Някога - къща до къща, днес само тази църквичка, построена с камъни от къщите.
Някога тук стърчаха високи каменни стени - на конака, на къщите на Ахмедага Тъмрашлията, на конющнята - нещо много огромно, с еднометрови стени и акло в конюшнята на турските войски, дислоцирани тук с отвор в центъра й, за да се измива, на сгради, при които личи възстановяването им след първото опожаряване. Природата се завръща, където е била.
Навлизам в Новата гробе, останките му. Само срециалисти могат да намерят мястото му. Бригадите с чуковете на ДС по време на възродителниа процес разбиха с чукове надписите по чешмите, където имаше мюсюлмански имена, с това разбиха и чешмите, но това не им стигна, та разбиха и каменните паметници по гробловете на помаците. Някои от тях бяха шедьоври. Това е антично богатство, но боклуците на тогавашните блиринджии - същите днес са бокщлуците на Радев, защото в него те провиждат свръхсупербоклука и само него слушат и само на него вЕрват - планомерно, по заповед унищожиха. Това е заличаване на страница от историята ни, унищожаване на ценни антични останнки. Днес продължава същото но с нов сценария - Нинова с борбата си да установи прокремълски курс на БСП, Радев - да направи президентството ГРУ-еващина, да разделя нацията, да работи за снемането на отговорността за грабежа на държавата от олигарсите, нашето задкулисие.
Почупен от бригадите с чуковете надгробен паметник
И по горния и по долния паметник яко са "играли" чуковете на идиотите.
Стандартно унищожен паметник с минимум разход а енергия от слущителя на ДС - ударен е в областта на врата, където сечеието е най-слабо.
Комунистическо варварство или спонтанно желание на помаците да си сменят имената? Та тук когато бригадите са минавали, не е имало нито един помак!
Горе и долу, паметник на бедни хора, само един изправен камък, да се знае къде е гроба им. И върху него - комунистически злоба...
НАЙ-СМЕШНАТА ГЛУПОСТ НА СТАЛИНИЗМА
СИНЧЕТАТА И ВНУЧЕТАТА НА БИВШИТЕ ДеСеСЛУ...
Почивка на море в Свети Влас 2024
СИНЧЕТАТА И ВНУЧЕТАТА НА БИВШИТЕ ДеСеСЛУ...
Почивка на море в Свети Влас 2024
Следващ постинг
Предишен постинг
много красиви места. А за елените - да не говорим.
цитирай но това място ми се струва, че е забранено за влизане. Има табела–частна собственост и знак за забрана на коли. Беше, когато ходехме по дългия, но прекрасен маршрут и път, целият покрай живописната Тъмрашка река. Брояхме мостовете, даже ги номерирахме с молив, че са толкова много по пътя до селището. Държаха се още седем осем къщи поизправени гордо, докато не дойдоха времената на разбойническите разменки и цялата околност се превърна в забранена за простосмъртните. Сложносмъртните или по-скоро безсмъртните си построиха ловни резиденции и се охраняват от хора с пистолети по крачолите, поне преди десет години ни върнаха и казаха, че не сме желани там. Какъв туризъм, какво национално богатство, каква история! А се сече не като ги подбират, а цели участъци до голо, нула номер! И се учудвам, че не са ви изгонили, може би защото сте слезнали от Лилково директно или пък от Чурен.
цитирай
3.
planinitenabulgaria -
Аз винаги влизам изотзад на охраната, няма как да ме върнат обратно.
13.01.2021 21:48
13.01.2021 21:48
shveik5 написа:
но това място ми се струва, че е забранено за влизане. Има табела–частна собственост и знак за забрана на коли. Беше, когато ходехме по дългия, но прекрасен маршрут и път, целият покрай живописната Тъмрашка река. Брояхме мостовете, даже ги номерирахме с молив, че са толкова много по пътя до селището. Държаха се още седем осем къщи поизправени гордо, докато не дойдоха времената на разбойническите разменки и цялата околност се превърна в забранена за простосмъртните. Сложносмъртните или по-скоро безсмъртните си построиха ловни резиденции и се охраняват от хора с пистолети по крачолите, поне преди десет години ни върнаха и казаха, че не сме желани там. Какъв туризъм, какво национално богатство, каква история! А се сече не като ги подбират, а цели участъци до голо, нула номер! И се учудвам, че не са ви изгонили, може би защото сте слезнали от Лилково директно или пък от Чурен.
Най-големят ми успех бе, когато буквално откраднахме гробен камък от тези, които трошачката на чакъл щеше да смели. Сто фокуса и лъжи измислихме, но усряхме. С много усилия и късмет при забрана да се влиза с автомобил, преметнахме и охраната и отнесохме паметника, който сега е побит на вилата ни. Той е на молла, главата му е с чалма, пише с араски букви:
Мустафа, син на Иляз, починал 1833 г. Виках един турчин, той преписа надписа, после го преведоха в джамията на Халите и ми го донесоха. Турските работници по вилната зона го знаят, премиават през примитивната ми ограда и опъват килимчетата си срещу него.
По Тъмраш винаги се сякло, сече се и сега, но дърветата са толкова много, че, мисля, не могат да ги изсекат. От това, което се извърши там, само ГРУевака Радев може да е доволен...Хората - не!!!
rosiela написа:
много красиви места. А за елените - да не говорим.
но откакто се пенсионирах сам си поставям задачите и съм по-зает от Йорданка Фандъкова.
СГРАДИ, ПРИРОДА, А ХОРА ИМА ЛИ ТАМ ВСЕ ПАК ЗА МАЯ?
цитирай Секат горите, ловуват. По случай 70 годишнината на ВВ1951 мисля да му посветя втората част на постинга за Тъмраш, като по този начин той ще се почувства задължен да си яхне джипа и да посети този регион. Дано преди това да прочете кигата на полк. Ангел Вълчев, "Тъмраш", иначе от това, което ще види нищо няма да ранзбере. Чудя се обаче каква компания да му препоръчам.
цитирай Втората част на постинга ще напправя по-старателно, дано да Ви ареши и да не ми извъртите още един минус. Преценката Ви за тази материя не прави смисъл.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18382