ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ СЕЛАТА В ГРАДОВЕТЕ СЛЕД ТЕКЕЗЕСИРАНЕТО - ДНЕС НА НИВО РАЗВИТО ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ
Това преселение го знаем - то засегна много хора, преобърна много съдби, включително и тази на страната ни. Последствията от него са ужасяващи както за страната, така и за самите хора, преминали през този труден етап на пълната промяна в живота им, поели по стълбата, която ги поведе надолу към морлната деградация, непочтеността и закодиране на фалшиви команди в чипа им. Страната остана с обезлюдени региони, а ценностната система на хората от селото, набутани у градо, вече не бе валидна. На мнозина от тези хора в градовете се родиха и децата им. Можеха ли родителите им да ги убедят да станат като тях – да се трудят, да се почтени - това е едната опция, несправянето с която води до една друга, доста страшна – това да стори улицата б. м, простащината, яхната сега от политиците ни. Само един отхтях ще цитирам, Другарят радеВ и боклуците му по улиците на София.
Откъсването на хората от хилядолетния им начин на живот - да се трудят и да зависят от труда си, като вместо това те трябваше да предлагат на идиоти работните си ръце за парченце леб, промени начина им на живот, делата им. Децата може да не разбират всичко в детайли, но усещат накъде се стреми живота. Новите изисквания на живота към хората станаха различни от тези на предишното поколение. От тях отпаднаха почтеността, достоинството, в живота им нахълта масовата култура, която днес наричаме чалга. Притежаването на тези точно качества донесоха успехи на „хора”, дрънчащи като празни лейки, но с високо самочувствие, достигащо до наглост в изявите им. Такива хомоноиди се харесват днес. На тях се стремят да приличат младите хора - съзнателно недообразовни, закърмени с фалшиви науки, на първо място от които историята, на второ литературата, държани далеч от духовността и националната ни култура, опростачвани чрез професионални опростачвательники от социалните мрежи, чиито конци се дърпат от хибридни офицери. Така се създаде едно съсипано, болно, опростачено поколение, което е манипулируемо. Ще посоча няколко такива высокоизявники и активники от различни области, като уточнявам, че такива има внедрени навсякъде, като мнозина от тях са с кухи никове, зад които работят екипи. Не казвам от къде идва плАтата на екпниките им, само ще цитирам няколко вероятни активники в този процес според моето виждане върху това, което правят – президентът ни, футболовият журналист Георги Атанасов, шоуменът Слави Трифонов от телевизията и следовника му в Блог. бг с ник Блекпредатор, политиците, готвещи се да управляват чрез тройна коалиция след изборите през март, от които посочвам Манолова, Христо Иванов, Генерал атанасоВ всиччкиге высокоинтелигентники. Освен тези, днес пример за подражание на подрастващите с умствена напредналост и на уже врослые с умствена изостаналост - всичките, обладани от стремеж да се изявават като тях да станат богати без да се трудят, има още много.
Това като въведение, сега преминавам към една от жертвите на миграцията, град София.
Хората от всички села, не само от днешната София-област, но и от цялата страна, а също и от малките градове, останали без поминък в резултат на въвежсането в страната на съветската административна система след Деветото се отправиха към големите градове, на първо място, София. Така започна първата велика вълна на преселението. Хората изооставиха родните си места, поминъка си, инвентара си, по-точно е да кажа, взеха им го, и пойдоа у градо. Построеното през изминалите години от тях, от родителите им от преди векове, бе изоставено. То още се руши или вече е тотално разрушено и ограбено от „пираните”- крадците , приподвали този начин на живот за свой поминък.
Опит да се спре този разрушителен процес бе Постановление за раздаване на пустеещи земи, в каквито се превърнаха нивите и пасищата на хората. Пак поради този опит за корекця на грешката - изселването на хората от родните им места по градовете - бяха направени промени. ТКЗС-тата придобиха нов статут, станаха ДЗС-та, после АПК, където хората все пак имаха някаква работа през зимата или през цялата година, със спечеленото от която и от личното си стопанство поминуваха. Това бяха предприятия по селата и малките градове, цитирам с. Трекляно, които произвеждаха по нещо на загуба, което не можеше да продължи безкрайно. Цитирам един случай от цех за производство на болтове и гайки в Копривщица, подчертано животновъден регион. Нямат работници, хващат който дойде, обикновено овчари, сравнително свободни през зимата. Ползва се автомат при тази дейност, следи го и го управлява оператор, така да го нарека. Този автоматът се поврежда непрестанно, когото и да сложат да работи с него. Обяснението на директора: Неизпълнение от работника на инструкциите, напънал автомата и го счупил. Питат работика защо така, той отговаря: Автоматът се прееба! /!?!?!?!/
Другята версия за повредата на този сложен автомат, внесен по второ направление – от назначените да работят на него нямало нито един неовчар...
Това положение продължи до 1989 г., когато дойде „демокрацията” и ТКЗС-тата, цеховете по малките населени места и другите „предприятия” бяха закрити, по-точно, приватизирани, което означава купени от подставени лица. Така хората, останали по селата и малките населени места останаха без доходи. Работа намираха в близкия голям град, ако такъв имаше, ако не, поемаха по пътя на миграцията. Изоставяйки всичко, те пойдоха към големите градове, където им предстоеше да започнат живота си отново. По един съвсем различен начин, в обстановка трудна, защото нямат квалификазия, а работните места стават все по-оскъдни и се търсят специалисти. Да се върнат към поминъка на родителите, да работят земя и да гредат животни, тази брънка от веригатах бе скъсана и връщането бе невъзможно – ни умения, ни инвентар, ни желание за този труден поминък.
На фона на това масово преселение започна едно огромно стпоителство на жилища, най-вече блоци по София. Печеливш на първо място от тази миграция се оказа банката, която по същество превърна този процес във втори бланков грабеж след първия, този на изкуствено предизвиканата хиперинфлация. Вторите възполвали се от този процес бяха строителните мафиоти. Къде ли не се построиха те блоци, но вече по нова технология – топлоизолирани, не венчани с ТЕЦ, който да ограбва живущите в тях по схеми одобрени от шефа на КЕВР, винаги верен на задкулисието. В новите жилища с непосилни за новодомците кредите се заселваха хората, останали без препитание в малките населени места. Застроени бяха площи в София, неподходящи за жилищни квартали, извърши са застрояване в междублоковите пространстнва, за което помогна реституцията на земята на хората и липсата на закони какво да се прави, ако тя е под панелките или между тях. Знам кой е собственикът на земите, по-точно на царевичните ниви, върху които е изграден днес комплекса Младост 1А. Наследниците му живеят в една къща до Дървенишката река, не далеч от моста, който е над нея. Погребан под блоците с мигриралите от селото хора бе този плодороден чернозем, осигурявал храна за домашните животни по Софийско от векове.
Пазарът на недвожими имоти обаче се пренасити, останаха висящи много непродадени жилища и цели блоци. Стпроителната мафия, спечелила доста, но инкасирала и загуби, цитирам тези в Банско с непродадените стотици, а може би и хиляди ваканционни жилища, мина в режим на изчакване и замисляне на нова стратегия. И я дочака, тя е свързана новата вълна на миграция към големите градове, на първо място към София. В основата на тази стратегия влезе изнасянето на жилищата в страни от София, която се пренасели, напълни се с вякакви боклуци не само от страната, но и вносни от близкия и Средния Изток, русняци, които искат да имат тук имот, а покрай него паспорт за ЕС, за да мафиотстват и там. Цитирам квартала около Лъвов мост. Около него цените на жилищата са ниски, няма и желаещи да живеят в този регион, а такива квартали има още доста. Вечер в блоците там светят само някои от прозорците, има и блоци, по балконите и по покрива на които растат дървета. Има и още един тип миграцията към София, това са ромовете предимно от Видинско, но и от цялата страна. Те се заселват без някой да им пречи около София и по цял ден щъкат из София, търсейки и разнасяйки боклуци безплатно по градския транспорт. Едно от питегателните им места е Женският пазар, където живеем и ние. Гета около и в София се основават постоянно, кварталите им стават все по-големи. Този фактор – натискът на миграцията към София - се отчита от строителите и те строят новите блоци покрай София, предимно по Витоша в някогашните пасища и ниви и по селата й. Животът в тези блоци има своите изисквания – той прилича на този на америкнаците, които каквото и да правят, първото им действие е да се качат на колата и да отидат където е необходимо – на работа, да закарат децата на детска градина или училище, защото градски транспорт няма. След това пак с колата трябва да се върнат в дома си. Към този начин на живот се ориентират все повече млади хора. Да притежават такива имоти е привлекателно и за хората, живяли по малките населени места, където струпването на хора и мръсотия, характерно за все по-гъсто неселената София, е нетърпимо. Хората с възможности също желаят да имат и втори имот, не в замърсената, шумна, циганизирана, с щъкащи по улиците й безделници, престъпници от цялата страна и пиянища, а някъде по-близо до природата. От където да отидат до София, да си квършат работата и да се махнат на минутата от ситито на града.
Друг миграционен натиск към София упражняват сравнително богатите хора днес, които живеейки някъде в провинцията, си купуват жилище и в София, обикновени в някой блок в якята на Витоша напр. Такива построени блоци има много, предлагат се всякакви жилища с цени 1000 евро/м. квадратен, а в заградените луксозни комплекси цените не са поз 3000 евр/м. Още по-заможните от провинцията инвестират парите си тук в мутробароци. Това е вредно за страната, защото тези пари остават заключени в мутробарока, който може да струва и милиони, но мутрата няма интелектуални възможности да ги вложи в нещо, чрез което да осигурява работни места, да произежда нещо. Който е бил в в малките населени места на Германия или Авствия, знае за какво говоря – там навсякъде нещо се прави и то с високо качество. Давам за пример една неголяма работилница за седалки на Фолксваген, която по качестгво е недостижима спрямо тези в заводите. Тръмп е привърженик на същата простащина, защото той влага „спечеленото” от него в хотели, давам пример с тези в Измир. Които сега пустиеят. Друг пример е братът на Милен Велчев, който чрез ченч на външния ни дълг, го ограби. Благодарение на това или на нещо друго, но той се развъртя по Черноморието, със строителството на сгради като тези на Тръмп.
Миграционен натиск към София упражняват също така крадците, припознали кражбата за свой поминък и хората със средни възможности от близките населени места до София. Давам пример с едни възрастни перничани, които купиха наблизо до вилата ни парцел върху едни скали с намерение да стрОят. Два лайновоза на по около 60, вероятно братя, мязащи на кърлежи, които са се напили с кръв и са се пуснали от гостоприемника, оти там им е топло. А как гледат само. Агресивно, мръсно, не намирам подходяща дума. По блоците около София е пълно с такива от провинцията, да ги нарека с двойно гражданство или жителство, видно от номерата на колите им.
Друг вид миграционен натиск към София са строителите, които работят тук и разбойниците, маскирани като строители. Магазините /помещенията/ бяха хит, вече не са. Празните магазини, някои от тях абсолютно непригодни за живеене противозаконно се ползват за жилища, а какво нещо влиза и излиза от там, който минава през безистен, какъвто има кооперацията ни, знае. Смее ли да се обади някой, може да подпалят кооперацията. В такива магазини се населват или ги купуват успели в бизнеса цигани от провинцията, ползвайки ги за бази за делата им по София, не знам точно какви, но предполагам нечисти.
Дядовата ръкавичка стана София, законите в страната разкриват тази опция на непрекъснато разрастващата се в резултат на вътрешната миграция в страната София. В резултат пък на външната виграция на млади хора и кончината на родителите им, в центъра на София има много необитаеми апартаменти. Те са изоставени, падат от тях елементи от строителната им конструкция, най-вече от балконите. Пред мен падна част от балкона на ул. Поп Богомил на метър от една жена. Елементът бе толкова голям, че осколки нараниха леко жената и активирха алармената инсталация на паркираните на другия тротоар автомобили. Общината обаче бе на ниво – дойде екип, опъна една лента с предупреждение да не се минава под балкона и с това нейното задължение бе изпълнено. Ако някой бъде утепан под това място, дори и след години, когато хората ще премахнат лентата, има документ, в който е отразено предписанието на общината, да не се минава през това място.
Стана модно младите семейства от комплексите на София да искат да имат и някакво жилище извън София. Повтарям, това сега е хит. Давам пример с едно младо семейство, не описвам интелектността му, което купи парцел, наклонен по диагонал. За парцела платиха майка си и баща си. Ще стрОят. В плана влиза луксозна къща, басийн на двора, беседки и барбекю, не знам още какво. Но преди това ще строят подпорна стена за хоризонтиране на терена, чиято височина трябва да бъде към 3 м. в най-високата си част. Те понятие си нямат колко струва да се направи подпорна стена и колко сложно е това съоръжение. Започват с парите от продажбата на единия от автомобилите си, а за всичко останало ще разчитат на кредити. Съжлявам ги тези млади хора, в тях виждам какавида на една бъдеща тлъста жертва на банките. Не мога да им кажа обаче опасенията си...Финансово необезпечен строеж, във време нестабилно заради погрешния път на развитие и у нас и по света. Най общо казано, не ние сме във времето и времето в нас, в ръцете сме на други, нашите нови господари. Времето, когато човек бе независим, у нас свърши след отнемането на собствеостта ни, а с нея и възможностите ни да зависим от себе си. Сега навлизаме във времето, в което е Америка – всичко на кредит, всичко „виси”, фалити, собствеността преминава към банката, вземат ти всичко, минаваш няколко месеца на социална помощ и си на улицата. Някои успяват, давам за пример Тръмп, има и други...
Ще завърша с няколко цифри и статистики, които съм чувал, но ги считам за достоверни и затова ще ги цитирам. Започвам с броя на строежите в региона на Панчарево. Тук идват строители със суперсъвършена техника. Говорих с един технически, така се представи, който имал парк с чисто нови багери JCL. Нито американските нито японските могат да се мерят по показатели с тези универсални машини. Каза, че в момента тук имало няколко стотици строежа, общо към 270 и да се обслужат с машини всичките било невъзможно. Нито машини имаме достатъчно, каза той, нито багеристи, за да обслужим толкова строежи. Цената за услугата с багер паднала и сега се плащало по 300 лв. на машиносмяна, а не по 50 лв. за час. Няавсякъде над вас се стрОи, каза собственикът на багерите. При рзходките си по време на ковида това го видях...
А сега и за населението на София, пак по неофициални данни, за мен обаче реални. В София пребивават над 3000000 души, от които през зимата остават малко под 3000000. Тези данни идват от няколко места, включително и от разхода за вода, който не се обхваща изцяло – в циганските квартали вода не се заплаща. От това население на София преди малко години ромовете са били 10%, но сега се твърди, че след преброяването те се окажат над 12% заради високата раждаемост и новите прииждащи от страната „мигранти”. Раждането на деца за голяма част от тях е превърната в поминък, а резултатат – все повече жители на социални, енергийни и други помощи – за неграмотност, за безработност, списъкът има към 20 позиции за възрастните цигани и над 20 за децата. Оставям отворен въпроса от къде идват тези средства. Но пък става ясно какво ще да е средното интелекгуално ниво на софиянци, към които ромовете след 1989 г. се присъединиха като техни съграждани...
