Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10 10:01 - ВЕЛИЙШКО-ВИДЕНИШКИЯТ ДЯЛ НА РОДОПИТЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 234 Коментари: 1 Гласове:
5



 

ВЕЛИЙШКО-ВИДЕНИШКИЯТ ДЯЛ НА РОДОПА – НАЙ СЛАБО ПОСЕЩАВАН ОТ ТУРИСТИ, С МНОГО СЕЛА И МАХАЛИ

 

    Наименованието на този дял не носи информация за същността му, затова сега ще се спра на него:

    Той започва от Аврамовата седловна, където от Източна Рила започва вододелното било север-юг на Родопа. То завършва чак при Александрупулис, някога Дедеагач, при Егейското море – територия, отнета от България. Родопа е част от Рило-Пиринския масив, разделен от седловината Предела, но и това е неточно – планината Алиботуш е част от Пирин и тя също завършва при Егейското море. Пътуващите до Гърция мислят, че планините над Драма принадлежат към Родопите, но не е така, те са част от Пирин. Границата между Родопа и Пирин е река Места.

   След това уточение сега за централното било на Родопа от вр. Велийца до вр. Виденица, наричано Велийшко- Виденишки дял.

   От Аврамовата седловина централното било на Родопа тръгва на юг и постепенно се изкачва. Горски път или по точно път на Горското стопанство във връзка с дърводобива достига до гористия връх Велийца. Върхът е заобиколен с прекрасни поляни. Той е хидрографски център, защото от него извират четири реки. Най-близкото село под върха е Бабяк. Реките от това вододелно било текат към по-големите реки от двете страни на рида, Чепинска и Места, други достигат р. Места индиректно, вливайки се в р.  Доспат, и тя приток на Места, една от великите родопски реки. Достигайки до селото Медени поляни, главното било завива на 90 градуса на изток, а след с. Борино отново завива на юг. Най-високата му точка е вр. Виденица, висок колкото Велийца, около 1700 м. н. в, но доста различен – това е най-високият връх сред околните и поради това от него се вижда голяма част от Западните Родопи. Където имам репери, напр. Малкия Персенк, скалите на Модър, скалите при Триград и др. се ориентирам и разгадавам какво се вижда около тях. Вр. Виденица и бил тракийско светилище, бил е село, после византийска крепост, уищожена от остготите. Турците му дават име връх Окото. Няколко км. след Виденница главното било завива отново на юг и по него минава границата с Гърция. Някога тези земи са били зимните пасища на родопчани, днес те са придадени към Гърция. Пред очите ми е най-голямото зимно пасище на родопчани, Гюмюрджинското, с огромното езеро до морето. Водата на езерото не е солена, но по тревичките около езерото има кистали сол, поради което овцете там не са се нуждаели от каменна сол.  А овчарите за да са полезни за семействата си са ловили в езерото едни огромни миди, наричани сулини, чието месо са сушили и с коне изпращали на семействата си.  Отнемането на пасищата на животните на родопчани се оказва за тях жесток удар, който прави живота им много тежък и поставя началото на обезселването на региона, защото оставя много хора без поминък, овчарлока. Желязната завеса е спусната на пътя на овчарите към пасищата на овцете им,  принуждава ги да водят борба за оцеляване в планинната за себе си и за животните си, които ги хранят, на живот и смърт.

Станали ненужди като ливади, пасищата са разорани и превърнати в лозя, а тези около Гюмюрджина – най-големите, пустеят или гърците засеелват там цигани от вътрешността на страната. Гърците предпочитат да живеят по островите и край морето, което ги храни.

   Велийшко-Видинишкият дял на Родопа има един поддял, Добраш, с най висок връх Беслет. Името му произлиза от заселницте му, търсели земя за обработване, паша за животните и вода. Те като намирали почва я стискали с ръка и ако ставала на топка, а не се разпадала, казвали: Тук е дОбро, може да се живее. Условията тук са наистиа добри, затова в Добраш има села на такава голяма височина.

    Селата в този дял са малки, те са предимно помашки, вероятно 99%. Ковачевица е българско село тук, Долен, по градовете има по малко българи, но някога са били повече, защото има църкви, повечето от тях сега заключени, изоставени, рушащи се. Такива има и в Източни Родопи, където преобладаващото население е турско. Тези църкви показват, че българите напускат този регион, а причините са ясни – сталинскита колективизация, която им отне поминъка и разруши основата на страната ни, селото. Последвалите промени определиха днешния хал на странната ни, а миграцията не само нне е престанала, но и се засилва - градовете се пренаселват, цели региони на страната се превръщат в ничия зема.

    Освен малки села по Велийско-Виденишкия дял с труден достъп до тях заради наклона и невъзможния път, има и махали, до които хората сами са си направили водоснннабдяване, път, проходим само когато няма сняг и е сух. В Източнни Родопи към махалите на турците пътищата са по-добри, а някои от тези тук са почвени, дори не са покрити с чакъл. Покрай пътищата на Горското пък има колиби, в които живеят помаци животновъди. Те не са само животновъди, работят и в Горското, където жените засаждат дръвчета, а мъжете секат и извозват трупи. В по-големите села има дъскореезници. Тази  работа е много тежка и опасна, не по-малко опасно е да се извозят трупите. Машините са частни, повредят ли се, става голям проблем. А колко се пътува до обекта!

   Въпреки липсата на пътища, въпреки изключително суровите природни условия, липсата на магазини, да не говорим за здравеопазване, тук живеят хора /б. м. помаци/ и чрез неимоверен труд изкарват прехраната си. Този регион не  е атрактивен за дъргжавата, за да инвестира в него, което е много голяма грешка. Тези хора произвеждат селскостопанска продукция много извън нуждите им, като с големи мъки реализират част от нея за да имат и някакви пари. Ще се отклоня малко, за да опиша как изглеждат тези отрудени, претрупани с работа хора.

   Работата им е свързана с животните, които те трябва да гледат, защото гледайки ги, животните ги хранят. С животните работата няма почивен ден. Сега има училищни амтобуси да отвеждат и връщат децата от училище, но това не е възможно през повече от половината година. Помашките села с транспорт, някои и с влак, тези покрай дековилката, са по-прилегировани. Но от доста села да се достигне дековилката не е лесно. Предполагам, на голяма част от тези хора, по-възрастните, грамотността се състои в това да могат да четат. Мъжете изглеждат по-добре, но жените изглеждат смазани от работа, момичетата – нездрави, а момчетата, явно расли с недостиг на видамин Д са с изкривени в някаква степен крака, има и такива, видимо асегати от рахит. Толкова високо в плаината няма и зеленчуци за децата.  Жената, ако няма някакви видими физически недостатъци изглежда на възраст между 20 и 50. Ако се ръкуваш с нея, имаш чувството че не длан има тя, а копито. Много от жените се страхуват да влезат в словесен контакт със случайно преминаващ мъж и се скриват в къщата. Млади жени без един зъб в устата, не може да се определи възрастта им, ще опиша при една среща с едно от момичетата, които срещах, не само то изглежда така. До един ж. п. мост над пътя от Юндола за Якоруда привечер, вече доста късно едно младо момиче не прибираше продуктите,  които предлага, а стоеше на „поста” си. Спрях за да си налея вода и да си купя нещо, от което със сигурност нямам нужда. Момичето продаваше кашкавал, вакумиран на малки пити по около половин кг. Заговорих го, не му се разговаряше. Поисках да взема еда пита, то проговори. Предните му зъби се състояха само от по една жълта люспа, задата част на зъбите му я ямаше, поради това тя говореше както бабите. Момичето бе бледо, слабо, според мен между 15 и 20 годии, приличаше буквално на баба. Погледнах колко пари имам, бяха над 50. При пътуваннията си имам случаи, когато не изхарчвам и една стотинка, имам си всичко, спя в колата. Пари не нося заради престъпниците, а някъде на много скришно място в колата си съм скрил дебитната си карта, най-търсеното нещо от престъпниците. Казах на момичето да претегли всичкия кашкавал, който предлагаше, излезе за почти 50 лв. Взехо го, тя иска ди ми върне няколкото стотинки, настоява, аз ги взех, за да не се обиди. Това количество е много голямо за нас, но има на кого да раздавам. Трагичният образ на това момиче се загнезди в сърцето ми, и сега го вждам пред себе си в детайли. Борба за живот, в която губиш всичко преди да си се възпроизвел...

   Не всички помаци живет толкова трудно колкото тези по колибаците, където те остават твърдо, защото така повелява Ислямът. В някои помашки региони младите мъже отиват на работа като строители по Европа, а част от жените – като сезонни работнички, от където се връщат с някакви пари, които влагат в имотите си, но и с променено мислено отосно живота, който водят, за отношеннията помежду им и с останалите хора на страната, християнните, срещи връзките с които Ислямът има резерви, напр. нне разрешава бракове между българи християни и мюсюлмани, макар този номер вече да не минава напълно. Най-големият късмет за помаците е да живеят в ннякое село, свързано с път до голям град наблизо, който се подържа целогодишо. Още по-добре е да има и влак до него. Така те могат да отидат на лекар, на училище, да продават продукцията си, такива села изглеждат различно. Посочвам едно, Света Петка, 100% помашко. Посочвам и едно друго място, Гюмюштепекръстмахала на височина 1700 м. Мъжът е със ърдечна операция, но работи непрестанно, всеки момент ще падне, жената е още по-заета.  Овце, много крави, а вечерта в коритата за водопой идват мечки. Не правят пакости обаче. Същата какава ферма я има под Сюткая в Черното дере, с много, много животни. Мъжът го нямаше, помакинята се скри, но аз я снимах. Ако се прелети с хеликоптер над този дял, могат да се заснемат много такива „ферми”,подобо на местата по джунглата на Амазонка.

Още една махала си спомних в вмомената, КьоравА. Тамо по колибаците хората живеят в колиби, спят по земята, раждат се само картофи, оборите на кравите са по-добри като жилища от тези на хората. Дълг на страната е да подобри бита на тези хора!!!

   Още една особеност има този регион – той е бастионът на ДПС. ДПС така са им влезли под кожата веднаж и така са ги хванали чрез местното самууправление в клещите си, че мърдане няма. Основна причмина за това влияние на ДПС по тези места е безпросветността на тези хора и лостовете за принуда, изоставянето а регионите от държавата.

   Едно отклонение:

   В Източни Родопи има преобладаващо турско населени, но има и помаци. ДПС няма влияние върху турците, които много добре ги знаят за кого работят и какви хора вазачават за местни биринджии, но сред помаците влияннието им е много голямо. То се осъществява от местната власт. За всяка изява на някого от общината, за избраните общински съветници, винаги се подчертава, че са от ДПС. Липсата на турски електорат принуждава ДПС да компесира тази липса с платен електорат от ромове, чиито гласове за големите избори е са важни, но за местните избори са решаващи.

   Мисля, че държавата прави твърде малко за тези хора, за регионите им, за да стане техният начинн на живот по-поносим. Не, че съвсем не се прави, но това което се прави е много малко, а средствата, необходими за благоустройството на тези региони не са големи. Най-важното е пътят, връзката на хората със страната, да си изкачат необходимото за зимата, да отнесат на пазара или на съответното мусто – отклонението от пътя за селото им или в града – призведеното  то тях. А произведеното от тях е истинско, било то мед, сладко от диви ягоди, млечни месни произведенния, консерви и всевъзможни помашки стоки, включително и украси, чорапи и др. т. н. помашки пазар.

   Колко милиона трябват за магистрала от София за Бургас, като ни бе обяснено, че с нея софиянци за четири часа ще достигат до морето. И като досигнат до морето, където са хотелите на Герги Велчев и другите олигарси и що?  Няма да квалифицирам висотата на тази простащина. Ако закъсне строителството на този магистрала малко, като се отклонят средства и за строеж на пътища в слабонаселените регионни, където също живеят хора, като сега е случаят със с. Грашево, ще се подобри хала на тези хора. В Източни Родопи казват, че покрай пътното стоителство се краде от депесебиринджиите и дават примери. В Западните Родопи ако има такова нещо хората ще ги е страх да го изкажат. Казах, прави се по нещо, но е недостатъчно. Сега се стрпои напр. път за с. Грашево, вече е почти готов. Добре, че в него има още хора, като проектът е той да бъде продължен до с. Пащово, което означава втори лъч за Юндола, преминаващ през приказно красиви места.

    Изказвам лично мнение: Вместо идиоти да „летят” за 4 часа от София до морето и да се изтепват по магистралата, добре е да се построят и пътища до населените места на хората, които се трудят и произвеждат. На обратния полюс на тези отрудени хора поставям боклуците на Радев и на Черепа – Черепът е от Велинград, от там е и друга хубавица кано него, Лидия Шулева -  които освен да се бабанят и да хаирсузничмат и от тях никакав полза да няма, за хвърлянето на яйца и маймунските крясъци „Мутри вън, горе Радев!” получават по 80 лв. за три часа. Социалната политика е тази, коато помаага на хората, които произвеждат, а не на боклуците, сега тези на Радев, с които той иска да промени вота на българите, за да спаси олигарсите от прокуратурата.

    Помаците са част от българското носеление, което се труди, произвежда и не напуска населените си места, редно е на его да окаже помощ държавата, изразходвайки част от бюджета и част от парите по програми, включитело и кохезионни, за благоустройството им. По време на възродителния процес им бе нанесен жесотк удар, което навреди на отношенията ни с тях като цяло. Нека сега направим нещо конкетно за тях, да подолрим ифраструктурата на регионите им, да изградим и нова. При този толкова труден начи на живот помаците произвеждат много стоки, организират се и ги предлагат в сълота и неделя чак по софийските пазари. Защо да спонсорираме боклуците на Радев, на които вероятно се дзапхраща по 80 лв. за три часа изявничество, изразяващо се в маймунски крясъци, хвърляне на яйца и тормоз над софияци, а да не помогнем на стойностните хора.

    Имама такъвв пример от Родопите. След Освобожденнието от страната ни не желаят към нея част от Родопа, защото там хората са бедни и не могат да плащат данъци. Резултатът – основава се Тъмръшката република. Друга глупост бе възродителният процес, който нанесе огромни вреди на страната.

    Трябва да се направи нещо, защото се задава голям проблем за страната, произтичащ от провеждащото се успешно опроставане над хората. Освен боклуците на президента, маскирани като интелелуктуалци, боркини в ЕП и всякакви политпроститут/к/и, които явяват по телевизията, задава се ново поколения политици, производни на простащината като Манолова, достойна за министър на културата, Трифонов, за министър председател и отговорящ за миистерството на образованието, Цветан Василев – миннистър а финансите, Атанас Семов, човеко на Радев в КС – за министър на правосъдието, това са хора, което ще върнат страната на изходната точка от 1989 г.

Тогда мы должни начиаем все с с начале. Ползвам съветски думи, защото съм убеден, че има доста мекерета, напр. блогъри с американски ник, но вероятно мислят на ъветски език. А още по-вероятно са и на хранилка от руското посолство. От там дойде на времето приказа за изверването, наречен възродителен процес.

  





Гласувай:
5
0



1. planinitenabulgaria - Този постниг едва ли ще има коментар, защото е доста сложен.
12.10 17:28
В него съм показал колко тежък е живота на хората в този регион, как те са се съсипали от работа още не достигнали до младостта си. Писах за една такава баба от махала на с. Рибново, която нарекох Баба Мравка. Тя казваше, че не е порастнала поради тежкия труд още от дете. На този фон загатнах за боклуците на Черепа и Радев, които нито ценностна система имат нито могат да се трудят, та дори и да се размножават. Но пък си имат подкрепники и подержники, непочтенниките от медиите и социалните мрежи. За тричасово мятане на яйца по сгради и произнасяне на вълшебни заклинаная от типа "Мутри, вън!" за три часа те получават по 80 лв. Фокусът на вниманието на медиите, на интелектуалците от Оня списък, които не различават дигитус от фалос, на евродепутатите ни и на тези с увредено мислене в социалнитеи мрежи не е насочен към тези хора - как да се подобри положението им, защото те са полезни за страната, работят и произвеждат стоки при ужасно трудни природни условия и много лоша инфраструктура, а средствата да се подобри живота им не са кой-знае колко. Към тях постъпват много по-малко средства, отколкото те заслужават с делата си. Говорим за разтваряне на тожицата, но такова непочтено разтваряне на ножицата в някоя друга страна едва ли има. Едни поради простащината на определени политици са превърнали в свой поминък магиите, вълшеби заклинания - нишата, която се попълва от опрастачените, а другите работят, защото така повелява ценностата им система и въпреки ужасно трудните условия на живот вървят по Божия път на естественото си употребление.
Едва ли има други хора, които като мен да познават Родината си, да разбират проблемите й и да ги "качват" по някакъв начин в социалните мрежи. За да бъде разбран този мой постинг е необходимо запознващите се с него да имат доста повече познания в различни области. Защото преобладаващите днес са без ценоста система поради изкореняваннето й от комунистите след Деветото, чието празно място бе запълнено с едно голяяяяяямо ннищо...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7552008
Постинги: 3216
Коментари: 8556
Гласове: 15562
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031