Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 12:04 - СЕЛО БРЪШЛЯН, БУРГАСКО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.09 12:30


 

СЕЛО БРЪШЛЯН – СЪХРАНИЛО ЧАСТИЦА ОТ ДУХОВНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕДИ ДЕВЕТОТО

 

   Това село е в Странджа, отдалечено е на десетина км. от гр. Малко Търново. Природата му е много красива, има съхранени стари къщи, каквито има в Ковачевица, Лещен, Долен, но доста различни от тях. Някакъв дух от миналото има в това село с тези прекрасни някога къщи, строени като не от хора, а от вдъхновени поети. Интересни сА улиците му, величава е църквата му, насокоро ремонтирана и образцово подържана. Селото има и музей. Прекрасно място! Дивно място за почивка е с. Бръшлян с хубивите си къщи за гости, наричани Чайковите, с приятните им собственици, местни хора, завърнали се в селото си в опит да повъзвърнат старата му слава на това прекрасно кътче от планината Странджа. Вместо в западащия и циганизиращ се гр. Малко Търново, да се отседне тук е за предпочитане.

   Селото е било много голямо, но преживява жесток удар – сталинската колективизация, в резултат на която хората изгубват имотите си, животните си – поминъка си!!! – и започва масовото им изселване към градовете, където да намерят работа. Една след друга прекрасните етнокъщи биват изоставяни с малки изключения, посещавани след това много рядко или изобщо не. Тези прекрасни архитектурни паметници започват да се рушат. Днес има изцяло разрушени къщи, други – полуразрушени, обраснали с павой, има и някои подържани, колкото да не се срутят, има и такива в добро състояние. Някои къщи са реставрирани и са прекрасни, има изградени и нови в същия стил, те са повече от прекрасни. Социализъмът обаче е нанесъл непоправим удар на селото. Напомням за израза „Без оръжия разрушения правят!”,  изразяващ сторенето от комунистите в България след Деветото. Същите по манталитет като тях хора днес - крадци, олигарси, контрабандисти и и откровени боклуци -  поколението, възпитано то Слави Трифонов, обединени от троянския кон на Путин в България, Радев, се опитват да върнат това време чрез измисленото от тях Велико народно въстание.   

     Поколението на изселниците от това село са родени и израстнали по градовете, приели тяхната среда за своя жизнена, те никога няма да се върнат вече тук. Има обаче постоянно живущи хора в селото, предимно възрастни хора и по-млади, опитвайки да започнат бизнес свързан с туризма, почивката, за което тук предпоставки има. Страхотоно място, за мен със силно изръчване, остана в сърцето ми.

   За неснобовете, които не предпочитат да ходят на море и да лежат като морски клонове на пясъка предлагам почивка тук, в това прекрасно кътче на Странджа, което предлага доста интересни места, останали от античната и  от новата ни история, но и природни красоти. Странджа е малка, ниска планина, но и тя има своите особености. Запознавайки  се с тях, тя ще стане близка та тези, посетили напр. гробниците на траките, наричани долмени, светилищата от много старо време, после превърнали се в християнски, а някои от по-емоционалните емогат и да заобичат този край. Неудобството му е, че той е доста отдалечен, но така, както снобовете не се замислят какви разходи ще направят за път до морето покрай Странджа, несноловоте пък могат да останат по Странджа планово с предварителна подготовка за времето на почивката си, соъбразена с обектите за посещаване.

   Доста интересни места могат да се посетяг от с. Бръшлян, като това може да стане само с кола.

 

   Започвам с първото, местността Тъмната гора при с. Младежко. Там гората е доста гъста и долината на реката е сенчеста. Мястото е така посетено – вероятно поради ограниченията за снобовете до гръцките пражове – че място за колата се намира доста далеч от паркинга. На паркинга предприемчиви много симпатично хора са направили нещо като кебапчийница, пиячница, кафе, продават се сувенири. Реката, коато минава по тази долина извира на 2-3 км. нагоре изпод една бука чрез доста обилен карстов извор. Местността там е мистична, над извора има три пещери,  до които има пътека, построена по линията на ЕФРР. По долината на реката има прекрасни вместа, пълни с цигански автомобили, доста скъпи и цигани. Циганията около тях е пълна – боклуци, огън, на който се пече някакво месо., димове и миризми. Цигани с джиповете си бяха преминали реката на определени места, направили си летни гета, където да почииват, запалили огньове, за които режат с моторни разачки сухи дървета за барбекютата си. Ето къде възникват пожарите. Изключително неприятна гледка сред тези крсоти..

   Изворът се счита за лековит. Пихме вода от него, измихме си лицата. Рекичката на едно място прави прекрасен вир, огрят от слънцето. Прекрасно място, но...ако ги нямаше тези цигани с кагуните и скъпите си коли. А те вСтрраджа и Сакар стават все повоче, ще пиша на тази тема, пълзящата циганизация на региона.

   

   Друго интересно кътче е един водопад до с. Стояново на реката Велека. Водопадите са ми хоби, само по Централен Балкан съм посетил около 100 пръскала. Няма обаче два еднакви водопада, всеки е ако не красив, то интересен по своему. Този също е специален, защото водата носи разтворен в нея варовик, който се отлага, а водопадът е на 90 градуса спррямо течението на ректа. Народ, народ, палатки, цигани обаче нямаше.

 

   Интересен обект сук е светилището Индипасха. То е по пътя за Граматиково. Някога се посещаваше от с. Сливарово, пеша, а за тези, за които не им е жал за джипа им, с него до опеделено място. Сега посещението на светилището е съвсем възможно, след като от шосето за Граматиково след Малко Търново направиха три км. път до изходната точка към него, където има голям паркинг. Пътят започва от едно горско стопанство. той е тесен, макадам, може да се ползва, само където е прашен. При разминаването възниква проблем, а ако идва камион, проблемът е много сериозен. Пътят достига до място, отдалечено на час-цас и половина от светилището. Светилището е в долина на река между карстови скали с пещери, а изворът е под една скала, до който можеш да стигнеш лазейки. Мястото е много въздействащо, но окачените парцалчета и дрехи по дърветата и поставените предмети върху скалите го загрозяват. Да се изчистят тези неща са необходими стотици чували, които трябва да се изнесат горе на мястото, достижимо само за малки високопроходими автомобили.

   Искам да отбележа, че в този регион има селца с по една баба или евентуално още един дядо, до които достигат само високопроходими коли. В седобедните часове атака върху туристите предпрпиемат хиляди дребни мушици, а също и бъжгуни, които могат да те докарат до нервна криза.

  

   Н път от Малко Търново за Граматиково се изкачва един рида, на най-висока точка на който има тракийско светилище, наречено Камъка. Тук тракийските светилища са не саво различни от тези по Източни Родопи, те нямат нищо общо с тях. Интересно защо, след като Странджа, след нея Сакар и след това Източмни Родопи са близо, а природните им условия – доста сходни. Свеитлището Камъка няма напр. трапецовидни ниши или тераси, но пък има стъргани с кремъци от траките за да приличат на нещо огромни камъни. Светилището се състои от две части, във всяка от която има по една пирамида освен другите им такъми. Има пробити и пътеки между скалите.

  

   Друго интересно място за посещение е светилището Бастет, където се предполага да е била заселена египеткса царица, жрица или нещо подобно. То е близо до ГКПП Малко търново. Това светилище днес се ползва като християнско. Състои се от пещера, пълна с вода, пред която хората на определена дата идват и изнасят. Близо до това светилище е най-високият връх на Странджа, Градище, наричан така заради останките от недостроена византийска крепост, надежда на Византия да се спаси от идиотите, идващи от север.

  

   Наблизо до това светилище има място, къдото траките са погребвали мъртвите си в пригодени от тях скални гробници. Тези гро ници се състоят от каменни плочи с доста големи размери, в които се образува камера за починалия, а гробниците, наричани долмени са са рзлични по големина като изпълнение, някои са с предкамера, други са групирани по няколко. Най-интересна е гробницата на върха на този комплекс, която е била зарита с пръст. Тя е с предкамера, камъните са така изстъргаани от траките с кремъците им, че макар и огромни, те имат форма, след поставянето им на опеделено място да се самонатискат и да носят тежестта на пръстта, затискайки се още по-здраво. Велик народса били траките, докосвайки се до културата им настъхвам.

    Най-величавият пааметник на траките тук според мен е гробницата при Мишкова нива. Какви ли не тракийски паметници съм виждал, но този е изключение, защото на едно равно място траките са докарали и обработили – изстъргали с кремъците си –хнещо уникално, вкюючващо ограда от огромни дялани камъни с цвингер, площадка, сглобена от огромни камъни сграда, наподобяваща мавзолей. Голяма част от това богатство е разпиляна, но виличиетому не може са се унищожи нацяло.

   Направих съм хиляди снимки, ще ги публикувам, когато им дойде часът.

   Понеже възрастта ми обаче напредва, замислил съм промяна на почивката ни през лятото. Вместо посещение на величави антични паметници и природни красоти из красивата ни страна,  мисля да се ориеттирам към почимка, изразяваща се в лежане по цял дена на плаж, а вечерта да прекраваме в някое заведение със сръбска скара и събдскоциганска мзцика, където да играем чалга. Каквато  играха посланикът на Русия в Сърбия и Вучич на фестивала на балканската музика в гр. Гуча по време ва изпълнението на любителката певица и говорителката на МИД, товарищ Захарова. Песента е писана специално за случая по текст на популярната съветска народна песенка:

 

                    Не хочу я пыть из такова чайника,

                    Я хочу меня ебать ГПУ начальника

 

    Приятна разходка по Странджа!





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7550885
Постинги: 3216
Коментари: 8556
Гласове: 15561
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031