НА   ВНИМАНИЕТО  НА  АПИ – 1

     Пътища в България откакто сме в ЕС се строят много, това е безспорен факт. Открояват се две отчетливи тенденции обаче – почти всички средства за строежа им, голяма част по линията на ЕС, достигащафдох95%  отива за строежи на магистрали, а втората тенденция е, че най-подържаните пътища са в област Кърджали. Изложил съм мотивмите си защо това е така и давам само един пример – мястото при с. Паничково, където е границата на пътната инфраструктура Пловдив/Кърджали. За строеж на пътища във вътрешността на страната - да не говорим за граничните й региони, пари се намират много трудно, което има отрицателни последствия за равномерното разпределение на хората по страната. За такова не може и да се говори, сталинската корективизация разруши основата на страната ни, селото, но инфраструктурата е една от причините, населението на страната да мигрира в големи градове в области, където тя е изградена в някаква степен.  Срещу този процес, обзлюдяването на региони от страната, изключително вреден за всяка държава, програма е набелязал още Хитлер, който е искал да направи един аутобан из цяла Германия с отклонения до малките населени места и така да задържи хората с поминъка си по родните им места. За целта са били разработени и произведени много видове като големина камиони, а също и народен лек автомобил, Фолксваген.

   В този постинг ще се спра на инфраструктурата на Странджа. Тази дивна планина е обект на бетониране на Черноморието й от тези, които по време на „прехода” окрадоха парите на страната,  на хората от банките, на пенсионния и др. фондове, та дори и външния дълг, който Милен Велчев обърна в неизгодна валута и брат му Герги започна бетонирането на Черноморието ни. Планинита е обект и на изсичането й на горите, изключитилно ценни дъбови дървета от организираните престъпници. До различните сечища има четвъртостепенни пътища с гъстотата на паяжина. Те достигат до третокласни пътища, някои от тях наасфалтирани отгоре тук и там с купчини асфалт, дето се казва, като за умрял. Не беше така преди двадесетина години. Тогава по пътя от Стражев баир в посока към Малко Търново пътуваха празни тирове, за да икономисват разходи за пътуването. Днес това не е възможно, този път е заебан. Извинявам се за думата, не мога да намеря по-подходяща, а тази звучи като комплимент за ссстоянието на пътя в момента.

   Пътищата в Странджа, които са добро състояние са три и всичките тръгват от Бургас – единият е за Елхово, другият е за Малко Търново и третият е за Царево. В значителна степен заебан е и пътят от Царево за Малко Търново. В двата триъгълника между тях положението е трагично, макар в големия триъгълник между Бургас, Елхово/Лесово и Малко Търново да има много села. Пътищата до тези села са трагични, по тях вече почти не пътуват и автобуси, да се ползват лични автомобили става невъзможно, проходими са само за джипове. Още от времето на Бай Тошо се говори, че ще се направи този регион годен за обитаване, но нито тогава, нито сега нещо е сторено. Давам за пример пътя през с. Граматиково, който се подържал от японската фирма Ями Доями. Характерното за него е, че има и квадратни дупки /ями/. Насочвайки се към него, хората казват на оправилите си към Царево: Не натам, пътувайте през Ново Паничарево, ще Ви се е.е майката на колата.

   Не е добре да не се отделят средства за инфраструктура на страната по цялата й площ, защото това предизвиква миграция на хората, които са принудени да напуснат родните си места и превръщането на огромни региони в ничия земя.Да не говорим само за пътищата, там липсват и аптеки, магазини, а горите се превръщат в обект на унищожаване от бракониерите, в малките населени места съществува феодалитет. Аз ще пиша и за Северозападна/ла/ България, по Видинско е не по-малко ужасно.

   Това лято се осмелих да пътувам по един път, за който знам, че беше добър през 2007 г. когато по моя идея напавихме по линията на предприяието, където работех, една чудесна обиколка на Южна България. Сега изживях такъв ужас, че спах с лексотан след него, а ако се беше случила беля, можеше и да си останем там. Пътят е тесен, наасфатиран върху дупките, но на места асфалтът го няма изобщо и се преминава през дълбоки локви, чиято дълбочина проверявах с кол. Ако тя бе голяма нямаше къде да обърна посоката. Слизах много пъти да премествам от пътя паднали дървета. Тук и там имаше села с по един човек и добре, че ги имаше, защото пътни знаци няма. В съзнанието ми останаха селата Близнак, Варник, където попаднахме на човек, миещ си краката със събрана дъждовна вода.  Без неговните указания бяхме загубени. Разклоненията на пътищата нямат никаква логика, единствената табелка бе за с. Евронозово, известно със стотиците си долмени, които строителите на пътя се надпреварвали с фадромите си кой повече долмени да разруши. В този регион има прекрасни места, в което по селата е останал по някой човек, но те се превръщат в недостъпни – Сливарово, Босна, Долно Ябълково, Дервент, някогашни населени места. Спомням си разговора с един наш свещеник от Одрин, който изказа мнение за нашата част от Странджа и за тази в Турция. Добре е, каза той, че в Турция е по-голямата част от Странджа, а не в България, защото тук всичо се обработва, има пътища, села, а в България Странджа запустя....

   Разбира се на първо място причината за това положенние е отнемането на собствеността на хората и прогонването им от родните им места - сталинската колективизация -  която обезлюди този регион, но и след това, осъзнавайки тази грешка, нищо не се направи, а сега каквото може да се направии –да се построят пътища, за които 90% плаща ЕС, и това не се прави.

   Бих попитал управниците ни в момента:

   Като отидат да живеят всички хора в големите градове и голяма част от територията на България се обезлюди, дали това няма да доведе да един друг процес, за който се казва:

   Природата не търпи празно място....

   Може би няма да получа отговор, но ще ппиведа пример, мнението на хората за това, което става, имам предвид разговор вежду две пиянища от кръчмата в с. Царичина.

   Случаят бе отдавна, Мая Манолова бе хванала Бойко и Цвъко как фалшифицират бюлетини в Костинброд. После се оказа, че това не е вярно. Сега, като излезе истината сигурно ща я осъдят, каза един. Друг изрепликира:

    Ще й пръднат на к.ро!

  Дано към моят постниг, след който ще има и втори за Равногор можещите да наппавят нещо да не окажат импотентни...