СЕЛО ФОТИНОВО - ИНТЕРЕСНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ
Това лято във връзка с пандемията, ограничила достъпа на „туристите” до морето, доста хора пътуват по време на отпуска си из страната. Една от най-известната природна забележителност на Баташката планина, Фотинските водопади, са така посещавани тази година, че няма място за паркиране на колите в изходната точка за тях, наричана паркинга пред Стопанския двор.
Малко за с. Фотиново.
Селото е разположено доста високо, поне на 1200 м. н. в. от другата страна на рида на Баташката планина, където е с. Нова махала. Пътят между селата е хубав, преодолява се обаче доста голяма денивелация, заради рида между тях. Как ли се справят хората през зимата, тук вали много сняг. Природата е прекрасна. Селото е значително по-малко от Нова Махала, разположението му не е сред такова удобно за живеене място, но пък има хубав изглед към рида Чернатица в участъка му при вр. Модър и селата Осиково и Петвар. Скалите под вр. Модър са фантастични, наподобяват животно с много големи бели уши. Фотиново е построено на доста стръмен скат за да не се губи част от площта по равнината наоколо, подходяща за ниви, градини, ливади. Улиците са тесни, всичките са павирани, много стръмни и с много остри завои. Половината от жителите / спорпед мен и повече/ са турци, останалите – българи. По време на изверването през 1989 г. при пристигането на милиционерите с джиповете за смяна на имената на хората, те са се държали много агресивно с турците, но българите са излезли пред домовете им и са ги защитавали, убеждавайки милиционерите и придружаващите ги джелати в режим на готовност да бият, че това са харни хора. Поради тази намеса преименуването е минало спокойно, а турците до днес с благодарност си спомнят как съселяните им българи са се застъпвали за тях пред злобните милиционери. За съжаление този номер през 1876 г. в Батак не е минал...
Селото е построено около римски път, идващ от към р. Въча и продължаващ към Баташката планина. Той е запазен до днес.
Интересните обекти за туристите тук са два - Фотинските водопади и вр. Баташки Снежник, като към върха се отправят не повече от 1-2% от тях. Фотинските водопади са на около 4 км. под селото. До тях се върви пеша по трасе на римски път. До стопанските постройки оригинален римски мост краси местността. По надолу има съмнителни места, според мен гробища на редови траки, без гробници и долмени, а такива с по един голям камък върху тях. Събраните на няколко места големи камъни не могат да бъдат нищо друго освен тракови гробища. След около 4 км. по красивата долина на р. Фотиинска се достига отклонение в ляво за водопадите. Те са три. Имаше благоустроена пътека до тях, вече я няма. Благодарение на това да се достигне до първия водопад е много опасно, защото подхлъзване по стъмнината може да се окаже летално, няма за какво да се хванеш въобще, а адолу има към 20-30 м. Предлагам на туристите ако са решили да посетят този водопад да си носят въже от около 30 м, за което да се държат в участъка до чашата на водопада. Иначе просто не става, но пък има опция да се види водопада от съседно връхче, и то опасно за достигане, но не толкова. Все едно ходиш от едната страна на билото на покрив.
Най-посещавани са Вторият и Третият водопад, до които пътеката е безопасна. Да се види вторият водопад трябва, защото той е един от най-красивите родопски родопади. Има и площадка за гледане от високо на тези два водопада, но още по-удивителен поглед се разкрива към тази страховита долина от мястото с малката пещера, когато се слиза към реката. Да се погледне долината на реката от малката тревна прощадка зад пещерата е нещо неповторимо.
Един съвет за посещаващите водопадите:
Оставете си колата горе в селото, така пътят се удължава с половин час, но да се слиза и качва с колата по тези тесни и много стръмни улици е трудно, особено ако колата е дълга, а наложи ли се разминаване става ужасно заради наклона. Такива пътища радомирците наричат куркапани.
Другата забележителност до Фотиново е вр. Баташки снежник. Този връх като местоположение и като обгледност е един от най-красивите на Родопа, макар и не така висок както Сюткая или тези над с. Гела. За него се тръгва от пътя за Девин, като се достига 7-и км. От там започва римски път към Баташкия снежник по прекрасна долина на река. Преминава се през няколко горски пояси, като се достига огромно пасище между върховете. Няма как да опиша пътя, разклонението към върха е след единствената чешма там, от където отново започва римски път. Няма ли гъбарки, да покажат върха, той е първият от ляво, на да му се изкачиш трябва да го заобиколиш и да намериш римския път за него. Явно византийците са се готвили да строят на него крепост, но остгототе са им разказали играта преди да успеят. Човек не само трябва да знае кой от тези няколко почти еднакво високи върхове е точният, но и как да го достигне. Върхът е типично алпийски, с много скали с чудновати форми, има и скална порта към него, между камъните вместо трева има червени боровинки. Около него има красиви ливади, съперничащи по красота на тези над с. Лескова махала. Видимостта е прекрасна, вижда се и яз. Батак с острова. Върхът се посещава най-често от Батак, един прекрасен маршрут. Тук планината е особено красива.
Една препоръка към изкачващите върха от към Фотиново. На входа на пътя за резервата има знак, забранено за автомобили. Не си оставяйте автомобила на пътя, а го оставете някъде по този път, защото пътят е много прашен и трупчийките ще напрашат колата до степен, да не се вижда през стъклата.
Никога не съм очаквал, че посещенията на Фотинските водопади са толкова много, но се радвам, че е така. Една от причините е близостта им до Цигов чарк, където до днес продължават да се сбират снобове /преди това – мутри/. Там има и места да нощуване, а също и /полу/остров в зависимост от нивото на водата в язовир Батак. Много е красиво, някакъв си Циго е имал гатер тук в миналото.
Посетете село Фотиново, вторият водопад и вр. Баташки снежник, заслужава си.
Пандемията доведе до нещо добро - хората вместо да нагушват мошениците по моретата, са принудени да опознават родината си. Може пък на некои да им ареше и да сменят формата си на почивка. Почивката е време за творчество, а не да лежиш като морски слон по плажовете и да прибавяш нови към старите килограми поради обездвижването. Или да се хвалиш с почивка в скъп планнински курорт, където предлагат екстри от типа на маймунско кафе, по 30 лв. чашката...
Накрая да се похваля и аз с нещо:
И аз съм пил маймунско кафе, донесоха ни го познати, посетили Тайланд. Нека някой от три път се досети на какво мирише този тип кафе. Пих веднаж, и вече не посмях.
