Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2020 19:53 - РУДОЗЕМ – ГРАДЧЕТО С НАЙ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОБЛИК В БЪЛГАРИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08.2020 19:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

         РУДОЗЕМ – ГРАДЧЕТО С НАЙ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОБЛИК В БЪЛГАРИЯ

 

   Селцето от което възниква в последствие градът Рудозем се намира съвсем близо до горното течение на р. Арда. То е носело три имена до сега – Палас, което е гръцко, Витлово, българско и Юртет, турско или пък кюрдско.Пимските пътища, които преминават през него пък показват, че това място е било известно преди хилядолетия, което означава и че тукфса живяли хора, за което има много природни предпоставки. Днешният Рудозем е разположен на двата бряга на р. Елховска сред място, сътворено то Бог да бъде обитавано от хора. Мястото с плодородна почва от двете страни на реката, което е пригодно за ниви, за градини, за къщи, за имоти на обшината някога, за мегдан, за чешми – всичко изсипал Бог на това място, според мен на 400 м. н. в. Че и природни красоти! Освен за хората, тук е и прекрасно място за всякакви домашни животни, дори за прасета, но такива да се гледат Ислямът не разрешава, а тук хората са българи мюсюлмани, помаци. Предвидена е и екстра за овцете – съвсем наблизо, отвъд невисокото било на Родопа са зимните пасища за тях около град Ксанти. През превала на Родопа, където са преминавали стадата, днес  е построен ГКПП, през който ще се пътува до гръцките плажове, алтернатива на бетона на Черноморието ни.

   Над  града на брега на р. Арда се вижда една скала с тракийско светилище, Кечикая /Козя скала/, която ако се пътува от към Родопската Шипка се вижда много от далеч и под различен ъгъл. Тази скала е репер къде се намира Рудозем, когато се пътува към него.  Не съм бил на това светилище, дано живътът да ми остави време и за него. Причината да не бъда там са многобройните природни паметници тук по течението на р.  Арда, за мен най-великата българска река.

   След Деветото в селото започват големи промени. Геодезичните проучвания в региона на Рудозем установиха наличие на много руда на цветни метали. Не само в Рудозем бяха открити такива руди, а също и около гр. Лъки, а по-късно, когато се търсеше радон за изработване на ядрени оръжия, които да се насочат в мирна закана срещу врага, който иска война, бяха открити и уранови залежи по р. Герзовица, около Барутин и на други места по Родопа. Разралотиха се шахти /ползваха тази съветска дума тогава, тя означава мина/, започна изкопаването на тези руди. За превозването им бяха построени въжени линии и пътища, а първата фабрика в процеса на преработване на тази руда е флотационната. Такава бе построена в Рудозем и в Лъки. Промивната фабрика в Рудозем по съветска техногия замърси р. Арда, нейната тиня сега лежи на дъното на яз. Кърджали. Фабриката в Лъки замърси, по-точно е да кажа, отрови, р. Чая.  Рудодобивът обаче откри много работни места за миньори, шофьори, работници във флотационната фабрика, от която концентратът заминаваше с камиони за топене в ОЦЗ на Кърджали и Асеновград. Този труд, наистина тежък поради отровите и поради опастността от силикоза бе сравнително добре заплатен и разкритите работни места привлякоха доста хора да се заселят в Рудозем. Възникна и цех за декоративна козметика, където работеха предимно жени, правеха лакочистители за нокти.  За целта бяха изградени блоци като в градовете, но малки, по на два етажа, стабилни и с малки прозорци, като че от тях ще се стреля. Блоците са много грозни в името на истината. Сега, като се замислям, май-всичките са еднакви. Днес тези блоци излъчват тъга, мъка. Само покривите им се подържат, в блок свети най-много един прозорец вечерта, в други – по-малко. Те са отмряли, какво ще се прави с тези грозотии незнам. Уврежданията обаче в душата на хората от социализма още са живи в доста от нас. За мен тези хора принадлежат към новокултивиран видиотен вид. Нямам предвид тукашните хора, такива има преобладаващо по големите градове, давам за пример супервидиотените боклуци, блокирали кръстовището Орлов мост, което наричат город Орловский.  Промити мозъци, нещастници. За мен представител на този подвид е президентът ни. Материално сътвореното за разлика от тези видиотени мъчително си умира само. Но като  умре какво ще се пправи с останките му? Пример – градчето Рудозем...

    Предвиден е бил и център на града, където бяха направени площади, към тях естакади, руководниките по време на 9-и септември и на 7-и ноември да произнасят речите си. Бяха построени куртурен дом, партиен дом, изпълнявал ролята на местна власт, площадът бе настлан с плочки, оформена е и хубава градина на разклонението на пътя за с. Пловдивци и Чепинци. Киносалон построиха, магазини, всичко в стил социалистически. Има паметник на полк. Серафимов, а на един голям камък в парка е написана с две изречения историята на селото, превърнало се в град.

   За да се построи този център и блоците около него къщите и дворовете на хората бяха нацонализирани, като на собствениците предрожиха апартаменти в блоците. За помаците, които не могат без двор, който им помага да се изхранват и в който те обработват всеки кв. метър, това е немислимо и те се изселиха в по-крайните райони на града, построявайки си къщи там. Като се погледне къщине става ясно кога те са строени.

   Всичките  тези соцкултурни сгради, някои импозантни, с кули като Кремълската, днес имат друго предназначение. Мраморните табелки с имената на съветските специалисти, работили тук за определен период и в определена област си стоят. Центърът на града се подържа много добре, помаците са работливи хора. Сградите са правени в съветски, по-точно в сталински стил – да са здрави, да може да се стреля от тях, ако по тях се стреля, да не могат да се разрушат. Подобни блоци сталинки има и в София. Към големите сгради има покрити с тенти площи към ресторантите, по-точно е да кажа кръчмите. Има облик на град Рудозем, особено сега, когато се построиха малки хотели, къщи за гости, заведения, налице е опит да се привлекат тук туристи, да оставят парите си тук, а не при мързеливите и тъпи гърци.  Рудозем и Чепинци ще станат много посещавани, защото в тях ще се отсяда, преди пътуващите за плажовете в Гърция да се прхвърлят през новия ГКПП за гр. Ксанти. Приятно градче е Рудозем, дано да го съхранят в тзи вид. Опасенията ми са за блоците, които са станали абсолютно излишни към днешна дата, а са част от интериора. Да ги консервират някак и да не ги премахват, макар и вече ненужни като тези на гара Томпсън според мен е най-доброто решение. И да ги показват както къщите в Лещен, Ковачевица, Долен. Какво нещо е старото строителство  - поезия, и какво нещо е соцстроителството, олицетворение на простащината.

   Интересно е преживяването ако човек седне след напрегнатия ден да си почива на някоя сскамейка на площада. То не е точно площад, не намирам точната дума. Нещо като улица в център на града е, но много широка. Децата са страшно много – тичат, карат колело, крият се, няма по-красив звук от детския глъч. Млади майки с деца в количките също са тук. Забулени моми има по пейките с майките си, ама красавици. Ни една от тях няма от породата Фидоски,  стройни и слаби са като фиданки. Лицата им се виждат обаче, а носиите явно са за официални случаи, може би от черна коприна. Преобладава тъмният цвят на дрехите им, те носят рокли обаче, не шалвари, макар да има и такива. Каквото и да облекат тези красиви момичета, те пак ще са красиви. Неволно направих сравнение и установих, че колкото са възрастните хора по мегдана, дваж повече от тях са децата, при това все малки.

   Неволно си спомням за срещата ми с един престарял турчин от селото на щангиста Наим Сюлейманоглу, Птичар. Той каза:

  - Младите се изселиха в Турция, няма деца и селото ни заприлича на мезар /гробища/.

   Спомних си и за едно друго помашко село, Рибново. И там децата са много, към 4-5 на семейство, но носиите на момичеата и жените не са така тъмни и едноцветни, а пъстри, везани от самите тях, самобитни. Който е бил за 24-и май в Рибново ги е виждал.

   Отварянето на границата в този регион има и друго значение за нас – българите помаци имат роднини от южната страна на Родопа, които вече са се погърчили вече, но говорят български. Така роднините от двете страни на границата ще имат вече свободен достъп. От отвъдната страна на Сенгелската планина в Гърция живеят българи, също така по Драма, много са помаците от Ксанти до Дедеагач /Александрупулис/, като най-голямата им концентрация е около Гюмюрджина. Гърция заселва по Гюмюрджинско цигани, които си основават там села по етнически принцип - не мязат на гетата на  нашите цигани - и заради тях нашите помаци сеизселват по-близо до морето. Информация за тези хора може да се получа най-добре от живущите по Кирковско, чиито роднини са по Гюмюрджинско. Отварянето на новия ГКПП ще бъде от полза за  тези хора – помаци, с нашата кръв - разделени с десетки години след ВСВ. Желязната завеса пред тях падна. Ако победят обаче в сегашния спор в България маркспропутинците като Радев от президнтството, Минеков от Улицата, Трифонов от медиите и Блекпредатора от социалните мрежи, тя ще падне отново. И вместо към кълурна Европа, ще хни отправят взора към Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на земята.

  Завърщвам с една препоръка:

  Пътуващите към Гърция слеващото лято да преминат през новото ГКПП от Рудозем към Ксанти.

   Посетете това прекрасно градче, предлагащо множество опции за посещение на прелестите по Горна Арда.

  

  





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12292054
Постинги: 4567
Коментари: 10794
Гласове: 18370
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930