Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2020 20:03 - СЕЛО ЧУРЕН – ЕДНО ОТ НАЙ-ДИВНИТЕ РОДОПСКИ СЕЛА ПО РИДА ВЪРХОВРЪХ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

СЕЛО ЧУРЕН – ЕДНО ОТ НАЙ-ДИВНИТЕ РОДОПСКИ СЕЛА ПО РИДА ВЪРХОВРЪХ

 

    Започвам с пояснение.Върховръх е част от масив на Родопите между реките Въча и Чепеларска. Този масив се отделя от вр. Перелик, продължава през седловината Ешеккулак, после през вр. Снежнака и Пампорово, през върховете Персенк, като след тях се разделя на две – единят рид слиза в Тракийската низина под  името Чернатица, другият под името Върховръх. Между тях е водосборната долина на реката Дермендере.

   Селата по източната част на рида Върховърх са връх на природната красота. Най-високото от тях, на 1500 м. н. в. е с.  Лилково, към което е и махалата Брезовица, родното място на полк. Ангел Вълчев, автор на книгата ТЪМРАШ. Под с. Лилково има друго красиво село, Ситово, известно с неразчетения до сега Ситовски надпис, издялан в скала под селото от някякво племе траки.  Друго интересно село е Тъмраш, разположено при водослива на две реки, единственото помашко село тук, най-голямото в региона и с много силно подържани мюсюлмански обичаи. Над това село, доста високо – на 1400 м. н. в. е село Чурен, в една гънка под извора на Чуренската река, сред божествено красиво място. Под с. Чурен е с. Скобелево, на западния скат на Върховръх, в ниската част на който е гр. Перущица. Още две по-ниско разположени и доста големи села има по Върховръх, това са селата Бойково и Дедево. Най-ниското село е Храбрино, някога носещо името Сотир, с най-подходящо име към днешна дата Пловдивската Бояна заради мутровилите на пловдивските биринджии в него.

   Реките от Върховръх към тези села също са с прекрасни долини. От най-високите части на планината извират Лилковската и Тъмрашката река, от малко по-ниско – Чуренската. От с. Ситово също идва река. Малка река слиза и от с. Бойково, друга доста голяма идва от рида Бяла Черква. Всичките тези реки се събират и след село Храбрино – старо име Сотир, което означава Спасител - реката, вече доста голяма, носи името Дермендере.

   Село Чурен е основано на място, където някога турците са имали казарми с войници. Поради обстоятелството, че тук е много високо, конете към войниците в тази казарма са били дислоцирани в с. Тъмраш. Казармите в Чурен отдавна са съборени и камъните им приватизирани при строежа на къщите на заселилите се по-късно тук, конюшната в Тъмраш до скоро си стоеше. Днес и нея я няма. Чурен – това име са го дали турците - макар и така високо разположено е прекрасно място за обитаване, защото тук освен животновъдство могат да се отглеждат и много селскостопански култури, за които има големи площи. Отлелязвам, че село в Балкана на 1400 м. н. в. е едно, в Родопа е съвсем различно заради благоприятния климат тук, докато Балканнът се явява климатична граница между континенталния и умереноконтиненталния пояс, поради което климатът в него е суров.

    Селото е българско и се явява едно от селата, обкръжаващи помашкото село Тъмраш, единственото по Върховръх с помаци. Разположено е в изворната област на Чуренската река, която слиза към с. Тъмраш, за да се влее там с една друга, още по-голяма, Тъмрашката, идваща от към вр. Персенк.

    Селото е християнско. Хората тук решиха със свои средства и сили да си построят църква. Църквата вече е готова. Помощ за църквата дойде от къде ли не, давам примери:

  Възхитен от красотата на това място, случайно попаднал тук дърворезбар е видял, че се строи църква и предложил да направи безплатно дърворезбата. Направил я за година, тя е прекрасна. Друга една иконописка, случайно попаднала тук, и тя пленена от красотата на това място видяла, че се строи църква и предложила да я изографиса безплатно. За едно лято я изографисала. Майстори зидари на камъни от Лилково направили каменния зид около църквата. От селото всеки е дал пари, участвал е с труд и умения. От Синода – нищо.

   Църквата е готова, но пловдивският дядо владика, Николай, не разрешава тя да бъде открита. Иска преди това да се изтрият стенописите без изобщо да ги е видял и той да изпрати иконописец да направи нови. Гаранция, че после няма да предяви нови претнции няма отново да осуети освещаването на църквата няма. Като този човек да се бори срещу вярата на хората. И така освещаването на църквата се отлага и отлага заради този непочтения първохристиянин на региона, изчакващ да навърши необходимата възраст за да го турнат за патриарх на България. Той по всяка вероятност е свързан с Руската православна църква, начело с полковника към ФСБ Гундяев. Такъв бе и патриарх Максим, такъв вероятно е и сегашният ни партиарх, съдейки по факта, че той – както и полк. Гундяев – отказа да присъства на Вселенсия събор. По делата им ще ги познаете, казва Исус Христос. Дано да смени Дядо Николай местообиталището си в дома в двора на църквата „Св. Марина” с дворец като на Гундяев, а защо не и с яхта и самолет към двореца, гундяевским образом...

   Местоположението на с. Чурен е несравнимо по-красиво от това на с. Храбрино напр. но селото е твърде отдалечено от Пловдив и е много на високо. Поради това пловдивчани са се ориентирали да строят бароците си в планината над с. Марково. Най-популярното място до с. Чурен е туристическият комплекс Върховръх, до който има тесен асфалтов път от Перущица през с. Скобелево, и то българско село. Още по-тесен става той в посока към с. Чурен, но върши работа. Тук природните условия са такива, че на това място пада най-много сняг, три метра хората считат за нормално. Това прекъсва пътната връзка към Върховръх за месеци през зимата. Туристите, посещаващи с колите си туристическия къмплекс Върховръх рядко продължават до с. Чурен, някакво си диво село, където няма ресторант, плескавици и др. прелести. Защо да се хАбят да го посещават. Аз съм бил в това село няколко пъти. спомням си една сутрин, когато мъглата бавно се вдигаше и постепенно разкриравше селото. Поради горямата му височина и труден /скъп/ достъп, само успелите материално чуренци, днес предимно в Пловдив, са си направили  тук къщи. Те, децата им, родителите им, ако са още живи, живеят в този рай през лятото. С падането на снега падат и кепенците към селото.

   От с. Чурен има туристически пътеки, маркирани от намиращата се наблизо хижа Върховръх. Такива са тези към с. Лилково и Ситово, друга води към Персенк, надолу има почвен път към останките от с. Тъмраш, от там за Бряновщица, където стърчи древна наблюдателна кула. Денивелацията е към 300-400 м. а разстоянието до историческата Тъмрашка чешма, днес разрушена за да маневрират трупчийките, е към 7 км. Навлизайки в селото се виждат все още останките от къщите на тъмрашлии, опожарени ппез 1912 г. Площадът на селото, някога място за водопой на животните при забележителната мешма, символ на селото, е не кръстопът, защото това означава два пресичащи се пътя, а осмолъчка. Бих казал, от тук където и да решиш да отидеш, има римски път, почвен път, междуселски път, та дори макадамов път към основното шосе, идващо от с. Лилково, който миналата година се сдоби с табелка.





Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7814156
Постинги: 3307
Коментари: 8757
Гласове: 15760
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031