Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2020 22:45 - КЕМЕРЪТ – ЕДИН ОТ ПОХИТЕНИТЕ СИМВОЛИ НА РОДОПА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.07.2020 22:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                     КЕМЕРЪТ – ЕДИН ОТ ПОХИТЕНИТЕ СИМВОЛИ НА РОДОПА - 1

 

   Кемерът е името на един сводест мост над Девинска река в резервата Катранджи. Всеки римски мост или строен по-късно, но в този стил, с един или няколко СВОДА, на турски език КЕМЕР, притежава неповторима красота. Едва ли има човек в България, посетил повече римски мостове от мен и от тази позиция казвам, че Кемерът над Девинската река е като строен не от майстори, а от поети.

   Трудно е да се различи оригиналният римски мост от строените по-късно, защото технологията е абсолютно същата – свод идеален полукръг с фусове, закрепени върху две срещуположни здрави, издигащи се над водата в реката скали на двата й бряга. Полукръгът е образуван от трапецовидно издялани камъни, залепени с циментов разтвор, представляващ много силен бетон. Те се нареждат върху изключително здраво скеле, което носи цялата тежест на конструкцията. Последният ред трапеци се изработва с размери според мястото, което остава. Изграден по този начин, камъните му се самонатиска и крепят, а при натоварване натискът между трапеците се усилва. Ако трапеците са по-високи, мостът понася по-голямо натоварване. Такъв е мостът на Колю Фичето над р. Янтра, дело на строителен гений. Уникален е и мостът при Ардино, който има най-много кемери, седем.

   Когато циментът узрее скелето се сваля. От двете страни на полукръга се правят подпорни стени с неголям наклон, между които се поставят още камъни, като горните се подреждат за да служат за пътна настилка.

   Оригиналните римски мостове са широки до към два метра. Това е сериозен мотив кога е построен определен мост. Трапецовидните камъни при римските мостове не са идеално издялани, видно от долната страна на моста. Недоброто пасване на трапеците от преди 2000 години се компенсира с по-дебела фуга циментов разтвор. Трапеците са с различна широчина, за да не разцепи мостът по фугите. При мостовете, строени по-късно трапеците са идеално оформени, като фугите остават по средата на двата съседни реда с трапеци. При тази подредба на трапеците носещата част на моста се монолитизира и разруха може да има само в резултат на смиване, разпадане на камъни, вложени в строежа на моста. В гр. Неделино мостовете са строени с не много устойчиви на природните условия камъни. Освен идеалните форми на трапеците при по-късното строителство камъните са от една и съща скала, добити от някоя кариера и оформени там според изискването. Друга разлика между оригиналните римски мостове, строени преди повече от 2000 години и тези, строени по-късно са следите от длетата при обработване на камъните. При по-късните мостове има следи от чук-растер.

   Има и още една доловима разлика кой е строил мостовете. По времето на турците има построени мостове със сводове не идеален полукръг, а с леко заостряне в горната им част, дължаща се на прилагане в този участък на по-високи трапеци. Така сводовете им наподобяват сводовете на прозорците на джамиите. За пример привеждам моста в гр. Мостар, който сръбските комунисти-идиоти взривиха за отмъщение при изгонването им от американците от Босна. С пари от Европа мостът е възстановен. Той е толкова красив, че е дал името на града, но идиотът може ли да оцени каквато и да било красота! Идиотът да направи нещо не може, той може да го унищожи с простащината и агресията си. Давам пример с талибаните, които унищожиха паметниците на Буда и маркспутинци/ в Америка, които се борят срещу расовата омраза, събаряйки паметници. За по-сериозните ми читатели днешните суперлеви негри / днешните талибани наричаме  няма нужда да свързвам имената на Андропов и Путин, тези два образа са така свързани с делата си, както два самонатискащи се камъка в свода на римски мост.

   Кемерът – мостът над р. Девинска в резервата Катранджи е един от най-красивите мостове в Родопа. Стъпил на две скали, опънал кемер като стрела над реката, той е връх на красотата. Не можеш да видиш този мост и той да не те плени с красотата си, която отнасяш със себе си и при връщането на която, поглеждайки снимките му, настръхваш от вълнение.  Разглеждайки моста като запознат с това строителство, а освен това и построил трисводест мост-макет  на вилата си, аз го причислявам към строените по-късно, когато сме били под турско иго. Строителите и каменарите обаче са били наши майстори. Широчината на моста е към три метра или малко повече, кемерът му е изпълнен от добре обработени трапеци по технология, която римляните преди 2000 години не са притежавали. Още една подробност – римските мостове са строени от роби, по-късните – от майстори зидарокаменари. Има разлика  работата на роба и тази на свободния човек.

   Повтарям, че Кемерът е широк към 3 м, може и малко повече да е. Знам римски пътища по Източни Родопи – истински магистрали – широки по 4 м. с джобове за разминаване по тях, които увеличават широчината им на места до 6 м, но римски мост над 2 м. и малко повече, не ми е известен. Твърди се, че Кемерът е строен заради някакав султан с прякор Авджи /ловец/, който всяко лято по няколко месеца с 3000 души прислуга идвал на лов по Девинско и Доспатско. Възможно е да е така, но да ми разправят, че Дяволския мост до гр. Ардино е строен не от римляни, а по турско време, на майките на тези, които твърдят това, изпращам специални привети.

   Красотата на Кемера е причина, той да бъде един от трите символа на Родопа – Чудните мостове, връх Турлата и този дивен мост, красив от където и да го погледнеш.

   Красотата на моста не може да бъде оценена от всеки, човек трябва да има чувство за красота. Не знам мостът да е посещаван от Радев, Манолова или Трифонов, те пък трите достойни за символ на най-ниското интелектуално ниво в страната ни. Голяма част от хората, посетили Кемера свързват красотата му с Родопа и за тях той се превръща в символ на цялата планина. И аз съм между тях. Тримата примативисти, които цитирах не са единствени, такива имаше и преди тях, има ги и сега. Тези преди 1989 г, местни партийни функционери и ловци, си построиха ловен дом до моста, но от другата му страна на мястото, където пътят свършва. За да преминават по моста с колите си без да паднат от него, те изляха върху него бетон и го ушириха от двете страни с по половин метър. Такава простащина и такъв резил бе недопустим. Спомням си едно сравнение от Северна България, когато един човек окачестви прическата на някаква певица така: Биволско лайно на глава поставено. Това сравнение върви и за реконструкцията на моста. Организирахме се тогава, писахме до Тодор Живков, никакъв отговор. Явно прикриваха от високо място местните ловци, биринджии в местната власт. Снимки с орезиления мост поместихме и в списание Родопи, Хайтов така ни помогна. След протеста ни, който не получи никакъв отклик, на следващото лято мостът бе възстановен, като бетонът над него е бил изкъртен с ударни машини, за да не се повреди от ударите с чукове конструкцията на моста.

   Друга беда обаче сполетя моста, тя е непоправима. Тогава парторгът, феодал на Пашмаклъ /Смолян/, Величко Караджов, депортираше селяните в Смолян, по реките се строяха рибарници, по прекрасните родопски поляни - телчарници. От ъгъла на Кемера започваше бетонен ъгъл за рибарник, който скри част от моста и го орезили както днес бетонът Черноморието ни. Когато стане дума за простащина винаги в ума ми идва Радев, но гледайки тази простотия, закриваща част от красотата на моста става  ясно кои са формирали личности като тази президента ни, какво може да се очаква от такИви като него с власт и какви интелектуальники са му подкрепниките и поддержниките. Простотията, невъзприемането на красотата в резултат на това и неопазването й - този процес е започнал след повторното ни Освобождение през 1944 г. Валякът на тази простащина бетонира Черноморието, сега строи мутробароци по планините на България като за световно. Посочвам и таг – какво става от с. Марково над Пловдив, през местността Здравец, Бяла Черква, та чак до Хвойна.

  Пред Кемера имаше една голяма равна площ, наричана Лъката, където се събират реките Девинска и Катранджи. Сега тя е бетонирана, превърната е в дъно на огромен рибарник, който се построи там, но не зафункционира. Красотата на тази лъка и на моста над нея бе унищожена. Същата простотия и наглост днес върви на Алепу и никой не може да я спре, защото финансирането идва закулисники с влияние, внесли окраденото от нас в офшорка. Въпреки загрозяването на Кемера, той се посещава заради красотата му, част от от която си остава.

   Друга беда сполетя моста през изминалото лято. Красотата му трябвало да се освежи, според искащите помощ от ЕФРР и такава помощ бе отпусната. Последвалата простащина е не по-малка от предходните. За да не паднели децата от моста, перпендикулярно на него бяха поставени П образни стоманени винкели /лайзени/, които стърчат на половин метър извън габаритите на моста. На края на тези викели бяха монтирани парапети и дървен под. Комбинацията камъни, поставени преди векове и метални лайзени е недопустима, тя може да се роди само в главата на някой примат, а да се приложи такава ненормальщина под надслов Осежаване на моста води до увреждането му. За да се прикрият металните лайзени върху моста бе поставена настилка от един ред малки камъни, свързани с варо-циментен разтвор. Развалиха вида му - всичко сиво, горе мостът бял! Пак си спомням за прическата на чалгаджийката.  Ивестно е, че металът се разширява от топлината, свива се от студа, а къмъкат – десетки пъти по-слабо. И така металът руши спойката на камъните над него и те се отлепват. Термокомпенсация е възможна само между дърво и камък, но не и между камък и желязо. Поради това железобетонните мостове имат термофуги, за да не се строшат от топлинните разширения. А на мен мостът, „освежен” по предписание на освежителите ми изглежда не освежен, а по-скоро офекален. И тази степен не ми достига, може би е по-подходяща е друга, напр. обилно наекскрементиран от горе и от страни. Нямала е как да постъпят така схнего и от долната му страна, може би...

   Да имаш такава красота, дар от Бога, която не само да не можеш да я опазиш, но и да я орезилиш с простотията си, това го могат тези, които сега окачествяваме к о, пръв имежду които бе братът на Милен Велчев. Те са с паазарно ато мутри. Цитирам мутрите, които бетонираха Черноморието, с мислене, в основата на което е заложен девизът:

   Какво ни пука за природата, щом падат пари....

    Донякъде ужасът ме би омекотен от благата вест, която чух в деня на пещението ми на Кемера – Путин остава президент до 2036 г. Не само руснаците и честните хора с прогресивни възгледи по света се радват на тази блага вест, зарадвах се и аз. А аз се зарадвах и от мнението на един депутат от БСП, който увери съпъртийците си, че Нинова ще запази поста си на следващите избори. Два хаира за един ден, стигат ми – аз съм скромен.

    /Следва/

  





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190917
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031