ПОМАШКИТЕ ЩАНДОВЕ НА ЖЕНСКИЯ ПАЗАР ЩЕ СЕ СТРОШАТ ОТ СТОКА...

    Коронавирусът спря за известен период достъпа на стоки от Родопския край - уточнявам, от Западните Родопи, ограниченията вече отпаднаха. По време на пандемията кравите не са се интересували от вируса и пак са давали мляко. То е преработвано, но освен него имаше и доста горски плодове, които трудолюбивите помаци преработиха като сладко, приготвили са и още доста неща, които да предложат на пазара. Доста стоки за реализиране на пазара са били приготвени, срещу които помаците ще получат пари за други свои нужди, когато дойде времето им те отново да бъдат предлагани. Нека проявим разбиране към тези  хора, които са изключитебно бедни, трудолюбиви и живеят при много тежки услови, не само като природа и да закупим част от необходимите си за храна неща от тях, вместо от големите вериги на Делян Пеевски, на Нора Ананиева - тези на н. в. Задкулисието. Заккулисниките купуват и прадлагат на едро, цените им са по-ниски, но качеството на стоките им е различно от тези на домашно произведените. Привеждам за пример една такава стока с месо от Ирландия, замразено преди 20 години. Месо, особено свинско се внася от цял свят, най-много от Бразилия.

   Без да имам нужда си купих едно сладко от боровинки. Не трябва да ям сладко, ще го подаря при повод. Купих и една двулитрова бутилка с мляко. От клатенето при пътуването – от Велинград до София разстоянието е 125 км. - имаше в горната си част поне 5 см. масло. Пътува ми се към Цариброд, но за сега нямам възможност. Предполагам, че там е същата работа...

   На бул. Европа до читалище Св. Св. Кирил и Методий има склад за дървен материал. Той се зарежда от Горското на с. Сърница. Познавам жената, която стои там непрекъснато, една стара помакиня. Когато отида да си купя талпа, ако няма някоя добра – от бял или черен бора, правожилна, а само смърчова, тя ми казва да отида на следващия ден, момчето й ще извади някоя добра или ми казва кога ще дойде стока. Мога да си поръчам точно каквото искам, но се чака следващата доставка. До този склад е гаража ни, превърнат от мен и в сушилня за дървен материал.

   Говорих с жената за коронавируса в Сърница. Каза, че не само не се сттрахуват хората от него, но не се и интересуват. Намерили са доста болни, които нямат никакви признаци и работят, но ги спират от работа. Но работата не може да спре, животните трябва да се нахранят, издоят, да се преработи млякото, работата е много. Да се легне болен, не става, но нямало и нужда - нито един от набедените болни нямал оплаквания. В момента доктори имало в Побит камък, в Медени поляни.

   И друго разбрах – че джамията в Сърница е по-голяма по обем от тази в Мадан, а медресето било заключено, защото нямало кандидати да учат там. Медресе е висше мохамедансо училище.

   Използвам случая да препоръчам страхотни маршрути, започващи от Сърница. В посока на махала Медени поляни реката прави чудни прорези в скалите с оформени по различен начин скали по бреговете й. Има един камък Жабата. При село Побит камък са Болидите, побити скали с различна форма. Залесили са местността, където стърчат тези феномени. Много отдавна съм казал на кмета на Сърница, че тези огромни борове, които ги скриват, трябва да се изсекат. Там е било ливада на селото, общинска мера. Медени поляни е много високо село, от което има път към селата Рибново, Ковачевица, много горски стопанства, ридът Каялийка, водопадът на река Канина. Ридът се казва Добраш. Движейки се по него в близост до Пирин, под рида на който са други три помашки села – Брезница, Корница и Лъжница имам чувството, че Родопите са много ниска планина. Но не е така. Хем не е ниска, хем е трудно проходима. А като площ – огромна. Но се оезлюдява. Помакинята казва, че младите хора от Сърница работят по ЕС, настанили са се там и си идват рядко, да се видят с родителите си. Макар родителите им да са направили за тях големи къщи остават празни, а населените места по Родопите остават само с възрастни хора. Претърпялото най-голямо обезселване с много голямо население преди години, Стоманево, първо ще го постигне пълното обезлюдяване...