Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05 21:43 - ЛОВНА ХИЖА-ДВОРЕЦ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1333 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

          „ТОВА  Е  ЛОВНАТА  ХИЖА  НА  БОБОКОВ!”

 

    Преди много години – през 1991-а, преминах за първи път след като това стана възможно по билото на Балкана от Петрохан до устието на р. Тимок. Красотата на Западния Балкан и дивата му природа, „опазена” от три гранични зони и клеон ме плени. Набелязах си дългогодишна програма за упознаване на тази част на Балкана, която през следващите лета изпълних до последната подробност с голямо вълнение. Ще въведа тагове с красота, у когото само упознал като мен този /к/рай ще внесат вълнение в душата му – Каменната сватба, Дупни камък, Копрен, Три кладенци, Трите чуки, Вражата глава, Миджур, резерват Чупрене, Острата чука,  Хайдушки камък. Ще спомена и селото с най-красиво местопорожение в този регион според мен, Репляна -  наблюдателен пункт към Белоградчишките скали и Широка планина.

   Някога е имало римски път, запазен до днес, който е свързвал с. Чупрене с град Кално, днес в Сърбия, населен с етнически, посръбчени българи. Пътят минава през седловината Светиниколски проход, а Светиноклолската планина е отклонение от Балкана, по което са Белограчишките скали, една дълга към 20 км. верига от бисери.

   Доста пътувания ми бяха потребни да се запозная с тази планина, но се появи и друга възможност. Разрешиха да се посещава свободно Сърбия. Аз се възползвах максимално от тази възможност и в продължение на 10 години по строго следвана от мен програма се запознах със Западния Балкан и Западните покрайнини, а също и с ценностната сисема на българите там, съхранили я от времето на придаването им към Тройното кралство. Това ми помогна да разбера какви сме били българите преди 100 години.

    Над Белоградчик има еднно село, Чупрене, разположено на мнного красиво място, днес почти изцяло циганизирано. Работни места там няма, но за циганите те и не трябват, защото където и да са, помощите, от които живеят си вървят. При селото се събират две реки, по-голямата от които извира изпод седловината Светинниколска, а по-малката идва от другата страна на рида Ветровник с най-висок връх Ветровник. Този рид е към резервата Чупрене, където всякакви човешки дейности са забранени, да не говоря за строителство. В резервата има всякакви животни, там виждах рис. Има много диви котки, но най-много са дивите свИни, които не страхуват от хората и докато не ги пропъдиш от пътеката, продлължават да ровят. Причината да има толкова много диви свини тук е смърчовата гора, в която те се крият. Клоните на смърча започват почти от земята и ако не са изрязани, гората е проходима само за свИните. Те си имат тунели под тях, по които преминават.

    На разкошна поляна близо до вр. Ветровник е х. Горски рай. Нощувал съм в нея многократно. Тя е изходен пункт за вр. Хайдушки камък, за вр. Острата чука и още много красиви места. Това, което се вижда от върховете е уникално като природа. Твърди се, че ридът, отделящ се от вр. Хайдушки камък е най-студеното място на Балкана. Поради това и природата там е много особена – дребни смърчове и морени.

   Привечер, ако съм се върнал от Балкана по светло продължавам да се разхождам и така посетих един новопростоен дворец непосредствено под вр. Ветровник. В резервата Чупрене, където е забранено да се отсече дори изсъхнало дърво! Попаднах на нещо много голямо, много скъпо, мого красиво, дверец. Не помя коя година беше, но тя може да се установи. По това време вече имаше фотоволтаици, с които бе изпъстренна южната страна на покрива му, което означава че въпросът с отоплението на този планински дворец на около 1500 м. н. в. и електричеството бе решен. Ако дворецът има 50 стаи, в една от тях или в подземието му ще се монтират необходимия брой батерии и преобразователи за да има ток винаги. Имаше и шахта за питейната вода, по-голяма откокото на едно село. Пазач гледаше да не стори някой пакост.

   Дворецет бе завършен, никога не съм виждал обаче някой да го обитава. Хората казаха, че е на русенеца Бобоков, който бил страстен ловец и си го построил тук в резервата. За строежа са изкарвани материали по стария път за х. Горски рай, но после бил направен нов макадамов път до него от другата страна на рида, завършващ с вр. Ветровник. Как тоя човек си построи дворец тук, в резервата, кой му разреши, никой не знае. Бил русенец, който купил акумулатрния завод в Монтана и тук имал намерение да направи ловна резиденция. В резервата.

    Това, което ми направи впечатление тогава бе големият брой циганета около хижата, за които хората казаха, че работата им не е чиста. По-късно разбрах в какъв смисъл.

Но пък за първи път чух за Бабоков, сега узнавам, че те били два.

   За този ловен барок чух отново когато бях от другата страна на планината, в Сърбия. Разхождам се аз от с. Равно буче нагоре към Светиниколския проход, завивам по билото на Балкна в посока на вр. Острата чука. Изгледът към рида Бабин зуб е много красив, не бързам. Настига ме единн „сърбин”, който бе много разтревожен, много беден, много отчаян. Говори съвсем добре български език. Човекът гледал коне с цел да продава малки кончета и да дава работни коне под наем в дърводобива. Но разбойници с мотори / б. м. АТВ-тта/ от към България му съсипали бизнеса. От хижата при вас, каза той, се изкачват на високото, на билото на планината, което е гранично и ловци и стрелят по конете ми. Много коне до сега ми застреляха, каза той, сега са ми убили жребеца. Носеше едно синьо-зелено лекарство да намаже раната на една бременна кобила, на която куршум бе пробил бедрото й, без да засегне костта. Ако се инфектира раната, каза човекът, губя и кобилата и кончето. И отправи упрек към държава ни, как така през границата наши разбойници ще стрелят по техните животни и ще съсипват поминъка им. Тук допълвам друг тип разбойничесто от наша страна, за което ми  разказаха сръби от тяхната страна на вр. Вражата глава. Наши крадци на животни отвличали техни крави...

   Човекът имаше някакави съмения към мен, но разбра, че не съм от тия, дето пресичат Балкана с цел да си предават разни неща, не спомена дрога. Каза, че в селото до Равно буче, мисля, че беше Алтинци, имало разбойник, който се занимавал това, а също и хора, което били към него, бил свързан с полицията.  Носели разни неща и ги предавали на билото на планината на наши цигани. Веднага се сетих за щъкащите циганета около хижа Горски рай. И друго ме предупреди човекът - да не ме помислят за някакъв опасен за разбойниците и да ме затрият.

    Отчаян, че бизнесът му загива, този човек се питаше, с какво ще живеем сега, като вече конете няма да ги има. Преди конете са пасли горе по високото, навлизали са дори в България. Тук ще допълня, че домашните животни знаят изворите за вода къде са и отиват на водопой от другата страна на границата, при водата, и се връщат. Но станало така, че крави на сърбите започнали да изчезват.

    Доста честите информации по медиите за бизнеса на Бобокови стана причина да си припомня за това красиво кътче на България. Дано прокурорите обаче се разтърсят кой разреши на брата ловец да си построи ловен замък в резервата, къдедо е забранено да се берат дори билки. Само превоза на материали, ако камионите не са били негови, ще да е струвал към милион. Ще излезат доста итересни факти...

   Говори се за много милиони на двата браня, вероятно за този ловен дворец в резервата Чупрене няма да стане и дума....

    





Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7668158
Постинги: 3245
Коментари: 8629
Гласове: 15626
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30