Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2020 14:51 - НЕПОДЪРЖАНИ ОТ ДЕСЕТКИ ГОДИНИ ПЪТИЩА В РОДОПА ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 894 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
           В опит за сезиране на АПИ и управниците на окръг Кърджали и Смолян:



НЕПОДЪРЖАНИ ОТ ДЕСЕТКИ ГОДИНИ ПЪТИЩА В РОДОПА ПОРАДИ НЕДАЛНОВИДНОСТТА НА МЕСТНАТА УПРАВА ОГРАНИЧАВАТ ПЪТУВАНИЯТА НА ОБИЧАЩИТЕ ПЛАНИНАТА И СА ПРЕЧКА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ БИЗНЕС В РЕГИОНА

 

    Ще се семосезирам върху два пътя, но такива има и други. Справедливо е да кажа обаче, че пътната мрежа в Родопите, особено в Източни е над средното ниво в страната по подръжка, като преходът е виден още при табелите, уведомяващи коя община се грижи за пътя. Давам и пример – от самата табела малко преди с. Паничково, която е гранична за подържането на пътя от ОПУ Пловдив и ОПУ Кърджали, разликата е очевидна. Причината да бъдат по-добри пътищата по голяма част от Родопа е известна, но и тук проблеми с пътищата има. Ще загатна за причината, която я знамна в подролности, като напправя едно сравнение със Сърбия. В Сърбия мафиоти и мафиотизъм сред хората няма, той е привилегия само и единствено на управляващата класа. В България в неродопската област кражби от пътните фирми се извършват масово, в Родопа обаче те са привилегия само и едниствено на депесебиринджиите. Спирам се само на два такива случаи, премълчавам много други:

  Първият е кражбата на голяма част от парите по линията на ЕС за ремонта и реконструкцията на пътя от с. Подкова през с. Горско Дюлево до Момчилград, вторият е строежът на пътя от с. Борино, родно място на Карадйъ-та до с. Чала, където майката и сестрата на най-първия по документи в момента депеселидер се сдобиха с по една къща за гости, двете еднакви, по-засукани сградите на резиденцията в Банки. Обзалагам се, че за нуждата от този строеж на път, който само дето не се води частен, както този на Алексей Петров до мутробарока му, ще има привлече едно сезиране, на главния прокурор. Достатъчно е да прояви интерес от къде майката на Карадъ-та има толкова пари, за да притежава такава скъпа къща Пардон - къща за гости, не за нея или пък за сина й...

     Няма да коментирам тези два факта, преминавам към темата за двата неремонтирани от десетки години пътища, които се явяват препятствие за туристите, стремящи се да се докоснат до красотата на Родопа и които са пречка пред местното население да развива туристически бизнес и така да подобри условията си на живот.

    Започвам от запад на изток, като визирам пътя от Смолян, започващ по долината на р. Черна, който прехвърля един мощен рид, идващ от масива на Перелик, разделящ водосборната област на великите реки Арда и Въча и се спуска по долината на р. Мугленска към местността Тешел. Там реката от Мугла се събира с още две големи реки, Триградската, имаща многобройни притоци и реката Въча, също с многобройни притоци. И двете с големи водосборни площи, но карстови, някога дъно на океан, с изненадващи извори на неочаквани места.

   Село Мугла / това е местно име, така наричат тук мъглата/ е основано преди много-много години от младеж и девойка помаци от Ахъчелеби /Пашмаклъ, Смолян/, на които родителите по двете линии не дават да се съберат. Те бягат в планината и се заселват зад нея, на съвсем диво място, посещавано през лятото само от животновъдите по Дьовленско. Правят си колиба, завъждат си животни, за да имат какво да ядат, оцеляват през зимата. Отбелязвам, че селото е на около 1400 м. н. в. Вече имат и деца, когато родителите им, научили къде са се укрили идват и ги виждат. Това прекрасно място – имам силна зрителна памет, спомням си местоположението му и в момента съм настръхнал пред тази хубост – привлича и други хора да се заселят тук. Така постепенно то се превръща в село. Името му идва от продължителното време на задържане на мъглата тук през зимата, защото мястото е затворено от всякъде с изключение на един проход между скали в местността Конски дол, наподобяващ ждрелото при р. Ерма.

   Връзката на селото винаги е била към Девин, по поречието на реката. Селото е било включено към Тъмрашката /помашка/ република от 1878 до 1912 г, защото там хората са помаци. И още нещо за тях – чувал съм, че там живеят най-добрите хора на Родопа. При контактите ми с тях съм убеден, че е точно така. За съседната долина с трите села, която няма да упомена и която изпраща башибозуци да избиват християните в Батак, мнението на съседите им по долини е съвсем различно. Отбелязвам, че някога населението се е водело разделено по долини на реките, покрай които са били селата и махалите, имащи местни управници като Ахлед ага Барутанлията, Хасан ага Триградлията и др, чиято дума е закон за селяните. Давам за пример трите долини на реки към Кирково, две с помашки и една с турски села. Малко попроменен, този ред го има до днес.

   По времето на помака Величко Караджов, първи секретар на Пашмаклъ по линията БКП, наричан солташакът  на бай Тошо, имаше партийна концеппция Смолян да се превърне в огромен промишлен град с ширпотреба рибарници и телчарници. Резултатат за Смолян-окръг да се въведе този нов соцред бе подобен на колективизацията по време на съветската окупация на България – срината бе основата на окръг Смолян. Малките населени места, села и махали се преселиха в Смолян, в къщите останаха по един дядо и една баба, а в повечето – само една баба, защото жените са по-издържливи /на всичко!!!/ от мъжете и умират по-трудно от тях. Сремежът да се реализира тази партийна повеля /б. м. ужасяваща простотия!!!/  засмука селяните от селата около Смолян в града, където те намериха работа по заводите и мините. Този процес на засмукване сложи края и на село Мугла. Мъжете от селото започнаха работа в урановата мина Герзовица над Смолян по долината на р. Черна. Извън темата напомням, че в този участък на границата с Гърция имаше троен клеон. Днес помещенията на този рудник се ползват за затвор за осъдени с лек режим на изтърпяване на наказанията.

   На времето обаче бе различно. Служебни автобуси ПАЗ-ове вземаха сутрин рано работниците за мината от селото и ги откарваха в мина Герзовица. Пътят, около 25 км, преодолява превал, висок 1800 м. Който е ходил по Родопите през зимата знае как се пътува по такъв път. Автобусите закъсват в планината, хората остават в тях и премръзват, други автобуси излизат от пътя и трябва да ги изтегли специализирана машина. Да се приберат хората през зимата от работа е премеждие с неясен край. И се появи тенденция хората от Мугла да си строят къщи по долината на р. Черна над Смолян, където днес е кварталът Средок. Така за няколко години Смолян засмука младите хора в рамките на града. С преместването си там те се отърваха от опасното пътуване, от ограниченията, които това село им налагаше поради изолираното си място - съвсем само в планината, оставащо в снежен капан половината година. Останаха най-старите хора по Мугла, които предлагаха на туристите разни артпредмети като тюмбелеци и звънци, за да могат да си купят храна. Ако някой търси можеше да си намери от селото чакръци, буци /за биене на масло/, стари предмети от дърво, изработени на ръце и много други, бих казал предмети на изкуството, характерни за бита тук.

   Един спомен от селото:

   Водих дамска група, с които посетихме селото от към Девин, после по билото покрай Перелик отидохме до Пампорово. Веднага дойде една полицейска кола и шефът им – готен пич – попита, какво правим тук. Казах, че съм закъсал с парите и търся каналджия да прехвъри и продаде в Гърция тези момичета. Тогава стана джумбушът, защото шефът на граничната охрана не постъпи внимателно. Той погледна към най-красивата и каза:

  - Само за тая можеш нещо да вземеш, а за тези – посочи няколоко от жените – ще ги приберат, нонищо няма да ти дадат, а тези /посочи останалрите/ ще ги върнат обратно...Стана така обаче, че преценката на граничаря за стойността на „стоката” ми за Гърция помрачи вечерта ни...

   С отпадането по същество като населено място на с. Мугла, пътят към него беше заебан. Не стига това, но имаше и невероятни наводнения, които разрушиха мостове по него между селото и Тешел. Непоправянето на тези мостове окончателно отцепи този регион, един от най-красивите на Родопа. Само запознатите с двете долини на реките, извиращи от Превала на изток и на запад знаят каква красота крият те – реката Черна с Банята, Мусаята /място за молитва на мюсюлманите/, после Превала. От Превала има пътека за Мугленските кайначета /извори/, които осигуряват вода за Пампорово. Това са огромни карстови извори. Продържавайки по тях се достига до Мугленската пещера, в чиято бездна тече вода, а отдълбините на пещерата идва леден въздух през лятото, дало име на пещерата, Ледената или Ледницата.  От другата страна на рида следват нови красоти – около селата Заевите, Гела, Соллища със символа на Родопа, Турлата и Стикъл - селото, от което се предприема излет към голото алписко било на планината, явяващо се част от вододелната зона север/юг. Този маршрут наподобява на маршрута от х. Трещеник до х. Рибни езера в Рила.

   Село Мугла е в уширение на долината на р. Мугленска, по която има още поне 20 км. до Тешел. Приманава се през изключително красиви местности, заобиколени с отвесни утаени скали, прорязани от реката. По отвесните скали расте черен бор, на други места скалите са голи. Тук преобладава черният бор, имащ чудновати форми заради мястото, където е впил корени в скалната цепнатина. Има една местност, наречена Конски дол на името на коня на едно семейство, оставило го там през зимата да умре, защото конят бил много стар. През пролетта конят си живеел там и не искал да се връща в селото. За да презимува на такава височина, явно климатът в този дол е бил по-топъл.

     Пътят от Смолян до Тешел през Мугла никога не е бил добър, но беше поносим, пътуваше се. След закриване на автобусната линия с работниците за мината, той бе изоставен. Връх на красотата е превалът, от който се разкрива изглед към Перелик, към Девинската планина – нещо много прекрасно /!!!/ и към Гърция. От него ако не е много топло се вижда Бялото море. Съвсем наблизо до превала има връх към 2000 м, почти колкото Перелик, идващ по рид от него. Който не е бил там няма да разбере вълнението ми, когато си спомням за тази красота, останала в сърцето ми. И майтапът с граничаря, който ни развали вечерта...

   Този път от Смолян до Девин през Мугла е с дължина към 50 км, колкото и сега ремонтираният и ползващ се, този през превала Ешеккулак /Магарешки уши/. Като добре запознат с Родопа – дал съм си сан родопакенер -  твърдя, че той е един от най-красивите, преминаващ през Западните Родопи. Не е достатъчмно да преминеш от Девин в Смолян през прохода Ешеккулак, обратният път трябва да бъде през този проход. Тук красотата е различна, а според мен още по-концентрирана – друг вид родопска красота, Бижии творения. Преминава се и покрай Смолянските водопади, чиято рекичка се влива в р. Черна при квартала Средок.

   Ако бяхме нормална държава, в Мугла щеше да има курорт като тези по Алпите. България обаче е затънала в простотия, имаме си президент простакисимус, а най-уважаваните от народа политици са точно той, Слави Трифонов и Мая Манолова. Какво им пука на хората – опростачени от социалните медии на пръво място - за красотата, от която са лишени и не знаят, че я има, за природата, за опазването й. Опазването на природата е на заден план за днешното поколение, субпродукт на пазара. За хората в затъналата ни в простащина страна с мозък, нагънат както корема на Делян Пеевски след работен обяд важното е да има пари, какво ни пука за природата. Тази мисъл чух на митинга на мафията в Банско, където платените протестъри носеха плакати, на които пишеше: Банско иска втора кабинка!  За да има пари обаче трябва труд от стана на хората,  а за да могат да направят те нещо те, държавата трябва да им построи инфраструктура. В това отношение местната власт и дръжавната власт са еднакво необразовани и недалновидни, за да не направят това, което е крещящо необходимо – прекарайте на хората  път, бе глупаци! Пари ще има по линията на ЕС, има кохезионни фондове, програми за регионално развитие. Изгответе проект, кандиддатствайте, защитете го, стига магии и вълшебни заклинания...

  Отпускането на пари от ЕФРР ще става все по-трудно заради вътрешни прпоблеми в ЕС и разрушителната линия, която води нашия президент спрямо ЕС, целяща дискредитирането му и отделянето на страната ни от него с цел присъединяването й към ОНД. Завършвам тази част с въпрос:   

-       Като го видят инвеститорите туй нещо – президенто ни,

да прави звуци тук и там по Европа, ще дойдат ли да инвестират в България или ще заспоменават майки...

 

  Вторият път е в региона на Източни Родопи, доста по-малко посещавани от Западните. Прпичината е, че те са по-труден за разбиране. За посещения там са необходими предвалителни познания в разни области, защото Източните Родопи са история, Западните – география. Първото се възприема по-трудно, защото не става въпросх само за природни красоти и чудатости.

    Пътят, който е много важен за посещения на светилища по Източните Родопи и на изключително красиви места е този от с. Комунига до с. Дъждовница, преминаващ по долината на р. Боровица.  По този път има само едно популярно за туристите място,  пещерата Джагърдъккая /Утробата/ и един разкошен туристически комплекс, Боровица. Достигането на тези места от с. Дъждовница е доста по леко, защото там пътят е сравнително добър.

   Пътят в днешния си вид е доста опасен, особено от село Соколите към долината на р. Боровица. Стръмнината е много голяма, има завои без видимост, по платното на асфалтирания в този участък тесен път само на определени места могат да се разминават коли, а пропастите под пътя са ужасяващи. Пътят предоставя възможности за посещаване на много исторически места, свързани с траките, но и с по-новата ни история, напр. зимните конаци на Емин ага Балталъ. Гледката още от с. Комунига към свещената за траките плранина, днес наричана Ненковска е виличава. Красива е гледката и към махалите, около които всяка педя земя е обработена. От седловината при с. Паничково до седловината при гр. Черноочене от двете страни на пътя по пхлатото нама педя неползвана зема. Първите светилища са при селата Джанка и Соколите. От тези села започват страхотни красоти – гори, в които има само диви животни и скали-шедьоври като тези над с. Соколите. Тук Родопа я наричат Жендабалкан, нещо страхотно е. Имал съм случаи,когато зайци, големи колкото кучета идват да ме разгледат. Явно не са виждали такова животно и няват страх от него.

   Пътят от с. Комунига до с. Соколите е тесен, но поне има видимост. Той може да се разшири без проблеми. От Соколите надолу обаче става страшно. Стръмен, тесен път, с остри завои, в които само когато навлезеш можеш да разбереш идва ли някой насреща. Този път може да се оправи частично – където може, да се разшири, да се поставят огледала на завоите, да се обозначат посоките с предимство, да се направят няколко „джоба” за камиони, където да отбиват и чакат. Тази отсечка е към 7 км, тя така не може да остане, въпреки че настилката по нея винаги е в добро състояние. Аз не мога да си представя когато пътят е заснежен някой да пътува по него над тези пропасти.

  Следва отсечката покрай р. Боровица. Тя предлага отклонения с кола за едно от най-красивите места в Източни Родопи, с Безводно. Предлага и много маршрути за туризъм освен тези от Безводно, по долините на двете големи реки, слизащи от Хамбардере и от Три Могили. Те сега са мечкарник и да се ходи там поединично е рисковано.

   От този път има разклонение, римски път от с. Тиква води към с. Русалско, друг бисер. Той следва голяма долина с две махали, днес хората /турци/ ги заселват отново.

   Планината от дясно на реката бива Ненковската планина. Тя е с голяма концентрация на тракийски светилища по нея. За тях няма дори маркировка, а да се улучи пътят към селото, до което се намират те е трудно, защото хората тук – турци – не признават новите имена на населените места и просто не могат да дадат информация. Ни светилището знаят по новото име, ни името на селото си. Въвеждам едно име, с. Дойранци. Какво общо има това турско село с Дойран? Ако жобаче попиташ хората за някоя турска махала някъде си, напр. Безгинлер, знаят я.

   Пътят покрай река Боровица е срам за Кърджалийските управници. Трасето е широко, най-точно казано за състоянието на прътя от годин е, че той е заебан. Понякога наливат бетон тук и там в някоя цепнатина, полагат по малко асфалт и до тук. Този път е много важен за упознаването на планината и за поминъка на хората тук, той трябва да се оправи.

   Последната отсечка от този път, от с. Дъждовница до отклонението за пещерата Утробата е добра, добро е и продължанието на пътя от с. Дъждовница към връзката между Черноочене и Кърджали. Там има страхотни красоти, но към тях няма дори насочващи туристите табели. В последните години се модернизират тесните пътища в страни от главните,  като се разширяват малко и се асфалтират пътищата, по които може да мине само една кола, на места преодолявайки много големи наклони. Ако пътят се намокри от дъжда, колата не може да се зацепи към него, чакаш да изсъхне. Но все е нещо за тези хора, които достигаха до население си места само с каруца...

    Сега съвсем накратко за развитието на Окръг Смолянски и окръг Кърджалийски. Смолян е много зле       , аз не виждам пътища за излизане от кризата. Много хора в един град, поминък – почти тикакъв. Той остана по селата на хората.   

  Кърджали и в подем и според мен е най-динамично развиващия се град и регион в България. Защо е така съм описвал в блога си, цитирам експлозивно разрастващото се населено място в него, Черноочене. Върху тези процеси оказва влияние и политиката на Ердоган, комуто не само НАТО и Запада нямат доверие, но и самите турци, които той докара до бедност въпреки икономическите възможности, които страната има. Недоверието спрямо Ердоган доведе до отлив на желаещите да произвеждат съвместно с Турция промишлена продукция страни или да правят алъш вериш. Лошото е, че той си уреди от президент с ограничена власт, каквито има един президент простакисимус, чрез промяна в конституцията им да се превърне в президент с власт, какъвто е Путин. Страна с такъв човек начело докато той остава кърмчия, няма да бъде добре. Сменена е посоката на Турция, от нормалната, която води на запад, обратно към Анадола. Така  докато той е на власт Турция ще върви с обратен ход към Анадола, където е електоратъ на Ердоган, електоратките със забрадките. Влиянието на тези процеси в Турция са свързани с това, което става в Кърджали – от този окръг в Турция бяха депортирани най-вного турци. Останалите живи са с двойно гражданство и през лятото живеят в България. А като има човек право да живее в две държави, избира тази, която предлага по-нормални условия на живот.

 
  Послепис:
  Докато писах този постинг Берлинските филхармоници изпълниха Първата симфония на Бетховен под палкана на Клаудио Абадо. Постингът ми е предназначен за интелиентни хора, всеизвестно е, че интелигентните хора обичат планината.  Ако измежду тях има и  обичащи музиката, предлагам я в линк към него:








Гласувай:
6



1. rosiela - Коста,
27.02.2020 15:03
много си прав!
цитирай
2. planinitenabulgaria - От времето, когато бях студент и се появи книгата на Хайтов ДИВИ РАЗКАЗИ
28.02.2020 11:41
rosiela написа:
много си прав!


станахме близки с него. Същото се получи и след запознаването ми в Редакцията на Списание РОДОПИ с Константин поп Канев. Познавах и полк. Ангел Вълчев от с. Лилково. Не можех след контакт с тези веллики хора да остана равнодушен към този дивен кът на Родината ни. Той ме вълнува до днес и макар вече да не правя дълги планове, за него имам такива, но по-скромни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184169
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031