Село Ситово е разположен по начин, 99% /доксан дукус/ както с. Тъмраш, на място, където се събират две реки. Тук места за ниви и градини липсват, но и какво би могло да се отглежда на височина почти 1400 м. н. в. Това е било животновъдно село, удобно за отглеждане нна крави и овце. Селото е българско, тук регионът е такъв с изключение на с. Тъмраш. Реката, която идва направо в селото, Ситовската, идва от един рид, зад който е доста по-голямото село Лилково. Децата от с. Ситово някога при тези трудни условия през зимата и къс ден са преминавали през този рид за да достигнат училището да с. Лилково.
   Реката от ляво слиза от рида Върховръх, тя е по-малка. Къщите нна селото са по двете долине.
  Селото е почти обезлюдено, но има хора, които подържат духа на оставащите малко хора в селото и правят всичко по силирите си то да не се затрие съвсем. През лятото идват хора, които остават тук докато паднат снеговете.
   Селото е известно с църквата си, с маннастирчетата около него, с крепостта  Щудаград северно от него. Помеествам в блога си една обява за продажба на разкошна каменна къща, дано някой да я купи и да я съхрани...




                        Към село Ситово по долината на реката











       Указател за красива местност в с. Ситово на един хълм с добра обгледност.




                                    Указател за манастирчето над селото










                Църквата - най-великият строеж на селото, негова гордост.























                        Махали - не мога да кажа квартали - на селото







Центърът на селото. В барчето работи една патриотка, която губи от търговията, но пропагандира селото, миналото му, насочва хората към интересните места. Не е от селото, но има тук роднини. Тя разказа, че до текезесирането на селото тук са живяли много хора, след отнемането на имотите им почти всички са се преселили в Пловдив, изоставяйки роднните си домове, единственото им останало след колективизацията.



   Тук, на селския мегдан си помних за мнението а един много стар турчин от с. Птичар, родното село на Наим Сюлеймаоглу, който каза:
  - След изверването ни младите хора се изселиха в Турция, а без млади хора няма и деца, селото ни заприлича на мезар /гробища/. Просташкият строй, който бе въведен в страната от окупаторите ни след 1944 г. доведе до унищожаване на селото, основата на страната ни и униищожаване на ценностнатат система на бълтарина. Давам и пример на хора без ценностна систева - президентът ни, Нинова, Манолова, Слави Трифонов, които служат за пример на подрастващите..







                Стари къщи на селото с пътуваща туристическа база пред тях.



































Къщата, обявена за продажба е на долната снимка. Дано да я купи някой, който ще я съхрани...











Модернизирана стара къща, сменени са тиклите /плочите/ от покрива й.Тук има едно село Тикла, в което са добивани тези плочи и от там носи името си. Има плочи до 2 кв. м. тежащи до 500 кг., които хората са качвали и подреждали по покрива. Дано някое момченце с лаптопче и дебело дупенце прочете това, което написах.











По този път се тругва за крепостта северно от селото.















На гърба на този каменен звяр е построена зърквата. Това не е случайно, свръхтежкият зид има място само върху монолитна скала.






























                  Параклисът Света Богородица над с. Ситово до Аязмото



                                       Църквата до Аязмото, вече не се ползва.



                                                Тук е живял свещеникът...



                   Всичко това село дължи на Партията И разрухата му...



                                         Реставрирана или новопостроена къща...

Много уютно и самобитно селце, харесват ми къщите и самата атмосфера на стария български бит!
Поздрави, Коста!

може би щеше да предпочетеш нея..

Интересно село, каменните плочи вместо керемиди за покрив ги има и в Стара планина
Веса обича предизвикателствата Даже си спомням миналата година, как описваше в блога някакво забързано изпълнение, ако се не лъжа на превод, а след няколко дни вече за доста дълго време беше в Швейцария- в Люцерн
Така ,че не подценявай възможностите й, относно купуването- също
Все пак те е удостоила с внимание и с коментар, така ,че не бъди прекалено строг с нея?
Шегувам се
Няма да купувам къщата Но ме заинтригуваха две от предпоследните снимки с някакъв жълт плод Не мога да определя какво е? Наподобява глог, но почти сигурен съм, че не е
Знаеш ли какво е?

Хубава вечер!

Не знам името й, расте по местата, където растат белия и жълтия равнец. Ако нещо расте по планината, то е много по-красиво, отколкото в полето.
И с дамите е така. По планината те са тънки, гъвкави и пъргави като змии, по градовете наподобяват китоловки. Като се качат в метрото, вагонът се наклонява...

a kak e s gradskia maj?ne samo che ne znae kak se poddarja pokriva na takava kashta ami ne znae ot kade darva da sabere. negovoto mestohranilishte hodi 5 minuti predi nego:).kolko garvkav i pargav moje da e s nego?