Връщам се от вр. Свети Илия към с. Ягодина по пътя за джиповете, защото той е по-обгледен. Като завърша този постинг ще напиша повече за селото, то е едно от възлюбените от мен. Натъжи ме обаче една просташка постъпка на хилядите хора, идващи тук. Построили силяните от Ягодина заслон малко под върха,- прекрасен, оборудван с маси, столове, шкафове - всичките ръчна изработка, а постройката е изпълнена от профилирано дърво. Дори колоните вътре са украсени като тези в гр. Брезник. Заслонът е чисто нов. "Туристите", преминаващи покрай него или пък хранили се в него така са го препълнили с пластмасови и др. боклуци, че отваряннето на вратата му не е възможно. Две възрастни женни се бяха изкачили с джип до върха, надолу слизаха пеша. Възмутени, че не могат да влезат в заслона от боклуците в него, те казахакъм мен:
       - Ние нищо не заслужаваме, защото всичко съсипваме!



             Този връх е над Тешел, възлово място за реките Триградска и Ягодиннска.
Снимката е много характерна, защото се виждат скалите, някога дъно на море, черният бор, който е царят на дъветата тук, заравненостите по високите места и много стръмните долини.



   Останки от делата на комунистите. Техни мекерата и днес оправдават строителството на клеона, което досъсипа поминъка на хората близо до границите., а също и възродителния процес. Комунистите мимикрират и продължават да съсипват страната. Давам и пример за мимикрия  - една кандидаткметица простакела се писа въздигната от граждански инициативен комитет, друга  простакеса пък я е представи като кандидаткмет от нейната партия. Вотът в неделя ще уточни броя на заразениите с брадата спирохета на Маркс, които някога наричахме цървулите, а сега - опростачените в градовете, където все още има хора на интелектуално ниво, не разрешаващо им да правят разлика между дигитус и фалос.



                           Украса с лишеи



Част от селото Ягодина. То е високо към 1300  м. н. в. и скрие ли се слънцето, става студено.



Трасе на римски път, на който камънните са премиали в собственост
на приватизатори. За къщи, за дувари, ценно нещо е камъкът..



         Като гледам този дим си мисля за печките и на мен мви става студено.















           От две страни селото е загравено с гора, от третата - с алпийски рид.







Запазена стара оригинално къща. Голяма част от къщите са нови, хубави.



Свечерява се, времето на дългите сенки. И да се свечери, имам
си еднно основно и едно резервно фенерче, ще достигта но базата си.



          Денят свърши, сега той е кратък, а с ннего и мояга разходка.