СОФИЯНЦИ И ВРАЧАНИ МОЖЕМ ДА ВЪЗСТАНОВИМ
ОТРОВЕНАТА ГОРА НАД МОК „ЕЛИСЕЙНА”
Сега е времето на падането на узрелия плод от дърветата див кестен, наричан конски. Тези дървета по тротоарите на градовете и по парковете им ги има навсякъде. Да бъде наричано това дърво конски кестен е причината, че листата му са любимата зелена храна на коня. От зърната – ечемикът.
Малко предистория, чието последствие днес всеки екозащитник вижда от влака при ж. п. гара Елисейна:
Над Враца, горе високо във Врачанската планина има медна мина, наричана Плакалница. Тя е ползвана още от римляните. Поводът да се нарече мината така е затрупването в много стари времена на миньори, работещи в мината. Мината е на много удобно за добиване на руда място, до извора Дудил, символ на Врачанската планина. При работа в мина водата е много необходима, но също и за промиване на рудата. Този извор е началото на река Въртешница, на която е водопадът Боров камик. Реката преминава през Вратцата, после през Враца и се влива в р. Огоста. Напомням за трагедията с хвостохранилището на тази река към 1966 г., когато стената на шламоотвала се скъса и тинята издави хората в Згориград, събори и всичките постройки покрай реката. Издавените хора от тинята бяха докарани на стадиона и измити с маркуч, за да бъдат разпознати.
За да се преработва рудата от тази мина по времето на соца бе построена въжена линия, с която промитата руда да се превозва през планината, а добивът на мед да става в МОК Елисейна, построен по стари съветски технологии, отровни за въздуха, за водата в река Искър, за работниците в завода и за хората в региона. Напомням за изтровените животни – диви и домашни - пили вода от изворите над с. Медов дол. Освен медните съединения, които са излизали в атмосферата при процеса на добива на мед, оловото в рудата поради ниската си температура на топене се е изпарявало тотално и е падало върху завода и съвсем близо до него. А заводът – той бе като от времето на планетата на маймуните. Единственият в света комин на завод, не изправен нагоре, а лежащ на стръмен скат е на този завод. Вероятно е черпан с шепи богатият съветски опит и в коминостроенето
Заводът бе разграбен от ръководството му след 1989 г. Ромовете нарязоха за скрап с газорезачки и въжената линия. Твърди се, че златото от електрохимичния процес за разделяне на металите при обявяване на завода за продажба го откраднал добрият вълк Лупи, който след това се развъртя в МК Кремиковци, после в ЦСКА, видя им сметката и на тях. Съдът го оневини за всичко, сторено от него.
Заводът след ограбването му от последното ръководство бе изоставен и стана примамка за ромовете, които предимно от Видинско се преместиха тук в изоставените блоци на миньорите и напуснатите стари къщи в с. Стара Елисейна, за да добиват скрап от него. Това те превърнаха в свой поминък.
Лунният пейзаж днес около и над останките от завода е резултатът от дейността на ромовете при добива им на метален скрап. Те разкопаха и промишлените отпадъци за да търсят мед в тях, като голяма част от отпадъците паднаха във водата на р. Искър. Само че тази дойна крава за скрап пресъхна, а ромовете бяха станали мноооооого поради миграцията си и поради размножителния си процес. Опитаха да се преместят в с. Челопечене във връзка с новината, че МК Кремиковци е фалирал, но от с. Челопечене не им разрешиха. Така възникна престъпността в този регион. Окрадени бяха животните на останалите по планината стари хора, изядоха им и магаретата, смилайки месото им с мелачки за месо. По първокласния римски път от с. Елисейна през Врачанската планина пък прекарваха с джипове „напазаруваното” в лозята на Враца в яката на планината от Враца до с. Бистрица и тези в полето до с. Лиляче. Престъпността в този край на Искърския пролом стана подобна на тази в кваратала на Своге, Тунел №8 и в Курило в гето Гарата. Но от такива хора-примати имат нужда управниците ни примати и затова неглижират престъпността им. Ако не бяха тези и други като тях, кой щеше да избере настоящия ни президент? За всеки влак си има пътник, казва една наша поговорка.
Годините минават, минава и въздействието на отровата от завода върху почвата. Вече се появяват и нови дървета, предимно габър, най-непретенциозното дърво. Появява се и трева. Ако хората оставят природата на мира, тя се възстановява. Добре е обаче да й се помогне от хора, които милеят за нея, които не понасят такива рани, нанесени й от просташкото управление на държавата по времето на тоталитаризЪма и от просташките технологии, внасяни от Голямата страна с богатия си във всичко опит. Всяка есен природата над комбината има своя шанс, тогава е нужна намесата на Хора.
Много е просто да се стори това - сега е времето на кестените, плодовете на които узряват и падат по тротоарите. Ако стотина души съберат по стотина кестена, направят си по едно садило – подострена дебела пръчка или тънък кол, и посадят тези кестени над завода, голяма част от тях ще се прихванат. Дъждовете през годините отнесоха голяма част от оловото в Искъра, има условия животът в почвата да се завърне. И ще започне процес на възстановяване на природата. Голяма радост е да посадиш дърво някъде, да минеш след години и го видиш как е фукнало нагоре по законите на хелиотропията.
На туристите, ако сторят това предлагам емоционални маршрути в този регион. Поради някакави причини римляните не са оставили тук долина без техни пътища. Такъв има главен от църквата на Елисейна нагоре по рекичката, с разклонение за планината над селата Оплетня и Очин дол, където има останали и сгради за римските стражи. Друг римски път започва по долината на р. Златица от гр. Зверино. Всичките се събират при седловината над извора Дудил, от там започва друг голям път за Дружево и Лютаджик. Най-красивият преход е по долината на реката, преминаваща през село Стара Елисейна. Наблизо ако се пътува с кола има и други интересни места – крепостта Заград над Лютиброд, Черепишкият манастир, римските сгради в Челопек и Лютиброд в основата на скалния феномен Ритлито, продъненият циркус под Кобилските стени над с. Оплетня. От другата страна на Искъра е манастирът Седемте престола. Да се премине преходът от с. Стара Елисейна през седловината с изворът Дудил, после покрай водопада Боров камик – това е вдъхновение за обичащите природата. Ако преходът се извърши през пролетта, когато тук всичко е жълто от първите цветя и водопадът е с много голям дебит – има опция за преминаване под скачащата от скалата вода – е най-красиво.
С пожелание да помогнем на природата над останките от завода да се възстанови. Не средства са необходими, а обич към средата, която ни дава живот, чувство за дълг към нея, благодарност към прекрасния космически кораб, Земята, с който пътуваме във Вселената.
Филип Димитров е роден от първа братовче...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...