Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2019 22:00 - РЕКЛАМА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                           Р  Е  К  Л  А  М  А

                         Боже, каква красота!

     Навсякъде по „непрестижните” вилни зони около София се продават вилни места – празни, с леки  постройки, със „зимни” къщи, с луксозни къщи. Има такива покрай реки, до гората, на върхове, с добра инфраструктура или достижими само с джип. Родителите на днешните собственици, строили тези къщи, да ги нарека наследодателите, вече „почиват от делата си. Децата им станаха наследници на имотите им, повечето от тях скромни, защото са строени в едно време когато нямаше строителни материали и превоз, но пък носят духа на времето и на хората, които са ги строили. Ако човек построи нещо, то в някаква степен прилича на самия него. Интереси към сътвореното от родителите си обаче наследниците /по документи/ нямат, но пък имат въпрос – за колко лева може да се продаде туй нещо. Компютърът, телефонът, виртуалните контакти, „почивка” непременно на места, гдето се сбират снобове, а не губене на време по дивотията, придружено и с битови неудобства като вероятност от ухапване от комар или кърлеж и най-важното, липсата на каквто и да било отношение към природата - това залегна в „ценностната ситема” на днешното осакатено от лъжита на социализЪма поколение - не го наричам чалгапоколение, защото се срамувам от тази дума - родено в панелите, живеещо в пълна бездуховност. Какво ми пука за природата, щом като падат пари, това е девизът мафиотите от Банско, които искат втора кабинка, но този девиз се възприема от младите хора днес, даващи суратя на България. Но тъй като те почти не се и размножават, за да не пречат грижите и ангажиментите им при отглеждането и възпитаването на деца на живота, който водят, май не след много години няма да има кой да сторва и това...

   Към непрестижните вилни зони принадлежат всички по поречието на Искър и по долините на неговите притоци – поне двадесет големи и малки реки и рекички, слизащи от Балкана към р. Искър. Една такава рекичка е тази, която се влива в Искъра при гара Ромча, едно райско кътче на природата. Близостта на Ромча до София, възможността да се завърнат в някаква степен хората след Постановлението за раздаване на пустеещи земи по родните си места, струпа доста хора тук. Първите „вили” се появиха в близост до гарата,но какво стана нагоре по реката и по реброто, разделящо Ромча от Владо Тричков знаем само тези, които познаваме региона. Аз не съм тамошен, но го познавам доста добре.

    Махалите на Ромча започват горе от високото, където са махалата и върха с еднакво име, Виши камък. Той е лесно различим от двугите връхове, защото е сам. Вижда се от Софийското поле под Гниляне         но и от Искърския пролом преди Ромча. Рекичката е непресъхваща. Тя е давала водата, необходима за живота на хората тук - животновъди, отглеждали предимно крави. По левия бряг на реката, който е с южно изложение бяха къщите на хората. Там се завърнаха част от тях или други хора с мераци да стрОят. Да имат къща сред природата, да си почиват, да се трудят по малко както дедите им по тези места. Подчертавам, че десният бряг на реката не е застроен, защото е свлачише, макар и не така изразено както това при Желен. Поради тези природни условия строителство на всякакъв тип къщи, някои много красиви, едни по-малки, други големи и дори много големи, се извърши по долината на рекичката по левия й бряг, включително и горе по южната страна на рида, който се спуска от билото на Софийската планина и разделя Ромча от Владо Тричков. Днес напуснати или в продажба има прекрасни къщи, които се продават на безценица, а също парцели с по-малки къщи и табела, че се подаряват, но трябва да се прехвърлят документално, за да не се водят на собстввеника, чиито наследници никога няма да дойдат тук. Част от тези наследници и то не малка вече са се стационирали в чужбина, в нормалните държави, вместо в нашата със задкулисието, което прикрива олигарсите и грабежите, където съдебната система я няма, а разбойничеческите ромнабези и тези на престъпниците, припознали престъпността в свой поминък, не спират. Престъпността да се превърне в една държава в поминък, има ли друга такава държава по света? И кой ще спре престъпниците, като те наред с безделниците на помощи и пиянищата от селските и гаровите кръчми са електоратът на БСП и на неговото производно, президента ни. Тези набези доведоха до промяна в демографията ни, изразяваща се в напускане на малките населени места и тяхното превръшщане в ничия земя. Разбойниците изгониха добрите хора от селата, раднините и радителите ни...

    Има къщи по Ромча с централно водоснабдяване,такива с местно и дори без чешма или кладенец/сонда/ в тях. Всичите обаче са с електрозахранване. Доста от къщите са пострадали от рамнабезите от към Курило или от към Тунел №8, но тези неща са поправими – отнесена е покъщнината за някое ново гето, каквото е имало като цветен метал, включително жиците им. Този ромов фактор – техните кражби по къщите на хората са една от основните причини хората да изоставят имотите си. Безащитни срещу тази престъпност, обидени на държавата, те изоставят на разкостване от циганите родните си къщи по малките населени места. Който е ходил като мен из България знае за какво говоря...

    Давам пример с една продажба на къща на мой познат. Две сестри казват, че имат имот в Луково и се чудят как да се отърват от него. Приятелят ми пита, колко искат за него, отговарят 1500 лв. Той отива да го види, а там стабилна къща, друга лека къща, навеси и бараки, декар и половина парцел – приказно място. На което бащата на тези две момендури правел глупости според тяхната преценка /б. м. построил разни неща/. И се отърваха от глупостите му след смъртта му, взеха за тях 1500 лв. Без да отидат до имота и по време на продажбата, да видят какво има там.

   Още един пример:

   На много кпасиво място под вр. Чукава към с. Буковец изселник от там с възможности направи къща на три етажа по всички правила, в двора - три дакара, имаше вековни буки. Почина човекът. Веднага циганите отнесоха всичко от къщата, децата тръгнаха да я продават за 3000 лв. Не се намери купувач заради неспасяемостта на имота от ромнабези от към Тунел №8. Толкова труд, толкова усилия, толкова пари, всичко това сега е развалина. Строилият този имот е бил някакав партизанин или ятак, работил бе в полицията вп София, а брат му останал в планината в старата каща на родителите им. Забравих му името, имаше само една крава.

    Във връзка с това искам да обърна внимание на тези, които искат да придобият имоти на безценица, че в Ромча има много такива. Те започват още от Кулата /антенета на М тел/ на рида между Ромча и Владо Тричков. Малко по-долу е местността Разкръсте, наричана още Преслопа. Това е една седловина, от двете страни на която има много красива природа. Там има и пътна петолъчка. Започвайки от тук има предлагане на къщи/парцели за продаване надолу към рекичката, идваща от вр. Виши камък, след това по брега на рекичката до гарата.  Има пътна инфраструктура, подходяща е за джип, ако е сухо става и за лек автомобил, има водоснабдяване и прекрасен изглед. Малко са хората по тези къщи на средна възраст, но през лятото там живеят възрастни хора, строили тези къщи, при тях са внуците им. Малка част от тях живеят целогодишно по къщите. Тези имоти са евтини, ако някой търси хубава къща на красиво място, да се поразходи по тези места.

   Една част от Ромча е вилна, там къщите са доста големи, може да се живее в тях целогодишно. Те са скъпи. Това са къщите в центъра на Ромча в ниското, а също и по пътя покрай р. Искър до гара Владо Тричков, където има мутробароци.

    Подаряването на къщи в населени места в почти обезлюдени, е политика на местите кметове. На мен са ми предлагали да ми подарят документално хубава къща при бикарника на с Буковец срещу ангажимент от моя страна да я подържам. Това лято ми предложиха такава къща в с. Врело. Една каменна крепост, собственост на изселник турчин, който иска да подари къщата си срещу ангажимент някой да я подържа.

     Ще зъвърша с една известна личност от Ромча, Странджанеца. Той е с корени от село близо до Малко Търново, преселници от Тракия, с много имоти, включително дъбови гори, никога не сечени. Идва колективизацията, вземат им всичко, включително инвентара, жиовотните, преустройват кадастъра на селото и им оставят само къщата с градинката за цветя. Бащата казал, тук за нас живот повече няма, местим се в София. Преместили се направили си къща на края на града, направили си вноска за панелка, излязъл им реда. Беднотия, тъпост, простащина, бащата казал: Продаваме всичко и отиваме близо до София, където няма ТКЗС, ставаме животновъди. И така в Ромча, ама на най-високото. Започнали с кладенеца, след като излязла вода си построили къща,  купили си животинки, станали козевъди. Така живяли докато един по един си отшили всичките, в момента там живее само един от тези хора, на моята възраст. Децата му са в Канада. Децата на починалите добственици на имоти наоколо го помолили да продаде къщите на родителите им и докато ги прподаде да ги пази до колкото може. Сега подавам три къщи, каза той, но кандидати няма. И така аз съм техният собственик,  но нито ми трябват, нито имам сили да ги подържам.

   Човек все гледа да се похвали с нещо, този човек се похвали със сондата си за вода. Откакто я имам, каза той, направо се рОдих. А децата му купили джип Тойота, голям като слон.

    Завършвам с тази история, илюстрираща великото преселение на българите в рамките на България след колективизацията, защото ле оградена с телена ограда и продългаващо сега, под натиска на посткомунизЪма с неговите метастази. Миграцията сега не е вътрешна, тя е към нормалните държави, не км тези, имащи президент като нашия и партия, работеща за интересите на една чужда страна у нас. Това доведе до обстоятелството метрото и автобусите по София са пълни с пенсионери , мъкнещи колички, обидени, че ги изгониха от родните им места и натикаха тук в панели. Георги Димитръв ни излъгА, това съм чувал често. Голяма част от младите хора работят по чужбина ила живеят постоянно там. ПосткомунизЪма, по-грозен и от комунизма ги прогони от страната им както колективизацията селяните от селата. А без младите хора как изглежда страната ни ще цитирам какво ми каза едни престарял турчин от с. Птичар. Селото до изверването било голямо, хубаво, във всяко семейство имало много деца. След изверването младите хора отишли в Турция и така селото без младите хора, без деца в него, замязало на мезар гробище.

   На мезар обаче запприличаха не отделни села, а цели региони. Ще цитарм само един, огромен, Северозападнала България.

   А тук, по Искърския пролом, красотата тази година е впечатляваща. До средата на лятото има дъждове, всичко е свежо. Има и нов елемент, вече почти няма кози, които да унищожават пъпките на подраста по стръмните места и те стават все по-зелени, по тях израстват дръвчета, накои вече големи. Зеленината е както през април. Зеленина се появи и по лиската, както наричат тук меките голи плочести сиви скали. Застанал на някакво високо място, оглеждайки се наоколо, където съм посетил почти всички места, неволно възкликвам:

 

            - Боже, каква красота!





Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191106
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031