Символът на Трънско, връх Драговицки камък

                                             
                                                                                  С посвещение на една поетеса с корени от Трънско:

НАМЕРЕНИЯТА НА ИДИОТИ ДА ДОБИВАТ ЗЛАТО ПО ТРЪНСКО        

                 ЩЕ УНИЩОЖИ ТОЗИ РЕГИОН НА БЪЛГАРИЯ

 

    Малко предистория /на тази простащина/:

    Трънският край, подбно на Годечкият е бил ЗНАМЕНИТ /!!!/ в миналото. Той е бил символ на живота на българина при трудните природни условия, когато основният поминък на хората е бил животновъдството и на второ място земеделето. След кърджалийските времена в България селата по полето преживяват катастрофа и животновъдството се развива още повече. Трънско не пострадало от кърджалиите защото хората там са били бедни, разпръснати по планината, от тях нямало какво толкова да се ограби. Свободните хора, борещи се със суровата природа на Трънския край са били уважавани и по-малко ограбвани от турците чрез данъци и други налози, не са  правени опити да се мюсюлманизират тези свободни планинци подбно на други техни събратя по Западните Родопи, по части от Рила и Пирин и по Ловешко.

    Казах, сурови природни условия. Разликата между най-високите и най-ниските температури тук са едни от най-големите за страната. Причините за това са идващият от Сърбия студен въздух, който се задържа върху котловинното Знеполе и става още по-студен. Поради това тук зимите са най-студените в България, след това следват тези в Сливница и Драгоман, доста близък до Трънско регион. Отрицателните темпеератури тук понякога достигат до -40 градуса. Такъв студ не може да се задържи по селата и махалите в хпланините над Трънско, защото студеният въздух остава долу. Но и там не са леки природните условя. Има села на планината Кървав камик, днес в Запааднитее покройнини с надморска височина 1500 м. Никак не е лесно да се живее там, но тези села още са живи.

    Студените зими са част от тежките природни условия тук, друга трудност за хората е земята в този регион, която е глинеста, за да даде плодове таза земя трябва много труд – трудно се обработва, трябва много тор. Хората са се приспособили и към тази трудност - тук гпънчарството, производството на тухли и керемиди е занаят, друг занаят тук строителството. Има и такова понятие – вместо да нарекат някого строител, казват му трънчо. Трънските строители за да подпомогнат семейния бджет са работили по големите градове, участвайки във възстановяването на България след Освобождението й и по-късно, когато се строят соцбароците на тогавашните най-първи и панелките на прокудените от селата в града поради отнетата им земя .

     Обработваемата земя тук е малко, като най-съществената й част е равнината между планинската верига на Руй и на преграждащата я от юг верига, започваща от планината Кървав камик и  свършваща при с. Ребро, под което преминива шосето от Блезник за Трън. Освенн тази обработваема земя малки парчета полдородна земя има покрай селата и покрай махалите високо в планината, върху които са разтоварвани пранини от тор. Там се е засявало от лятната ръж и картофи.Обилното торене е причината тези земи да са по-черни от почвите по Костинбродско, макар те да са кафяви горски почви. В разработването на ниви хората са се ограничавали, защото тук има култ към пасищата, които са опазвани, чистени, площта им е било недопустимо да се намалява. Това са нивите за животните, от които те се хранят, от които се коси сено за тях през зимата. Без тези ливади животът тук е немислим, защото животновъдът се грижи за животното, а то го храни.

    Трънският край, подобно на Гочечкият е бил един от най-великите региони на страната ни след Осбождението. Познавам тези два района регионално ОТЛИЧНО. Какво е представлявал като площ Трънският край?

    Този полупланински регион е включвал част от планините Кървав камик, Руй, Слишовската планина, наричана днес Въртоп, не притежаващата и до днес име северна част на планинската верига между планината Кървав камик и село Ребро, планината Гребен, част от планината Завалска и част от прекрасната Влашка планина. Огромен регион, наричан Трънско. От тези планини, които споменах само малка част от Руй и от Влашката планина преди 1919 г. са били в Сърбия. Окоро 2/3 от трънския регион тези наши теротории тогва ни отнемат добрите в ПСВ, /б. м. идиотиите 90% англичаните и 10% французите/ и го придават към Тройното кралство. Така та изток от Трън е окъсната една голяма наша територия с българско население, а на запад от Трън е откъсната друга. За Българите, откъснаати от родинта си англичаните щракват снежен капан подобно и на Годечкия край, като прекъсват живитерните връзки на откъснатите региони с България, оставяйки зи заградени с високи хпраниини от всички страни. За да измрат българите като заточменици в чужда страна в собствените си имоти или да се исзелят поради невъзможноте условия за живот и този край да се обезбългари. Това е подло деяните на англичманите, подобно на това на турците, които са мюсюлманизирали българско населеение. Трънско от вемето преди ВСВ е било разположено основно по долините на реките Ерма, ЯБланица, Вуканска, Кусовранска и Звонска. Това са основните реки, в тях се вливат десетки по-малки, по поречията на които има села. А села има високо-високо по долиините на тези реки, близо до билата на планините, където са пасищата за животните. Лйбимата ми река няма име, тя извира от планината Руй над селото Вучи дел, най-високото село в Западните покрайнини, скътано на завеет букови гори в пазвите на планината Руй. След красотите на Западния Балкан този регион на Руй е най-красивото място в тях.

    Сега още подробности за откъснатите от Трънко територии:

    Ако някой погледне картата, ще види, че Сърбия при Трънско навлиза неестествено в България и че Тринско днес се явява като клин в Сърбия. Причината за това са откъснатите части на Трънско отхдвете му страни по поречиетоо на реката Ерма. Така тя днес идвира в Западните покрайнини, идва в Бълтария и пак отива в Западните покрайнини. По горното течение на реката Ерма, която извира от планината Кървав камик е откъсната българса територия територия с централно населено място Трънка Клисура, днес преименувана на Клисура, да не наапомня за Трън. Така този регион, включващ части от планинете Кървав камик и Слишовска плланина остава в снежен капан – връзката им с гр. Трън е преградена с граница, на запад са заградени с високи пранини - проходът между Слишовска планина и Бясна Кобила е висок колкото Петроханския. Целта на идиотите от Англия и Франция е да прогонят българското население от родните им места или то да измре, за да бъдат окончателно изчистени тези български територии от българи. Не им достига това на идиотите, но те изпращат и окупационни войски по границата, която ни налагат и която хората наричат Наказателна. И до днес се помни за френсикте войски, отседнали някъде към днешното село Бързия, за да контролират прохода Петрохан.

    Друг регион от Трънско, наричан до днес Трънски Одровци, много по-голям отколкото от източната страна на НТрън е този по долината на реката Ерма след Трън, също по долините на реките Кусовраска и Звонска, както и на притоците им, по всички от които има села. Тези трънчани се оказват също в приготвен им от диотите снежен капан, затворен от планината Руй и по течението на реката Ерма от теснините й, които до построяването от германците през 1942 г. на трасе за теснолинейка от Трън до Цариброд. Тогава са пробити няколк тунела в отвесните скални ребра и вече покрай реката може да се преминава. Подобни са тунелите на р. Нишава, коитоо всички пътуващи до Ниш знаят поради красотата им. Така трънчани от този регион, наричан Трънски одровци получават достъп до Цариброд.

     Днес положението в Трън никак не е добро. Добре са само циганите, които са на помощи и нямат нужда от работни места, тяхното винаги е сигурно. Те пълнят през деня градинката срещу банкомата в очакване да им го заредят, други мъкнат от някъде и продават китайски дрехи на пазара зад баничкарницата, трети се разхождат по пазара, който освен за зеленчуци и други храни е и битак. От другата страна на моста срещу пазара има техникум, който е закрит, сградата се руши. Селата по Трънско са изтарашени, както хората казват от циганите, няма временно обитавана или изоставена къща, от която да не е снето туй, дето става за скрап или за обзаеждане на гетата. А гетата, вече квартали на Трън, са два. Първят е много стар, остава в ляво при спускането за площада на Трън, вторият е около скалната църква и около старата църква ри влизане от Стрезимировци. Има оплаквания обаче за изтарашени къщи и отвъд границата, където има доста къщи на българи, заточеници в имотите се в друга държава, и те окрадени. Първо са изчезнали менците им, легените им, тиганите, казаните за ракия. Изчезнали са и чугунените решетки от моста на р. Ерма при разклона за Кусоврана. За тамошните българи, съхранили обноските си от преди 100 години, кражбата е нещо недопустимо.

   При разговорите ми, които съм имал с трънчан/к/и съм поподал на много интелигентни и на тъпи пазарни копелета. В Трън има преселници от Западните покрайнини, напр. от с. Звонско. Какъв е етноса на трънчави е малко трудно да се каже, защото по времето на могъществото на Британската империя от Шотландия в Трънско са се преселвали заради здравия климат болни от туберкулоза и други болести шотландци. Оздравявалите оставали тук, кръстосавли са се трънчанки и днес има трънчани с червеникави коси, като шотландците. Познавам една, която твърди, че е потомък на преселник /заселник/ шотландец преди няколко поколения, който се заселил в Трънска Банкя заради лековитата топла минерално вода.  Може би тези шотландци или пък латините и римляните някога са дали имена на селата, които нямат местен корен – Ерул, Кацамун, Парамун, Ездимирци и други такива  с имена, които не са наши.

     В Трънско е имало силно партизанско движение, захранвано с хора, излъгани от Геоорги Димитров. Не са били достатъчно образовани планиниците таму за да проумеят, че марксиизма е лъжа, предназначена за подвеждане и манипулиранее на хората. Същите тези трънски партизани след това въведоха колективизацията, отнемайки на хората на собствеността и поставиха началота на края на Трънско. Една жена от Врабча ми каза приблизително следното:

    - В слелото /Врабча/ сега живеем само 8 души. Преди иимаше граница, но някак си живеехме. Взеха ни земята, ората избегаа и селото ни умре!

    Които не знаят за трънските партизани пояснявам, че те са действали на територията на Западните покрайнини, върната към родината й, България през 1941 г, Хитлер не признава договорите от ПСВ, срещу тях той води тази война. Командването на отряда на Славчо Трънски е било над с. Кусоврана под връх Легените, виден връх от панината Влашка – уникален, прилича на огромно корито.

   Започвам с описание на региона на Трънско, оставен в България като подаяние от добрите в ПСВ /б. м. идиотите Авглия 90% и Франция 10%/. Тази площ на някогашното Трънско е само 1/3 от него. Останалата част, превърната в снежни капани да измре българското население там или да напусне родните си места предсатвява предимно планини или долиини на реки високо в планината, затворен с граница към Трън. Това затваряне е направено при с. Стрезимировци, което границата прави да принадлежи към две страни. Второто затваряне е направено при с. Петачинци, и то принадлежащо към две странии. Моделът на Берлинската стена на Хрущо по-късно? Така живителните връзки на тези праниници към Родината им са прерязани, изборът е техен – да карат докато издържат или да се преселят във вътрешността на Сърбия. А като отпадне собствеността на имотите им в региона да се ограбят рпиродните блогатста в него, горите и водите. Да дойдат да живеят тук дрги хора при тези тежки планиински усровия, това няма да стане. Такаа се подготвя помвата да екограбежа му, който сега се готви за Трънско с планирания добив на злато там. Ще наппавя едно сравнение – колкото и да са тежки тук условията за живот, те са доста по-леки в сравнение с тези по Източните Родопи.

    Към днешната част от някогашното Трънско са останали скатовете на планиниита Руй ведно със селата Ломница, Туроковци, Забел, Зелениград, Насалевци, Слишовци и Стрезимировции. Над тях минава границата през чудно красиви райони, част от България преди 1919 г. При Стрезимировци минава проход, след който в ляво започва друга прекрасна българска планиня, Къвав камик, по билото на която отново минава границата, наложена ни от Англия. По скатовете на Кървав камик има доста западнали села – то май-всичките отииват към смъртта си! Отблязвам само селата Джинджовци, Реяновци, Бохова и Горна Мелна. В Бохова е роден Славчо Трънски, а думата бохова означава чист въздух. Над селото Горна мелна започва рид, който криволичи и в подножията на който са най-красивите като вестопорожение трънски села. На изток от с. Горна Мелна са селата Гурочевци, Душинци , Ерул и последното село на този рид, пред който има още един по-нисък в посока на Знеполе. Тук като се разхождам си спомням написаното при входа на Трън: От Трън по-убаво нема! Така е, за мен най-красивата транска част на следвоенното Трънско е Завалската и продължеието й Гребен планина. Символ на Трънско е връх Драговицкия камък, който се вижда при влизане в Трън от към Брезник в дясно. Сетих се за един офицер, който трялвало да каже нещо, но така се шашнал, че успял да каже само това: Ебахгодагоеба! Като си спомням в момента да красотата на този връх, не мога да измисля нещо друго.

    Днес в Трънски живеят много малко хора, те се изселиха след отнемането на собствеността им предимно по София по парнтизанска линия, но и по други градове – Перник, Радомир, Брезник, от където сега също мигрират към София, защото само там има някаква работа. Това заостри апетитите на идиотите от двете страни на гранизата, като тези на запад вече секат никога несечените букови гори за огрев, които по нотариален акт са на българи, преселили се някъде. Подчертавам, Сърбия няма никакво право над тези територии сред разпада на Тройното кралство, те трябва да лъдат внърнати на България. Отсам пък се замисля друга апетинта към комисионни сделка – не само осичане на горите, които вече ги няма, но добив на злато, което точно тук е много рисково заради радоновите жилки от една страна и втората, че този златодолив ще бъде унищожаване на природната среда на този красив край. Проститутите в обосновката защо там ще копаят казват, че там живият много малко хора. Те са напълно наясно какво ще ссе случи там на хората ии на природната среда ако запомнат да копаят и промиват пръстта. Това, което има както природни богатство Трънско са златоносните жилки тук и там, за които съм чувал в почти изселеното вече село Драговица. Там наистина има жълти камъни, хората твърдят, че съдържат злато. Англиски концесионери се появиха преди годин около Драговица, но не да търсят злато, а нефт. Извадили са някакъв нефт с гъстота на машинно малсо, преценили,у че няма иконочически ефект и си заминали. Но по издупчените земни пластове нефтът тръгнал кам кладенците на хората и ги наппавил негодни за ползване. Друга такава фирма си спомям, мисля италианска, търсила нещо над с. Голешево в Алиботуш, не намерила нищо, но пробила пласта, по който идва водата в карстовия извор на селото и оставили селото без вода. Заминали си обрратно в Италия. Напочням и за издупчването на Софийското поле със стометровите сондажи за вода, с което замърсиха подпочвените води на София, когато мутри източиха водата на яз. Искър за ток, който продадоха в Сърбия, изпразниха язовир „Искър” и оставиха хората на воден режим.

    В Трънско обаче е още по-опасно, защото там има залежи на радон. Радон има на много места по страната, посочвам с. Селавци и с. Кътина до София, село Губислав, Барутин, с. Герзовица. София е на водна възглавница, от която ако се черпи мното вода ще се предизвикат земетръси, но тя и върху останки от обеднен уран. Навсяде в София при изкопи за високи строежи се достига до един сив слой, наподобяващ пресована тиня. Това е уранова руда, не е опасна. Аз на вилата си имам от туй нещо, което разхвърлях по градината и от печенето на слънцето стана плодородна почва. В Трънско обаче тези уранови руди имат активни радонови жилки и там се добиваше уран, оботагяваше се – това означава промива се изкопаното и тинята /наричана шлам/ отиваше в река Ерма. Концентратът  заминааваше за Бухово, а от там за Голямата страна да прави от него атомни бомби. Този рудник бе закрит, но край него има доста висока радиация, радиоация има и на друи места в региона. Навсякъде, къдто има уранови руди, медни руди, цинкови, оловни и други руди на цветни метали има и сребро и злато в тях. Да не би в МОК Елаците да не добиваи злато при електолизата на медта?

    Апетитите на канадската фирма, кото добива мед около Пирдоп и злато около Крумовград нарастват и те сега искат да добиват злато и в Трънско. Ако това стане, което е напълно възможно така, както до пет години да се върнем в орбитата на Путин след като отсъствието на рационално мислене у българите доведе да си изберат президент с ниво на интелекта примат,  то опастностите, които сега надвисват на останалите по Трънско хора са много. Първото е, че ще се увеличи радиацията, известно е какво причинява тя, да не говорим за работещите неподсредствено в добива на злато. Второто е, че ще се разкопаят плодородни земи, ще се копае и подземно, равновесието в земята от милиони години ще се наруши. Радонът, наличието на нефт, те ще свесят и ще станее страшно. Ще трябва и много вода за промиване на изкопаното, няма да стигне дори водата на р. Ерма. Къде ще отиде тинята, по хиляди тонове на ден. Ще се причини трансгранично замързяване. Ще се получи горе.долу това, което се вижда на Балкана  когато се присича Златишкия проход или пък това, което е около Панагюрище. За да се обогатяват концесионерите.

   Ще дам пример как се обогатяват концесионеритее на „Софийска вода” АД.

   Техните началници /французи/ са със заплати около 220000 лв. на месец, на участниците в борда на директорите им са по около 50000 лв. Поради това цената на водата стана десеетина пъти по-висока след отдаването на водата на концесия, загубите на вода станаха 70%. Поради това нямаа пари за инвестиции, заащото всичките пари отиват в бездънните джобове на концесионериите от Франция – ние не можем да си стопанисваме водата, трябва тези идиоти да стровта това. За да има все пок строителство в този сектор Общината им отпуска пари, това са наши пари. Крадат ни с цената на водата, с анъците си плащаме още веднаж, за гдето сме окрадени. Нещо като фирмата Рукойл, която работи на такава загуба, че не внася данъци в държавата. Същата схема на грабеж. Разбира е, че това с водата е организирана престъпна група под закрилата на МРРБ, на МОСВ и на КЕВР, главният ни прокурор май е наблегнал на други проблеми – може би личното му тегло? -  и не се занимава с тези неща. Най-виноовна за това е функционално неграмотната в сектора, за който отговаря, министърката на МОСВ. Тя явно не знае, че концесионерите губят 70% от водата и си трае. Според мен освен функционалната й неграмотност, тя е и непочтена. Същото важи и за шефа на ДКЕВР, който не мвоже да даде отговор кой плаща водата напр. на квартал Факултетт, където подават годишно 8млн. куб м. вода, а иима само два абоната, които плащат за консумациятаа си – пенкта на МВР и медицинския пункт. А също и защо концесионерите плащат 20 пъти по ниска цена за получаваната зда пречистване вода от пречистената.

    Вероятно същите тези непочтени биривджии участват и в далаверата със златото на Трън, най-вече минисърката на МОСВ, с ниво на ителекет от времето 3000 годинии преди мваймуните. Но при нея има и отежняващо облстоятелство, тя за разлика от предмаймуните е и непоочтена.

   Та, внимавайте трънчани, внимавайти хора! Бедата не е само за трънчаните, които и без това са толкова малко. Един бисер на Родината ни ще го превърнат желаещите да получат комисионни в гнойна язва…

    НАМЕРЕНИЯТА НА ИДИОТИ ДА ДОБИВАТ ЗЛАТО ПО ТРЪНСКО ЩЕ УНИЩОЖИ ТОЗИ РЕГИОН НА БЪЛГАРИЯ!

намеренията, които биха съсипали това прекрасно кътче, изпъкват още по-силно
и съвсем неоправдано. Замислих се - Бохова значи чист въздух - и неволно
направих асоциация с ужаса в Хитрино... колко ли още такива райски места има обезлюдени, а въздухът и почвата - замърсени, колко неопазени природни богатства... Вероятно има хиляди начини да се добива нещо, без да се унищожава свежестта и красотата... без да се наранява земята и замърсява въздуха...
Снимката е великолепна ! Прочетох с болка и носталгия... по обясними причини.
Всъщност... може би ще бъде отменено и това намерение...
Поздрави !

Преди 1989 г. стана популярен изворът "Курилската вода". При дълбок сондаж от около 300 м. под земята излезе топла към 90 градуса вода. Пили хората, минали им разни болки, похвалили се и тръгнаха всички за курилска вода. Откриха и автобусна линия от Курило до извора, към 2 км.
По това време в рудника за радон в Кътина решили да приложат нова технология, като изливат под земята сярна киселина. Тази киселина изби в извора, но хората не знаеха и някои починаха. Запечатаха извора.

Друго въведние пак със сярна киселина направиха в медния рудник над с. Осеновлак. Първият признак, че има нещо нередно бе измирането на дивите животни, пили отровна вода от изворите. След това умря човек от селото и забраниха да се пие водата от изворите. Караха вода с водоноски.
Тези неща са съвсем дребни в сравнение с това, което идиотите могат да случат на трънчани. Замисленото за тях е грандиозно - да се разкопае находише с радон, да се промиват хиляди тонове пръст на ден. Дано да се намери един умен сред тези, които отоварят за екологията на страната.

Много е красиво!
Има Дух.
Като самата Таня. :)))

Поздравления!