НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОЩЕ ДВА ГКПП ЗА СЪРБИЯ

                                  В БЛИЗОСТ ДО СОФИЯ  -

           САМО ОТГОВОРНИТЕ ЗА ТОВА НЕ Я ОСЪЗНАВАТ….

 

  По тази тема аз съм писал в блога си. Дейността на ГКПП Калотина строго следва свой цикъл, който макар и не точно една обиколка на луната около земята не се променя от години, като тенденцията му е да става все по-напрегнат. В този цикъл влизат напр. преминаванията през границата на туристи през лятото, идващи от ЕС да прекарат отпуските си в България. Тези туристи стават все по-малко – не издържаме на конкуренцията на гръцкото море, останаха ни само алкохолните туристи от Англия - но периодите, когато те пътуват се спазват и натрупването по границата ни със Сърбия в този ГКПП в определени месеци от годината е факт. Друга предпоставка за напрежение по границата се обуславя от пазарите в Цариброд и Пирот, които са в петък и събота, а желаещите от България да си купят от там екологични и евтини стоки стават все повече, защото за нашите пазари мутри внасят на едро съмнителни стоки от ЕС, напомням за двадесетгодишното месо от Ирландия. Вече се заформи и бизнес със стоките от Цариброд и Пирот – и там мутри вече изкупуват на едро стоки директно от производителите и после ги реализират тук. Най-разпознаваеми са яйцата, които имат орангев жълтък. Такава хубава и евтина ракия никъде не можело да се купи, твърдят наши пиянища, купили си круова,, ябълкова, дренова, сливова или лозова ракия. Изтъквам, че Царибродско-Пиротско, което е северната част на т. н. Западни покрайнини е с площ около 3000 кв. км. Там живеят предимно българи, пазар за чиито хранителни стоки в Сърбия няма, защото той е пренаситен с тях. Друго нашите сънародници не могат да произведат, работни места по заводите вече няма, защото няма и заводи. Освен хранителни стоки Сърбия вече нищо не произвежда, а стоките си не може да продаде, защото не е член на ЕС и страната изпада във все по трудно финансово положение - няма кеш за внос на газ, бензин и други стоки, кеш нямат и хората за най-необходимото в живота им. Показател за това са изпразнените язовири на Сърбия за енергия и започналата сеч на горите. Тази тема е за специалисти, оставям я, но ще изтъкна причината за нея – политиката на сръбското ръководство, съставено от деца на бившите първи от СЮК и УДБА, които работят за интересите на Путин в Сърбия и против бъдещето на тази страна.

   С изкупуването от нас на стоките на хората от Царибродско и Пиротско ние много помагаме на сънародниците си да си купят нафта за тракторите, сол за животните, лекарства и други необходими за тях стоки. Бедността в тези откъснати от България региони е много страшна, закъсването на Сърбия се отразява по-тежко на сънародниците ни отколкото на сърбите по-в средата на Сърбия. Българите в Западните покрайнини, начинът им на живот и на обноски са модел каква е била България преди сто години, какви са били  българите като душевност тогава. Който е запознат с живота на българите в Западните покрайнини може да си направи извода какво ужасно нещо за нас е била сталинската колективизация – след стогодишното откъсване от страната им българите в Западните покрайнини остават по родните си места, не забравят етноса си, запазват уменията си да работят земята, да гледат животни. Причината за това е, че собствеността на хората тук не бе отнета. При нас внедрения след 1944 г. сталински модел на комунизма разруши основата на страната ни - нейното село, ликвидира интелигенцията ни и така причини най-голямата катастрофа в историята ни след основаването на България от хан Аспарух. Тези ужасни последици последствия можем да преодолеем само ако се приобщим към културата на Западна Европа и премахнем агентите на Путин в България измежду нас.

       Продължавам с цикъла на преминаването по границата. През Калотина преминават за да прекарат отпуските си в Турция много турчоля, наричани гастарбайтерите, защото те работят в различни държави на Европа, срещу която сега Ердоган надава злоба, опитва се да я рекетира най-безсрамно по повод на бежанците там с цел да изнесе част от турско-кюрдската война в ЕС, плаши със съюз с Путин, най-големият враг на Европа и ЕС.  Турците периодично пътуват за байрамите, по време на празниците в ЕС, напр. Коледа или Възкресение, през лятото пътуват облигатно за да прекарат отпуските си в Турция. Техният брой в Европа е над 10000000. Когато те пътуват граничните пунктове се задръстват, но и още едно затруднение настава – задръства се и пътя от София до Калотина, който все си остава тесен и опасен за пътуване. На път от Европа за Турция турчолята пътуват в претъпкани коли с допълнителни багажници и ремаркета. Боклуците, които возят – изхвърлени от употреба вещи от европейските домакинства - няма как да бъдат проверени на границата, но претъпканите коли предизвикват съмнение и преминават по-бавно през пунктовете. Освен това не всички турчоля пътуват с личните си автомобили, а две семейства пътуват заедно заради икономия от разходите за път, отново предпоставка за забавяне на проверката – всяка кола е максимално пълна. Пътуванията към Турция стават някак по-равномерно, но обратният марш към ЕС е нещо ужасно. Причината е, че децата на турчолята трябва да са на 15 август на училище. Така всички потеглят от Турция с намерение предната вечер да са си по квартирите в ЕС. Тогава какво става по ГКПП Калотина, не може да се опише. Турчолята пътуват на групи по пет-десет и повече коли и се изчакват. Поради това те не изпреварват бавно движещите се коли по пътя, за да не се разкъсат и приличат на военни колони. А какво става на границата, към която заедно с турчолята пътуват и тирове, които стават все повече. Те минават по други писти на граничните пунктове, но по пътя се конкурират с колоните турчоля и си пречат, чува се: Ананъ кодомуну!

   Нашите граничари се опитват да помогнат на българските коли да преминат по-бързо, но ефектът е минимален. Те отправят българските коли в платно за насрещно движение, което са обезопасили и ги насочват към гише само за тях, но това не решава въпроса. Преминавайки между двете граници те попадат сред турчолята и се получава ефектът куркапан - не те хващат целия, само част от теб, но въпреки това няма как да се измъкнеш. А наоколо - отексрементираващи се кадъни, деца, турчоля, които с часове стоят приклещени в колите си. Този период преди първия учебен ден на децата на турчолята е най-тежкият от цикъла на преминаване през ГКПП, обикновено ужасът продължава три дни.  По тези проблеми има изготвена стратегия от наша страна, но нищо не се прави. Първото е да се направи магистрала от София до Калотина, разстоянието е 55 км, но приоритетите къде да минат магистралите са други. Замислено е да се открият и два нови ГКПП, първият от които да бъде при с. Петачинци, до град Трън, който да обслужват леките автомобили в паралел с Калотина. Бедна Сърбия направи пътя до Петачинци от тяхната страна, но тъй като България нищо не направи, той бе замразен на етап макадам. Вторият ГКПП е още по-лесен – той трябва да свърже с. Бърля – в близост да Годеч - със с. Горни Криводол, като трасето на пътя съществува - римската магистрала Виа Долороса. По долината на р. Височица тя се ползва още в оригинала си. Тук дори не трябва да се строи и мост, както в Пегачинци, където Тито взриви моста над река Ерма, за да не го нападне Сталин през България.

    Организацияна на тези два ГКПП може да стане съвсем просто – през ГКПП Петачинци ще се пропускат само леки автомобили или лекотоварни автомобили с тегло не надвишаващо бруто 2 тона заради тунелите покрай река Ерма. За ГКПП  Бърля ще  могат да се пропускат всякакви камиони, но без ремаркета и полуремаркета.

   Това са важни въпроси, но няма кой да ги реши. Организирането на тези два ГКПП ще допринесе за премахването на ужаса в определени дни от цикъла на преминаващите през Калотина автомобили, ще създаде условия за по-добри връзки между българите от двете страни на границата, за търговски обмен, ще съживи пазарът в Годеч, където хората по поречието на р. Височица са си разменяли стоки и така векове са устоявали на суровите условия в този планински регион като животновъди. Това ще бъде и едно начало за преодоляванее на последиците от тази проклета Наказателна /Ньойска/ граница, наложена ни от добрите /б. м. английските изроди/, защото по време на ПСВ сме били на страната на лошите /б. м. германците/.

   Тази работа – да се направят още два ГКПП със Сърбия - е от компетенциите на правителствата на двете страни. Правителството на Сърбия винаги е било пасивно към такава инициатива, защото така връзките на българите от двете страни ще станат по-възможни, а те считат тези български теротории, наричани Западните покрайнни за част от Сърбия. На тях казвам – Сърбия няма нищо общо със Западните покрайнини! Поради това бедните сърби със свои средства, а не с финансирани от ЕС програми довършват магистралата от Ниш до Калотина, а след Калотина ние, които получаме европари по програми за инфраструктура нищо не правим.

   Нашето правителство, притиснато от многото проблеми – Путин подмята срещу нас ракети, защото сме в НАТО, Ердоган може да причини радикализиране  на турците в България, бежански проблем поради разграждането на социализма в Сирия, който увлече хора от много страни да се възползват от него – не работи сироизно  по този проблем. Сега усилията са насочени срещу мигрантите, които са от друга вяра и с мислене от ХVІ век. Ако те останат в страната ни тя ще стане център на престъпност, защото мигрантите не могат да се интегрират в обество с пет века преди тях. Освен това много от нашите министри не са си на мястото или изобщо стават за тези постове, защото са необразовани, неинтелигентни, а други са непочтени, давам пример с новоредствения кандидатпрезидент, интернационалиста Радев. Той трябва да е подчинен на министър-председателя, да се е деполитизирал, но вместо това той работи за чужда сила тук, в България, на която сила по същество той се явява подчинен. На времето така разпореждаше коминтерна: Нямаш своя държава, плаща ти се да работиш за внедряване на комунизЪма по света! Решава сега отново една чужда сила да махне новопредставения за кандидатпрезидент от длъжността му в правителството и да го турне на друга, по пътя за която го очаква крах, но той може да се противипостави на Путин толкова, колкото Героги Димитров някога на Сталин. Ще завърша с още по-лош пример с министърката с най-ниското ниво в Министерския съвет, Ивелина Василева - срам за премиера, който незнайно как я търпи, срам за страната ни. При това тя е на пост, доста важен за всички нас, МОСВ, област в коята аз съм компетентен и съм войнстващ еколог.  Един пример от работата й: Концесионерите на Софийска вода с месечни заплати над 200000 лв. /пиша с думи двеста хиляди/  съсипват 70% от водата на София, която водят като търговски и технически загуби.  След като сезирах другарката Ивелина за конкретно нарушение, което класифицирах като източване на яз. Искър и посочих причината за него – концесионерът плаща 25 пъти по-евтино водата отколкото я продава след като я подаде на потребителите, тя отговори не по същество на сигнала ми и спретна ужасяваща уйдурма с последвала проверка, от която се вижда, че нямало такова нещо, за което я сизирах.  Сезирах я също така, че концесионерите разрушиха пътя под Пречиствателна станция, който бе възстановен с пари на Общината, което означава веднаж да плащаме скъпа вода на тези концесионери, които тя опазва за да има пари за космическите им заплати и втори път да плащаме чрез данъците си за оправяне на поразиите, които те правят. Отговорът от министърката обаче до мен бе смразяващ:

   За видния от години теч на вода от Пречиствателната станция с дебит 500 л./сек да съм се обърна към Административния съд?!?

   Такава простащина не е възможна у нас, би казал някой. Да, ще отговоря аз, не е възможна, защото в случая не става въпрос за простащина, а за уйдурма от страна на министърката, в която губещи са всички софиянци, които плащат много висока цена за водата, не отиваща за инвестиции във водопроводи и канали, а в банковите сметки на френските концесионери, които корумрираната ни министърка подкрепя от висотата на поста си. Дали пък тези французи не я мотивират по някакъв начин /със северокорейски вони, руски рубли или други девизи/  за да бъде дейността й не в полза на околната среда, а за нейното рушене? Дали пък други се правят че я не виждат какво /не/ прави? Може ли таково нещо да бъде министър, може ли тя да допринесе с нещо за работата на МОСВ след като притежава интелект на бозайник и е непочтена? Как е възможно такова нещо да го не изхвърлят от МОСВ? Това трябва да стане дори тя да работи добре, само заради излъчването й.

   Дано мининстърът, отговорен за проблемите на ГКПП е над нивото на министърка Иверина и да предприеме разумни действия. Добре би било преди 15. 08. да се опита да премине през границата. Незаменими хора няма, казваше Татко Сталин, напоомням на министъра, не го и знам кой е.

   Има и друг начин за оправяне на проблемите, не го препоръчвам, но го цитирам.

   Ким Чен Ун останал недоволен от дейността на банките и застрелял министъра на финансите със зенитно оръдие пред заемащия след него поста му със задача да оправи банките. По същия начин е постъпил и с министъра на промишлеността, където работите не вървели. И затова сега сигурно банките им са пълни с пари, а промишлеността им работи на пълни обороти. Добре, че някой кимченуновец не е началник на една наша миниистърка, няма да цитирам коя.

една Сърбия направи пътя до Петачинци от тяхната страна, но тъй като България нищо не направи, той бе замразен на етап макадам. Вторият ГКПП е още по-лесен – той трябва да свърже с. Бърля – в близост да Годеч - със с. Горни Криводол, като трасето на пътя съществува - римската магистрала Виа Долороса. По долината на р. Височица тя се ползва още в оригинала си. Тук дори не трябва да се строи и мост, както в Пегачинци, където Тито взриви моста над река Ерма, за да не го нападне Сталин през България.