Това е финалът на още един завидовски маршрут. Започнал от автобусната спирка на с. Завидовци ще достигна автобусната спирка на с. Понор. Архитектурните паметници ще поместя в друг постинг, сега само картини от прекрасната природа на този забравен вече край, чиято територия премина към раздела "Ничия земя". Държава да се оттегля от територията си заради вилнеещата там безнаказана престъпност, това го е имало само в края на кърджалийството. За този край на разбойничеството допринася тяхната дейност, довела до това, че от ограбената от кърджалиите и станала гола като тупАн страна вече нямало какво да се ограби. Така стана след 1989 г. в много региони на страната, но има разлика между тогавашните разбойници и сегашните. Турската държава се е борила с тези разбойници, хванатите са били одирани живи, защото те са подривали империята. С днешните това не се случва, тяхната дейност се неглижира, защото те гласуват правилно - с техните глъсчета в България управлява задкулисието. Трябва да има някаква връзка между престъпността, която се шири безнаказано, полицията, съдебната система, задкулисието. Ако я нямаше тази връзка сигурно нямаше да я има и престъпността, която наричаме битова. Само че това оппеделение също е мошеническо.








                             Оставих една монета на поредня срещнат кръст.















Това е новият кръст на оброка, старият е зад него ии е потрошен.



Вода за пиене на животните, но понеже животни вече няма, във водоема има жаби.



                                                           Гъсенично хоро



                                      Тумор на церово дърво



Районът е безводен, но е глинеест и когато паднат дъждове се образуват блата.



                                                           Скалата Костенурката































                                Скалата Мечката, ползва се за билборд от пътна мутра.



                                         Окаменило се праисторическо животно?



            Още една снимка на Костенурката. Не е една от тези над хижа Левски.































               От преминаване през различните видоове тръни,
               това оостана от мен. Направих си селфи.



Послепис:
Завидовската разходка в снимки завърши, но около Зявидовци има още 5 /пиша с думи, пет!/ планини, картините от разходките по които чакат да ги поместя.  

Сигурно затова са го кръстили така.

Било е за завиждане.

А сега не знам за какво е. Хората избягали от Рая.

Отишли в Ада!

Защо?

Давам пример с Мечата поляна - малко селце с прекрасна природа в Понор планина, избрано за заселване благодарение на римския път, преминаващ през планината. Първо дошли в селото строители, направили говедарници, никой не знае защо, после дошла милиция и взели на хората кравите, вкарвайки ги в общия говедарник, където кравите се избили. Прочели им една заповед, че вече нямат имоти, те са в ТКЗС-то. Селото е отдалечено от всякъде, само по римския път е било достижимо. И хората се наговорили - една сутри всички напуснали селото и пойдели към градо, почти всичките в София, малка част в Своге и едно-две семейства в Искрец при роднини. Това е краят на Мечата поляна, наречена така заради топлите пещери, в които са зимували мечките от Понора. През пролетта мечките излизали от пещерите и посядали в страни от селото. Днес няма и мечки, избили са ги и са ги изяли...