Тази разходка ще бъде по пътя /пътеката!/ от разположеното доста високо в планината Манастирище село Завидовци до автобусната спирка, коята се обслужва от автобуса, пътуващ от ж .п. гара София-Север до Своге. Малко над спирката има няколко вили, ограбвани и преограбвани от ромбригадите от гето Тунел №8, но все още обитавани. След тях всичко е обезлюдено. Преди няколко години мутри осякоха прекрасните церови гори в този район и така последното нещо, което можеше да се ограби от тук - природната среда - бе отграбено. Сега по този път могат да се изкачат само джипове на ловци, които са си направили пиянищница в помощната сграда на някогашното училище. Въпреки поразиите, сторени от хората тук, въпреки обезлюдявянето, този район е много красив, бих го нарекъл уникален. За мен той е от местата, които наричам силни и които винаги ме привличат. Дали защото този район е свят за нас, хриситяните, а тук е пълно с останки от унищожени от турците прастари манастири, дали защото тук има много оброци, на които има кръстове-архитектурни паметници, не мога да преценя. Кръстовете сащо са уникални, таково нещо повече никой не може да направи.
  Приятна разходка до спирката с мен, за съжаление виртуална. Освен аз, може би още един или двама туристи са посещавали този дивен край...





Една от причудливите скали, които заобикалят древно светилище над селото.



                                                  Изоставена селска къща











Тук водата е малко, хората са имали само няколко кладенци в селото. Това е изкоп за събиране на вода за животните. А в село Манастирище има само един кладенец.



Някогашните нивии на хората, отвоюваани от гората отново се превръщат в гори.















                          Тук човекът все още идва в родния си край...




















    За да няма само диви дървета, човекът някога си засадил пред къщата ела.




























                      Надморската височина тук е към 800-900 м.























Още една поилка за животните. Животните в тези карстови райони видят ли вода пият и без да им се пие, защото не знаят кога пак ще има вода за пиене.



                                Етюд











                     Горе зад тези скали и обкръжено от тях е древноото светилище.



Една дама е минала по този път, но не открила светилището, което пътят заобикаля.















                           Женски бръмбар лайномет



                     Вижда се най-високият връх на планината Манастирище.



                            Мъжки бръмбар лайномет












                 Ридът, на кйот е разположено съседното село, Манастириище.



  Оброкът Свети Георги малко след автобусната спирка.



                                                  Водолюбиви цвета















Каквато спирката, такова и селото. Това е един свят, който умира пред очите ми.
А някога това е било фундаментът на България, селото й..Цар Борс е залагал на селото в България така, както Хитлер на магистралите, покрай които искал да бъдат разпръснати населените места..

Въпреки разрушенията на съвремието.

" Каквато спирката, такова и селото. Това е един свят, който умира пред очите ми.
А някога това е било фундаментът на България, селото й..Цар Борс е залагал на селото в България така, както Хитлер на магистралите, покрай които искал да бъдат разпръснати населените места"

***
Текезесирането унищожи българското село и българския селянин.
А в Югословия, Сърбия и по-специално в Западните Покрайнини селото загина поради съзнателната сръбска политика за обезбългаряване на тази територия. Което е грях Божи! И им се върна бързо - и в Босна, и в Косово и в цяла Сърбия. Бомби падаха в центъра на Белград, Слободат Милошевич и Караджич завършиха в затвора.