Тази разходка навява много тъга. Тя започва от село Чепърлянци, находящо се в планината Видлич - село с минало, чиято днешна съдба то дължи на великите сили, откъснали го от другите българи, роднините им по Смиловско, от 100 години в Западните покрайнини и на сталинската колективизация, която отне инициативата на хората да се трудят на собствените си имоти като им ги отне и прокуди по градовете, предимно в София. Май и това не му стигна на чепърлянци, защото след 1989 г. годечките ромбригади го довършиха.
   Селото е основано благодарение на римски път, по който хората са достигнали до тук и на римска чешма с обилна вода. Над селото има плодородни земи, ливади, гори, не съм точен, имало е. Днес всичко е изоставено. По останалите тук и там табелки с изличена боя има пробойни от куршуми - стрелят мутрите, не си губят времето. Пътят над селото, който свързва Калотина с Годеч е един от най-популярните пътища на престъпността, а след започването на новия бизнес с мигранти, значението на този път стана още по-голямо. На този бизнес се дължи и горският пожар в с. Бачище.
   Тук минава и влак, но както хората казват, дори влако окрадоа. Парапетите от жл п. мостовете са изчезнати, орязани са с газови речачки. Изчезнати са и крепежни елемнети от ж. п. линията. Поради това влакът пътувd с 10 км. в час. Като деца /1952 г./ползвахме товарни влакове, тук имам същата опция.
  Влакът също е запуснат, гарите са окрадени. Основното предназначение на влака е да вози въглищата от мина Станянци, една много голяма повърхностна жила с лигнитни въглища, които пътуват за ТЕЦ Бобов дол, който мисля, че го купи енергепийна мутра /Ковачки?/. Трасето на влака минава по долината на р. Нишава през прелестно красиви местности. Имаше гара за Разбоишкия манастир, която обслужваше и село Чепърлянци. Още по-трагично е с този влак, защото съвсем до линията му са селата "оттатък", Мазгош и Бребевница, както и всичките села  по Смиловския въртоп с езерата.
   Този път не минах през Чепърлянския манастир. Помня го още когато там имаше две  монахини, сега се ползва като стопанска сграда на наел го да гледа там животни човек. 
   Римският път няма елементи за носене на пунктовете на Отпадъци, поради което си стои, но само докато достигне реката. Аз обаче знам продължението му, -той се изкачва до с. Беренде, след което се губи. Годечкото корито е пълно с римски пътища, само от села Равна нагоре тръгват три, а в махала Трап гезмето става по римски път. Край с минало и трагично настояще. Пред очите ми България загива. Казвам го съвсем отговорно, мисля, че натам вървим осъзнато. Народ който не скъса с комунизма, комунизмът го разкъсва, но скъсването с комунизма е нещо много трудно. Защото да се опази комунизмът в една страна има положени доста големи старания - приматизация на поколението, а когато то е приматизирино хибридната война срещу този тип бозайници е успешна. С такива хора държава не може да стане повече...
   Ще покажа кои ще ни изместят не след много дълго време на последната снимка.



Тези снимки са от долината на р. Нишава. Водата нd реката от тук не се вижда, дърветата са надвесени над водата.











                               Върбиjе показват, че до тях минава реката.



Товарният влак до мина Станянци. Накога имаше разписание и возеше пътници.










Вече достигнах до реката. Останали са само мостовете на влака, но те са опасни, защото са тесни, а парапетите им са изпорязани с газови резачки.



                             Река Нишава преди с. Калотина.







             Май и 10 км. в час за влака са много за тази ж. п. линия.



                                                      Скали покра река Нишава



























                                                               Река Нишава.







И тунел са правили хората, но всичко тук е на до изживяване. Затвори ли се рудника, спира и този влак. Макар да има влак, след като тук не са останали хора кой ще го ползва! Още един пред очите ми превръщащ се в ненужен на България регион...



Останал мост над реката! Римски път от с. Калотина достига моста и се изкачва до с. Беренде, след което продължава към Годеч. Джипове продължават да ползват този път. По скалите, през които е прорязан пътя се виждат следи от длетата на робите. Тук е пълно с оброци и древни черкви, а унишожените от турците манастири са много. Реката Нишава разделя две планини - Чепън и Видлич. А между тsх при Годеч свършва планината Манастирище, древно християнско светилище. Много интересен край. Жалко, че хората не само не го познават, но и нямат никакви интереси да го посетят. А е толкова интересно. Давам и тагове - село Голеш с оброците и останките от огромен манастир, село Бребевница с 14-те си оброка, Разбоишкия минастир. Най-интересното за престъпниците обаче е пътят, който през Петрохан и после през Годеч достига ГКПП Калотина. Дано някой види какви джипове пътуват по него и как изгеждат тези, които ги карат. И да провери с какво се занимават, та толкоз пари имdт.



Българи на бъдещето от с. Калотина. Тези са новопредставени в селото, предполрагам, че и те са от Видниско. Още нямат сериозен бизнес. Ако хората тук трябва да се трудят, за да получават възнаграждения, тези получават помощи за неграмотност, многодетственост и още много такиви, които теглят от банкоматите в цялата страна. Изглежда им не стигат, та ходят до безмитния магазин. Щом им дават помощи, разрешават им да пресичат граници, защо да не правят така? Нали има кой да работи и да ги храни!

Красотата ще спаси Света!

Но на нас няма да ни помогне.

Ние сме велики. Ние сме "Над"!