Тази разходка в картини от Западна/ла/ България ще бъде в с. Чепърлянци. Едва ли някой знае къде е това село, но то е село с минало, пострадало веднаж от мирния Ньойски договор и после довършено от сталинската колективизация, която пропъди хората му по София. Оставащите там няколко стари хора, догарящи като свещица ще бъдат последните му жители, а кръстовете по ооброците и по гробовете на починалите хора ще са доказателство, че в тези земи са живяли българи. Селото след прекарване на Наказателната граница е така изолирано от света, че днес то не е привлекателно място дори за циганите, кооито предпочитат Годеч пред него. Улучих важен момент в икономическия живот на селото - днес пристигаше хлебарка - колата, която веднаж на седмица докарва хляб. И ако някой си поръча нещо на щофьора. Селото се водоснабдява от една римска чешма, запазена до днес, до него се отива от долината на р. Нишава по римски път, единственият, ползван до днес. Селото е било голямо, къщите са много, преобладаващата част от тях приличат на черепи без очи. Според мен в селото са останали 4-5 стареца и петнаседетина-двадесет  баби. Хората бяха весели - ще им докарат пресен хляб, но излъчваха и дълбока тъга.  Неразрешиха да ги снимам.  Разделих се с това село с много мъка в сърцето си. Тази трагедия не е само тук, тя дори не важи само и за Западна/ла/ България, тя е това, което идва, ако така продължавааме...





                                          Църквата на село Чепърлянци



                  Кръстовете на оброка "Свети Георги"







                                              Църквата на селото



                                           Римски капител, вграден в църквата



              Следват снимки на гробни кръстове 






















Римската чешма - единственият водоизточник на селото.







                                     Каменна скамейка до римската чешма



Малко е променена римската чешма, за да пият вода и животните от нея.
В този край има десетки останали римски чешми, ще поместя някои от тях.



Задната страна на чешмата. Оригиналният капакхна покрива е заменен с нов.



                                                  Глава на камила?   



Всичските сгради са руини, непадналите още служат за залепване на некролози...



        Тук скалите  са карстови, а карстът е една шега.







Оригинален римски път, който се ползва до днес. Не настлан с камъни, защото трасето му е по издялана от робите скала.







                            По тази сскала има следи от длетата на робите.



Вкаменена дебнеща за рекет в страни от пътя мутра?




Дърветат крият водите на река Нишава. Тя на места е така спокойна, че ни мърда, ни шава.

   Постингът си ще завърша с подходящ музикален поздрав за него - погребален марш от Шопен в оригинал и в транскрипция, погребален марш от една Соната на Бетховен и от Третата му симфония. Дано някой от Парламента да ми отвори този постинг....

Гробните кръстове, чешмите, природата - част от забравена Бълария!

Забравена, но жива!

Божествена

И да я забравим някога, тя няма да ни
забрави никога. Никога!