Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2016 13:20 - КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 8
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1713 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 15.01.2016 16:44


 

                          КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ – 8

 

     Когато стигнах до осмата част на Кюстендилските ми записки запецнах, поради което публикувах следващите /опуси/ и сега се връщам на нея. Причината:

     Осем години най-важната част от туристическата ми програма бяха Западните покрайнини. Не само като природа ги упознах, но също и населените места в техните планински и полупланински региони. Завърших тази туристическа програма, при осъществяването на която изминах между 3 и 4000 км. предимно по техните планини, които там не са малко - регионът е преобладаващо планински и полупланински. Упознах, повтарям този глагол, УПОЗНАХ /!!!/ всичките планини в Западните покрайнини, които са общо девет:

 

     Западен Балкан от Петрохан до Светиниколски проход на територията на Западните покрайнини,

     Видлич,

     Влашката планина,

     Гребен планина,

     Руй планина на територията на Западните покрайнини,

     Въртоп /Слишовска/ планина,

     Кървав камик на територията на Западните покрайнини,

     Милевска планина на територията на Западните покрайнини,

     Бясна кобила.

 

     Площта на тези планини и на прилежащите към тях райони на населените места е не по-малка от 5000 кв. км. Към населените места спадат и няколко много големи по площ въртопи, в които са разположени села, както нашите села Смолча, Понор, Въртоп и др. Такава мащабна задача вече бях изпълнил, описвайки 2000 кв. км. по Искърския пролом и около него.

    Тази програма имах желание да изпълня много отдавна, но пред нея имаше много пречки. Първата от тях бе противопоставянето между нас и Югославия, поради което не можеше да се посещават граничните планини. По много от тези планини границата преминава по билото им. Достъпът до планиините от наша страна също бе много труден, защото имаще клеон, изграден през 1976 г. След падането на този клеон, познат като телената ограда или мрежите на Брежнев, вече нищо не можеше да ме спре. Нито годините на югоембаргото, когато планината бе пълна с контрабандисти ме спря, нито опастността сам по билото в пълната дивотия на късмет да измина разстоянието от Петрохан до Салашкия проход, наблюдаван от вражеските граничари на Сърбия, които още не бяха съкратенти, нито опастностите това лято, когато планината бе пълна с паплач от Афганистан и въоръжени каналджии, които не си поплюват ако се усъмнят, че таен агент е по следите им.

     Трудностите да посетя високата част на планините бяха доста, имаше и рискови моменти, сега си спомням как паднах в капан за диви свини. И пак късмет – в капана нямаше попаднало прасе. Като човек, свързан с планината до степен да е зависим от нея, сега преценявам, че усилията ми бяха богато възнаградени. Аз не съм от тези туристи, които само ходят, интересите ми са много повече. Които са чели по нещо в блога ми сигурно са забелязали, че винаги въвеждам втора теми в него, че и трета. С тази красота в душата чавек става доста различен от тези, които приемаме, че съвсем влизат в станадрта. Картини от Копрен, от Чуките на Светиниколската планина, още колко такива красоти има по местата, които посетих, ухознах и обикнах. А красотата на всяка планина е уникална, нея я няма дори по Централен Балкан, по Рила, по Пирин. Много красиви са и малките планини, напр. Видлич, Гребен. В съзнанието ми се връща картина от Гребен планина с връх като кучешки зъб и някъде малко над венеца – махала, най-високата от комплекса Врабча, комуто държавна граница му определя място в две държави. Уникална и недостижима е обаче красотата на Руй и на Бясната кобила. Аз винаги имам любими места, любими композитори, имам и любими планини.

   В този, бих казал емоционален постинг, защото това е краят  на туристическата ми програма Западни покрайнинии ще поставя ударението върху зловещия замисъл на архитектите на Ньойския договор, целящ да се откъснат територии от България с целокупното им население и трудовиите им навици и да се поставят да живеят в природни условия, невъзможни за живеене поради прекъсването на връзките им с държавни граници към населените места, които са били важни за хората да реализиират продукцията си и да закупят най-важните неща за себе си и за животните си през зимата. Животните при планинците са също толкова важни, колкото и самите хора. Човек храни животното, то му се отблагодарява и храни после него. Това е два пъти по-трудно от определението за полето: Ори, мели, яж. Тук има още едно звено, животните, което прави живота на планинците много по труден. Но пък в годините на турското иго те почти не са имали контакти с турските власти за събиране на беглик и други тегоби. Ще опиша след малко регионално в подробности Западните покрайнини, защото се съмнявам, че това може да стори друг, би бил той и от Западните покранини.

    В областта на музиката аз превъзхождам музикантите по това, че познавам повече музикални произведения от тях. Причаната – те работят много сериозно над определени произведения и числото им няма как да бъде много голямо. Същото е и с тези, които пишат монографии за населени места, части от планините. Те пишат върху един район задълбочено, през това време аз съм упознал няколко нови.

   След придаването на тези части от България през 1919 г. на Тройното краство, трудностите за българите в разделените райони сполетяват хората от двете страни на границата. От едната страна те са подтискани от сърбите, които държат до сега тези региони незаконно след разпадането на Тройното кралство, от нашата страна на хората бяха нанесени два тежки удара, които прогонииха хората от родните им места – отнемането на земята на хората по сталниския модел през 1953/55 г. и после преграждането на ливадите и горите на хората с клеона през 1976/77 г. Тези процееси доведоха до миграция на хората и от двете страни на границата, но от нашата трана този процес бе по-силен. Приичинаата – отнетите по сталински модел имоти на хората премахнаха стимулите им те да останат по населените си места. И се преселиха по градовете, предимно в София, за да станат работници Тук ще подчертая, че тази сталинска колективизация е една от най-тежките катастрофи за страната, защото тя разруши основата на България, българското село. Цар Борис ІІІ залагаше точно на него защото с продукция от селското ни стопанство страната ни можеше да изхранва Германия, от която получавахме индустриални стоки. Такава беля на България не нанеесе Турция през 500 годишното си иго над нас. Подчертавам, защото не отне собствеността нахората, процес, превърщащ хората в боклуци. Ще включа тук едно изказване на врабчанка, и та изселила се от там:

   Имаше граница, но си живехме някак, макар и по.трудно. Взеха ни имотите и селото ни умря.

    Вакумът от нашата страна по гранииците ни се запълва донякъде със заселването на цигани по изоставените от хората къщи, там тече процес на самонастаняване. Последствита са ужасни. Този процес върви и от другатаа страна на границатаа, където насила заселват цигани от Белград, навлезли в Сърбия от Хърватия и Косово. С годините обаче по тези места се създаде вакум, който е опасен, защото природата не търпи празно място. Престъпността има изгода от този вакум и липсата на държавност по тези места. Условия обаче да живеят тук хора, които да се трудят и от това да се прехранват няма, защото циганите ще ги окрадат. Циганите обаче тук /пък и навсякъде/ са с предимство пред хората, защото те не работят, зареждат им помощи по банкоматите, от които те живеят. Това ги прави изключително мобилни и те мигрират непрекъснато, търсейки допълнителни доходи. Така те могат да живеят където си искат, прехраната им е осигурена, а по високи доходи могат да си докарат само ако родят колкото може повече деца, за които в банкомата сумата, която им се дарежда, набъбва. Така теези прекрасни региони се превръщат за сега в ничия земя, която се управлява от феодали, а може би по-точно е да кажа халифи. Това е градация на интелекта им, както при някои нетови постингджии, които започнаха да пишат на ниво примати, а сега слезнаха на ниво бозайници. Тези халифи имат много власт, те са и опасни, а поминъкът им е организирана престъпност –изсичане на гори, трансграничен трафик, гамата е много разнообразна. От тези феодали заависи живота на малкото хора, останалии по тези места. Точно тези халифи в Източните Родопи – гъбната мутра, пуйковата мутра, млечната мутра, агнешката мутра, сиренената мутра, това не е цялата им сурия - са опората на Догана, който аки реши с тяхна помощ ще размаже хората на Лютви Местан. Ще появя постинг и за тях, подобен на този сега. И така процесът на изселване на хората от двете страни на граниицата тече с пълна сила, но от нашата страна той е с по-голям дебит и напор. Хора по местата, които посетих вече почти няма, има села призраци. Наистина призраци с обездограмени, обезпокривени, обезджичени, обезджелезени къщи, подобни на череп без очи. Точно призраци! От към Западните покрайнини положението е по-добро. Това е доказателство за разрушителната сила на сталинската колективизация. От другата страна хораата живят при нечовешки трудни условия, но не напускат селата си, защото собствеността им не е отнета, от нашата страна при много по-добри природни условия поради отнетата собственост хората напуснаха родните си месата. Какво страшно оръжие за държавата е вирусът на Маркс, ако мафията по света успее да я зарази с него чрез агентите си от Коминтерна. Германците са най-сериозните хора, но част от хората в бившата ГДР, макар и германци също са нелечимо заразени с вируса на Маркс. Такива основаха клуб в квартала на Берлин Йоханистаал, наречен Клуб за немско-съветска дужба. Той бе оснаван след 1990 г. а членовете ми биват наричани от берливчани Бетонните глави.

      Преди да опиша подробно в регионален аспект Западните покрайнини, още малко за договориите след ПСВ.

      Малцина знаят, но тези договори облагодетелстват мюсюлманска Турция, която дори е бела на страната на „лошите” във ПСВ за сметка на България и Гърция от западната страна, а от източната – още повече. Тези договори са причина за гръцко-турската война от 1919/1923 г. Проблемът Кюрдистан, подминат от великите сили, натресен от Англия остава до днес. От Германия са отнети областите Елзас, Лотарингия, Саар, Померания, Силезия, Судетите. От нас са отнети Западните покрайнини, изворната област на река Лебница, половинаата от прохода Промахон, планината Сенгелска, триъгълника между селата Топчилар, Резово и носа Серверборун. От Унгария е отнета70% от територията й, от Австрия – областта Южен Тирол. Тези договори подсказват кои страни ще бъдат обединени в усилията си през една следваща война, която ужасавящият и унизителен мирен договор на „добрите” я прави неизбежна. Не Хитлер, а един кон да бе застанал начело на Германия, конят щеше да проумее, че да се премахнат тези договори трябва нова война.

    Сега за още една заблуда, която се изучава облигатно по история:

    Твърди се, че заради Балканите започнала ПСВ. Не Балканите са виновни, а мръсниците, които преследваха собствените си интереси и търсеха повод за война - Англия 90% и Франция 10%. Те разпалиха „окопната „ война. Мирните договори след нея станаха причина за ВСВ, известна като ресурсната. ВСВ не реши проблемите на Европа, в нея нямаше победители, защото бе спечелена от мафията, която заложи всичките днешни проблеми на света.   

   А сега за регионите, предвидени от мръсниците /ньойските архитекти/ за отнемане от България и придаването им към Тройното кралство. Започвам ги от юг на Север:

   Кюстендилски окръг е бил много голям и териториално  е обхващал площта на Кюстендилското поле, но също и територията на планините Осоговска, половината от планитата Бясна кобила, цялата площ на планините Кървав Камик и Милевска, мъничката планина Лисец, Земенската планина, Конявската планина и планинската верига между село Горна Мелна и  Брезник. Тази кааза по площ съперничи на Трънската. От нея идиотите решават да отщипят долината на р. Драговищица в участъка между Олтоманци и изворната й площ, която е много голяма. От Бясна кобила слизат три големи реки, друга доста голяма слиза от Кървав камик и приема малки притоци от Милевската планина. Скатовете на планините Кървав камик и Миилевска са неподходящи за живеене и там само на няколко места има села –  Божица, Извор, Груинци, Милевци, Ресен. Тези села иимат много махали към тях по слънчевиите места с извори. Скатовете на Бясна кобила обаче са място, създадено от Бог да живеят там животновъди. Тук селата са предимно по три реки – Голема, Любатска и Лисинска, но махалите по скатовете на тези долини както и по скатовете на р. Драговищица са много. Средищно място за всичките тези села и махали се явява Босилеград, където има пазар. Хората са продавали там стоките си и са купували необходимото за тях и за животните, което не могат да си произведат в планината. А магазиниите в Босилеград са снабдявали хората с различни екстри за тогава като газ за осветление, пирони, сол за животните, инсрументи, ръчни колички. Тези магазини са били снабдявани от централния град на каазата, Кюстендил. Тогава се е пътувало през село Извор и седловината Славчето. Пътят през Олтоманци е строен по-късно. В плодородните околности на Кюстендил расте всичко, включително царевица, жито, захарна тръстика, слънчоглед. Така е протичал животът през време на турското иго, вероятно така е било и преди него. Бедата за тези хора идва през 1919 г. когато България е била причислена към „лошите” в ПСВ и бива наказана с репарации и отнемането на тези хора на достъпа до Родината им. От билото на Бясна кобила, после по седловината Власинска и след това по билото на Въртоп /Слишовска/ планина границата се премества вътре в кюстендилската кааза. Старата граница е начертана от друга наказателна рота, тази, провела Берлинския договор, която макар орязвайки границите на България по дадена от тогавашната световна мафия начело с Ангиля заявка да направи България по-малка държава, все пак измисля как да прекара границите ни, за да могат хората от планините да имат достъп до продородните равнини. Целта през 1919 г.е друга – откъсване на хората от плодолодните равнини, които се преграждат с граница, а отзад тези хора остават заградени с планини, високи към 2000 м. Къде да реализиират при това положение стоката си хората, от къде да си купят най-необходиимите неща за зимата, а да се пътува през зимата става невъзможно поне 6 месеца. Кюстендил е затворен, отзад някъде в ниското най-близкия град е Сурдулица. Пътят за него е опасен и сега. В Сурдулица слизат сляните от сръбската страна на  Бясна кобиила. В града хората са с български етнос, останали там след Турско-Австрийската война от 1685/88 г.

    Ето целта на архитектите на Ньойския договор  - да оставят в снежен капан българското население в придадените към Тройното кралство райони, за да измре то по родните си места или да се пресели в Сърбия. И така, обезбългарени, тези територи да преминат чисти, без българи с имоти по тях към Сърбия. Тази линия е успяла в значителна степен за изминалите почти 100 години, защото българското население в заградената територия се е стопило петнадесетократно.

     За да се изпълни тази коварна цел, в която е заложено измиране на българите в така щракнатия им от великите сили снежен капан или преселването им по места в Сърбия, където може да се живее – е прекарана границата по този начин. Да заградиш пътя на 70000 босилеградски българи към мястото им, от където те се снабдяват и да ги затвориш в планината сред снеговете да замръзнат с животните си – това е ужасяваща жестокост. Добре, че архитектите й са „добрите”, както се окачествяват победителите в ПСВ.Ако бяха победили „лошите”, сигурно още по-лошо щеше да бъде. С тези факти се проституира в учебниците по история, с тях запроституирват при явяването им по телевизията и разните мастити професори.

 

    Продължавам на север, където има отщипана част от едната страна на Трън:

    Трънската кааза също е била огромна по площ. Тя е ообхващала площта на планинската верига между с. Горна Мелна и Брезник, долината на р. Ерма от изворите й между планините Кървав камик и Руй, та чак до с. Поганоово. В тази площ влиза и цялата Завалска планина, както и половинита от планините Кървав Камик, Слишовска, Руй, Влашката планина, да не пропусна и цялата планина Гребен. Освен по долината на река Ерма трънски са селата и по долиините на  реките Звонска и Кусовранска. Снабдителен център на всичко това се явява Трън. До идването на германците тук по време на ВСВ, които връщат тези територии на България, път от р. Ерма до Царииброд няма, затваря го ждрелото при с. Власи. Той става възможен след пробиване на тунелите от германците по ждерелото на р. Ерма при с. Власи. До тогава пътуване от долината на р. Ерма до Цриброд се е осъществявало през с. Врабча, находящо се пад 1000 м. н. в. и после по платото на планината Гребен.

    Идиотите отщипват две парчета от Трънската кааза, първото е това по горното течение на р. Ерма. Така хората по селата около реката Ерма ги постига  същата съдба, както и хората по р. Драговищица. А тук е полюс на студа - в района е т. н. Малко Знеполе, температурите през зимата са колкото на северния полюс. Централно място тук се явява село Трънка Клисура, която сърбите преименуват на Клисура. Поради суровите условия на живот тук има малко села – Кострошевци, Палйа, комплекса от махали Дрейнци, Кебаповии и още много. Примитивни пътища за каруци водят към доста махали и няколко селца по скатовете на Кървав камик. Махали по Кръвав камик има на височини до 1400 м. н. в.  Да не пропусна още едно село, половината от Стрезиимировци, разделено на две от държавна граница. Идиоти…

    Освен отхапването отсам, идитотите отхапват Трънско и от другата му страна. А там нещата са дебели, защото мястото е благодатно, голямо по площ и има много села. Ако долу през зимата в Трън температурите гонят -40, горе по високото климатът е по-мек. Затова по долината на р. Ерма от двете и страни с изключение на стръмните части, наподобяващи огромни скални бели гребени, има много села. Границата минава близо до Трън, затваряйки пътя на с. Трънска Банкя към Трън, която е оставена на България. Но пък минава през село Врабча, разделяйки го в две държави. Освен по долинта на р. Ерма, села има разположени високо по скатоовете на три планиини – Руй, Гребен и Влашка. Тук районът е карстов и селата са разположени близо до непресъхващи обилни карстови извори. Стръмни тесни макадамови пътища водят до тях. Селата тук носят името Трънски одровоци, което подчертава коренът им с Трън. Села има още доста по долините на реките Кусовранска и Звонска. В река Звонска се вливат още три реки от Руй планина - Пресеека, Берин извор и Ракита, както и една и една от Влашка пранина, Нашушковица. Целият този район е пълен с махали, но една от тях ми е любимата. Тя е махалата Вучи дел, най-високата, непосредствено под масива на вр. Руй. Това е едно от най-прекрасните места в Западните покрайнини. По красота то може да се мери с Бясна Кобила и Чипровския Балкан.

   Като се започне от изворната област на всичките тези реки, че й над нея, навсякъде има махали. В тях все още живеят хора.

   За този отщипан от Трънската кааза район ще отбележа, че границата някога е минавала по билото на Влашка планина, после по билото на планината Руй, над село Црвено аблоко, като вр. Руй е бил в България.

    Понеже Трън се явава поради това преместване на граниицата като клин в Сърбия, сърбите си искат Трън и Знеполе, оти били техни. Един изрод на планината Въртоп, от където се виждаше Знеполе каза, че това е сръбска територия и че те ще си я вземат.

    Целият този планински архипелаг „добрите” поставят в снежен капан, в който хората да измрат или пък да напуснат родните си места. Българоубийци, така наричам аз архитектите  на Ньойския договор.

    Трънско днес е победено от циганите, които са навсякъде по селата, но вече трайно завладяват и град Трън. В града циганските махали вече са две, втората се разпростира около старата църква по пътя за Стрезимировци. Те кесят по цял ден пред банката, където се зареждат банкоматите с помощите им, пътуват до безмитната зона.  От другата страна на границата се оплакват, че им крадат медниците и жиците. Трънските партизани мереха мегдан с Чавдарци, но пред циганите се предадоха. То и чавдаци се предаоха, щом цигани им разбиха всичките вили по Софийския Балкан, че и къщите им по селата. Този проблем все се отнася към Видинско, но той е валиден за цялата страна.

 

    А сега преминавм към окастрянето от „добрите” на още един планински архипелаг, Годечкия:

    Годеч е бил център на мегамахали, разположени по планините Манастирище, Балкана, Видлич, Софийска планина, Чепън, Въртоп планина, Три уши. Миротворците щракват ужасен капан на най-уязвимите от към природни условия хора, тези, които живеят по долината на река Височица, но пострадавши са и тези, които живеят във въртопа на селата Смиловци, Радейна Протопопинци Мазгош и още няколко села, на един хвърлей място от Годеч. По долината на р. Висоочица капанът с границата щраква между селата Смолча и Бърля от нашата страна и между Горни и Долни Криводол от другата страна. Тук пожението на хората след затваряне на живителната им връзка с Годеч става трагично. По течението на реката те са затворени пак от ждрело както трънчаните, това е при с. Ръсовци. Ждрелото е проходимо само от хора ако водите на реката са малки, като се върви във водата. От двете страни хората по долината на р. Височица са заградени с планини -  планината Видлич и Балкана. Така селата Вълковия, Горни и Долни Криводол, Славиня, Височка Ржана, Дойкинци, Ръсовци – не изброявам всичките села – всичките те се оказват в снежния капан. Тогава към Цариброд през планината Видлич към с. Славиня е имало само един римски път, достигащ до Цариброд. Не мога да твърдя, но може би този капан е най-успешният от всички, макар всичките да са еднакво подло и коварно замислени. Пътят от с. Криводол до с. Ръсовци още не е доправен, ползва се римската магистрала Виа Долороса, която минава през нашето село Беренде извор. Всичките български райони са много изоставени от към средства за инфраструктура, но този е на първо място. Направени са по-късно два пътя през планната Видлич, които свързват тази долина с Цариброд или Пирот. Тук допълрвам, че селата Топли дол, Велика Луканя и Завой не са засегнаати от този снежен капан, защото имат естествена връзка с Пирот. И едно допълнение – село завой ее залято от язовир, носещ неговото име.

     Вторите, макар и по-малко засегнатиот отхапването на телинории от Годечката кааза са селата в Смиловския Врътоп – Смиловци, Радейна, Протопопинци, Мазгош, Височки одровци. Едно от тези села – Мазгош има дори ж. п. гара на по-малко от км., но пред селото минава границата. А влакът, минавщ покрай това село пътува от Сливниица за Станянци. Тези села имат по-лек достъп до град Цариброд, преодолявайке не толкова голяма денивелация както селата по долината на река Височица. Но естественати им връзка е с Годеч, който е съвсем до тях.

    Това се били целите на „добрити” в ПСВ според мен, да направят условията за живот на българите по тези места, откъсвайки ги от родината им невъзможен,  за да измрат те в приготвения им снежен капан или да напуснат родните си места. Така, както казах вече, чисти от българи и без претенции за имоти, те да преминат към Сърбия. Архитектите на договора са мразели българите, те ги мразят и до сега, щом не са се поне иизвинли, че заради тях от 180000 българи през 1919 г. там сега са останали едва 12000. Откъснати от Родината си, живеещи и мислещи по начина, когато те са били щракнати в подло приготвения им капан, защото те фактически са изолирани от света. И въпреки това част от тях остават, родили и отгледали са деца, чиито внуци са живи до днес и остават по родните си места.

    В съзнанието ми се появи картина от един връх на Видлич, от който се вижда село Долни Криводол. Няколко къщи, а нивите изорани, културите поникнали. Хората работят, защото зимята си е била винаги тяхна, идиоти не са им я отнемали.

    Пред дни се върнах от Лос Анжелес. Самолетът лети на Германия и над Англия. Каква разлика има между тези страни, погледнати от горе. Германия е разграфена на гори, обработена земя, села с реки и до реките, църква, красота. Англия изглежда подобно на изгледа от самолета когато излита от София и преминава на кварталите Христо Ботев, Димитър Миленков, Абдовица. „Добрите” като победиха „лошите” защо страната им прилича на местата, с които я сравнявам? Дали пък обитаващите споменатите от мен квартали около Летище София и англичаните нямат нещо общо като маналитет?  Отговорът е един, но няма да го кажа. Може би има обаче с какво да се гордеят англичаните в отношенията си между тези две страни, които сравнявам и това е разрушаването на културната столица на Германия, Дрезден от англичаните след като ВСВ е практически свършила. След като заложиха мини по целя свят при оттеглянето от колониите си, те взривиха набързо Дрезден. Защо?

    Всеки човек, както и всяка нация имат някакъв чип, който ги направлява в действията им. Такъв чип имат и рибите змиорки, които се излюпват в Дунава. От там поемат и достигат до морето край Куба. После се връщат. Такъв чип им е пъхнат. Ако на хора е пъхнат чип да са боклуци, те никота не могат да станат небоклуци, мисля. Няма да привеждам пример за страна-боклук. Както Ви се харесва, е казал единственият гений, роден в Англия, Шекспир…

   

     Чао, Западни покрайнини, имам следващи планове!

    





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Записки от Осакатената България, от Заграбените български земи ...
15.01.2016 16:04
Този твой епос има безценна стойност, тъй като не е сътворен в професорски кабинети, умозрително и по книжни източници, а плод на репортажи отмястото на събитието и но отлично познаване на историческите събития и факти.

Крайно време е БАН да оцени направеното и да те признае със заслужения академичен ранг. Да признае, че извършено академично дело , без инвеститиции от държавните институции. Без вложен лев. Само от родолюбиви и патриотични мотиви.
цитирай
2. nikolinavalentinova - Присъединявам се към изказаното от sande
26.01.2016 19:42
Кръв капе от сърцето ми за опустошените, отнети български земи. Но за Берлинския диктат има и други диригенти - Русия и Австро-Унгария се споразумяват още в Райхщат.
Сигурна съм, че и в съвременните учебници по история Русия е представена като освободителка.
цитирай
3. planinitenabulgaria - На Санде и Николинавалентинова:
26.01.2016 21:13
Бедата ни е, че сме част от стратегическия триъгълник Балкани - Близък Изток - Украйна. За идиотите по-важни са проливите /Босфора и Дарданелите/, отколкото държавата ни. Затова осакатяват държавата ни на Берлинския договор. Музиката е написана от Русия, Англия и на трето място Австроунгария, ние трябва да я изпълним.
цитирай
4. svetimesta - Поздравления, Коста! Чудесен о...
29.01.2016 23:14
Поздравления, Коста! Чудесен обобщаващ постинг. Твоите описания са не само най-подробните на тема "Планините в България" (най-добрият пътеводител на планинаря), но са и допълнително обогатени с други теми (проучвания), което ги прави още по-ценни.
Санде е прав донякъде. Но една титла не е достатъчна. Мисля че истинско признание за огромния ти труд ще е ако бъде публикуван на хартиен носител, независимо под каква форма. В противен случай всички ще загубим
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190868
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031