Постинг
14.01.2016 11:57 -
КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 22
Маршрутът от Босилеград до вр. Милевец през с. Груинци и на връщане през с. Милевци е към края си. Намирам се в долната махала на с. Милевци, на височина около 1000 м . н. в. Тук мястото е по-подходящо за село, защото има хубава земя за обработване, равно е както при с. Груинци. От тук до Босилеград се спуска много стар път, за който съм търсил доказателства, че е римски, но такива не открих. Пътят е правен от трудоваците след Освобождението.
Селото е пред затихване на функциите му, но то е още живо. Хора живеят все още по всички махали, но са останали само възрастните. Поминъкът тук е животновъдство. Къщите в долната част на селото имат големи дворове с възможности за обработване на земята в тях, но всичко запустява. Мъхове са нападнали овошките, по двора вече растат дървета, както ги наричат тук, семеначета.
Центърът на селото - и той като всичко останало. Камион бутнал селската чешма, училището сега е магазин, който работи в определени часове от определени дни, общината е изоставена. Много е тъжно. Тъжно излъчване имат и хората, все възрастни, а една жена бе сляпа. Млади хора тук не видях. Жени с много малки деца видях в горната махала, живеещи тук вероятно по каноните на прадедите им преди почти 100 години. Хората сами са си прекарали вода, пътят е тесен, макадамов тип, стръмен. Всеки човек нещо правеше - едни приготвяха храна за прасето, други изриваха на кравите, баби събираха паднали плодове. Овце не видях.
В центъра на селото пътят прехвърля по стар мост реката и по десния й бряг се отправя към Босилеград. Тук също има махали, някои къщи в които са запазени, други се подъръжат, но личи, че това е сторено от много бедни хора. За покриви тук се ползват азбестови профили, каквито отдавна по света са забранени. Долината на реката е стръмна, къщите са построени на доста наклонен терен.
След раздялата с красавицата Милевска планина тук всичко ми изглежда тъжно, бих казал безнадеждно. С едно сравнение ще завърша - от другата страна на планината, където са нашите села, там положението е още по-трагично. Ще се мотивирам в част VІІІ на Кюстендилските ми записки.
Под снимките ще продължа описанието където е необходиимо.
Приятна виртуална разходка!
Реката, мостът над нея и пътят за Босилеград - това е центърът на селото.
Бившето учелище на с. Милевци
Къщи от село Милевци. Изоставени...
Сравнително запазена къща. Тя е изоставена вече, но стои, защото тук няма цигани да я окрадат и разрушат за скрап.
Селска къща
Изоставен дом...
Къща, все още обитавана...
Тук хората и торните бръмбари имат една обща черта.
Възстановена къща по пътя за Босилеград
Тази махала вече я водят към Босилеград.
В ляво е седловиината Славчето, през кооято е преминавал старият път от Босилеград за Кюстендил.
Това е село Извор, някога важно село по пътя от Босилеград за Кюстендил. В селото има църква, по-голяма от тази в с. Божица.
За мен тази снимка е символична - останките от България по тези земи, отнети ни по силата на Ньойския мирен договор.
Колкото Драгалевци е в София, толкова и тази махала е в Босилеград.
Пасищаата над с. Извор
Босилеград в дима на печките
Махала на Босилеград. Има такова нещо тук - град с махали.
Този тип поминък е характерен за босилеградчани.
Тук по махалите около Босилеград май сметосъбиране няма...
Къща в покрайнините на Босилеград
Сръбски камион високопроходим. Някой човек има надежда да го поправи и го пази.
По Западните покрайнини, които са част от Годечко има кръстове тип Гинцки, тези са тип Кюстендилски. Май само те ще останат немите свидетели на съдбата на българите тук, някога 180000, днес - 12000. И всичките стари. Тук вече никой няма да живее точно както в преобладаващата част на Източните Родопи. Вината за това е на великите сили, проклети да са тия идиоти и тук и на небето. Българоубийци от ХХ век. Тези добри хора ньойците наказаха, че са взели участие на страната на лошите в ПСВ. А точно добрите направиха мирните договори, които доведоха да ВСВ, до победа на мафията в нея и до цялата несправедливост по света днес. "Цялата система днес е построена върху несправедливите договори след ПСВ и никой не иска да разбере това", казаведнаж Иван Николов. Запомних го, защото съм на същото мнение.
Дано настоящите ми Записки предизвикат интерес в България по тези красиви места и да бъдат те по-често посещавани. А други - такива има! - , които изобщо не знаят за този казус, съзнателно изваден от учебниците по история, дано да проявят интерес към него. Където човек ходи, той упознава тези места, проявява интерес към тях и търси източници да научи повече неща за тях. Не плескавиците са интресени на Западните покрайнини, интересно е общото ни културно и духовно наследство. Който ги упознае ако познава достатъчно добре Роодината си ще се убеди в това.
10. 01. 2015 г. Лос Анжелес
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Търсене
За този блог
Гласове: 18367