Разходката из село Ресен продължава, аз слизам от най-високата му махала под връх Рудината. След това маршрутът ми продължава по Наказателната граница, покрай която ще достигна до къщата на Иван Николов.
   До с. Сеславци, Софийско, също има връх с име Рудината, днес превърнат от мутрите в кариера за камъни. Имената показват, че сме от един етнос.



                                       Връх Рудината с махала под него



Някога ливади и овощни градини, днес ...двете страни на граница между българи.



















                                                  Махала на селото







                                                          Махали на селото






Типично място за махала или село. Една планинска заветна гънка с извори на ручейчета. А нагоре следва планината, мястото където се хранят животните. А като се нахранят те, дават храна на стопаните си. Такъв е бил цикълът на живота тук.











      Къщата на Иван Николов, погледната почти от изоставената гранична застава.







                                                    Още една махала на селото







                                                          Други махали на селото







"Аз бях войник на Тито", каза този човек. Каза обаче, че се чувства българин и че е толкова беден, че износва дрехите, които имал в запасняшкото си куфарче. Сега проблемът му били мигрантите, които според него не изглеждали като добри хора и тук се вардели от тях. Идвали от България и заминавали към Власиното езеро.







Моето приятелче днес, целият ден бе с мен. Кучетата, конете, младите жени, турците, германците, селяните - това е контингентът, който винаги ме одобрява и кани.



                            Една махала на село ресен, ама по.централна.




Чрез тази снимка показвам колко ниско е слязло слънцето, 
а още не съм достигнал къщата на Иван николов. Но пък съм вече близо до нея.

Красиви картинки от красивата българска природа.