Този постинг има скрито посвещение - посвещавам го на един господин, който през лятото живее на 40 км. от Босилеград и никога не го е посещавал, а през зимата живее на 50 км. от Цариброд и в петък не ходи там на пазар. С пожелание по случай Новата 2016 Година да посети тези две места, че и други около тях.

        Картините от тази разходка са от билото с върха, носещ името на планината -  Кървав камик. Този камик не е един, това са отделни групи камъни по билото на планината Кървав камик, разположени по няколко поляни на километър-два по него. Има различни твърдения защото на тези камъни им е вменено, че са кървави, не съм попадал на нещо сигурно за да го публикувам. 
    Връх Кървав камик днес може да се покачи от с. Шипковица, от с. Къшле -  доста е далеч, от с. Побиен камък - също доста далеч ,но пък най-прекрасният подстъп към него, от с. Драгойчинци, от Власинската седловина. Най-близкото отстояние до върха от селата Паля и Божица вече не може да се ползва, всичко там е орасАало, както хората тук казват. 
    Планинита Кървав камик е прекрасна, тя не отстъпва по красота на Милевската. За разлика от Милевската от тази планина извират много реки и поради това селата в подножията й са повече. Тези, които се считат за туристи ако не са изминавали прехода от с. Горна Мелна до с. Побиен камък по билото на планината нищо не знаят за нейната красота, а тези, които са продължили маршрута по билото на Милевската планина до Олтоманци пък не могат да разглеждат тези планини като две - те са една  и съща планина като орография и хидрография, височина, площ.

   

                  Билото на планината Кървав камик вече е пред мен.



 Започва първата група скали, които са разположени в периферията на една поляна.



          Скалите са кресиви, страховити, но приличат и на вкаменени животни.































             Една типиична поляна със скали, погледната от по-ниска част..
                         По цялата й периферия има скали.



По билото на тази планина и по билото на Милевската идиотите са преместили
границата от билото на Бясна кобила, отнемайки хиляди кв. км. наша територия
съвместно с българското население, с имотите и трудовите му навици с природните богатства на страната ни. От 180000-те българи някога, сега тук са останали само 12000. Ако тоцзи "мирин" договор не е престъпление спрямо нас, българите, не знам какво е... 







    Зловещ знак за отнета българска територия. Изгледът от това място е невероятен!. Вижда се билото до обекта /б. м. вижката/ на север, а на юг се вижда цялото било на Кървав камик до седловината при с. Побиен камък и после масива на Милевец.
Това място е истински наблюдателен пункт за красотите на планината Кърва камик.



                                          На билото на Кървав камик







                            Още една скала, пардон, кърав камик.



Наша вижка. В дясно се вижда постът - каменна сграда от суха зидария с площ 5 кв. м.



                                   Триангулачният знак на върха



                            На връх Кърва камик







Останки от поста. Той не е граден при комунизма, останал е още от 1920 г. когато са строени всичките постове по новата граница с Тройното кралство.



Тази и следвещите две снимки са от билото на планината. Връщам се, денят отново не ми стигна с поне два часа светло време.











Един призрак броди по planinitenabulgaria, призракът на комунизЪма.
От него - пожелание за приятна разходка из тази дивна планина.


    От този призрак - същият музикален поздрав, Картини от една изложба, на Мусоргски,  но в транскрипцията на Равел за оркестър. Любимо произведение на скитащите.като мен.