Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06 23:47 - СТАТИЯ НА ИВО ИНДЖЕВ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Политика   
Прочетен: 233 Коментари: 0 Гласове:
2




                                                       Иво Инджев:

 Хайде сега да си кажем истината относно политическата криза, бременна с поредно преждевременно раждане на нежелани от никого избори.

Най-напред нека се съглася с основни(те) упреци срещу властта, в която съжителстват на семейни начала партньори от един брак по сметка. Лоша работа. Не е като брака по любов ( народна).

Напънал се суверенът и родил точно това свое коалиционно отроче, обречено на идеологическо кръвосмешение ако иска поне малко да поживее на този свят. Непоносимо е недоносчето, но си е наше. Отражение е на бъркотията в главите на хората, подложени на трусове и стрес по твърде неравния ни пък към истинска демокрация. Това, че в управленското огледало виждаме себе си, ограничени в някое от натрошените му парчета, е една от причините толкова много избиратели едновременно да го обявяват за недъгаво, но и да не искат да умира преждевременно.

Да не дава Господ никому, но деца с недъзи по рождение има много. Родителите като правило си ги отглеждат. Само че метафората съдържа един капан: въпросните родители при(по)знават рожбите си за свои при целия трагизъм на това усилие, докато Суверенът се гнуси от онова, което е родил и смята, че другите участници в процеса на зачеването са истинските причинители да драматичния резултат с изнасилената в този вид коалиция.

Друга често изтъквана причина е т.н. умора сред избиратели, на които не им се ходи пак на избори. Толкова ли е тежко да се отиде до урните в кварталното или селското училище? Недоумявам, честно казано, що за аргумент е тази “умора”. Прилича ми повече на каприз.

Но най-сериозната причина да няма желание за нови избори е страхът, че те могат само да влошат, но не и да поправят състоянието на пациента след поредното му лечение с бюлетини или машини. Това вече е сериозен аргумент, но е най-труден за разчепкване. Защото никой от нас не може да гледа в бъдещето въпреки кристалната топка на социолозите. Няма гаранции срещу повторение, че и вгорчаване на сегашното положение на фрагментирана парламентарна конфигурация, която да наложи поредните осакатяващи образа на партиите компромиси.

А сега- по същество. Да се запитаме кой от политическите играчи в парламента, че и извън него, може с ръка на сърцето и джоба да заяви пред въпросното парцелирано на отделни парчета огледало, че е напълно последователен?

Да започна от ламята ГЕРБ, която отново е зинала да погълне властта с миролюбивото обяснение, че е най-голяма и затова й приляга да да ни излапа с остатъчните от нейното 12 годишно плюскане парцали ( и Берлускони, преди най-сетне да стане клиент на италианското правосъдие, както Орбан в Унгария и др. подобни са напускали и са се завръщали във властта, замечтано си казва ламята ГЕРБ). Под нейните грижи руската мечка си уреди бърлога както в никоя друга страна от ЕС и НАТО до степен, че вождът на ГЕРБ стана съучастник на Путлер в поощряването на агресията му с прокопаването на турския му поток за сръбско-унгарска употреба, който в днешно време се “оказа” сред най-важните източници на доходи за руската военна машина. Въпреки това гербаджиите се бият в момента в гърдите като най-големите евроатлантици, разчитайки да имаме слаба памет.

Друг пример за гербаджийската “последователност”? Ок, той е пред очите ни с днешна дата. До вчера не искаха избори, днес вече искат чрез вот на недоверие, какъвто до онзи ден заявяваха, че няма да предизвикат.

Примери от този род за ГЕРБ има още много, но за краткост и баланс да се вгледаме в най-голямата парламентарно представена партия Продължаваме промяната. Избирам за илюстрация един детайл от същото тесто – уверенията на премиер Петков, че все пак ще предоставим оръжие на Украйна. Само ден по-късно той ги редактира в изявление след среща с президента Зеленски до “ ремонт на украинска военна техника”. Повтаря от онзи момент насам, че подпомагаме достатъчно Украйна и дори че сме били сред най-големите приятели на пострадалата от руската агресия страна, макар истината да е точно обратната – на дъното сме в ЕС и НАТО по предоставената помощ.

Всички сме наясно, че ПП се гърчи по темата за Украйна под шантажа на БСП, но това не облекчава болката от ефективността на тези рекет. Самата БСП, както и нейното подобие “Възраждане”, е последователна главно в едно: да следва линията на преклонената главица пред руския ятаган. Иначе няма проблеми да се отметне и за машинното гласуване, което подкрепяше преди.

Преди да стане дума за кривиците на ДБ в тази коалиция, държа да обърна внимание на самата БСП върху имперския шамар, който Русия винаги е готова да удари и на най-верните си слуги в България, за да си знаят място ( ако по кремълските стандарти им е изтекъл срокът за употреба). Защото БСП се е вкопчила във властта, но Москва я клати отвсякъде и заплашва да погребе своя 130 годишен главен партиен инструмент за влияние у нас под руините на следващото Народно събрание, върху които Копейкин да кацне като петел на бунище за сметка на своята посестрима по рашизъм. Би трябвало тази реална заплаха да е поучителна и отрезвителна за БСП, но от фанатици вразумяване може да се очаква колкото от мъртво пиян да върви по права линия.

От какво е болна ДБ в управленската конфигурация, според симпатизантите на партията? От Бойко Рашков. Така се нарича диагнозата на несъгласието и дори на отдръпването на съмишлениците от партията. Не могат да преглътнат Бойко Рашков като съратник в борбата с корупцията за повече демокрация и това няма как да се промени, докато самият Рашков не бъде отстранен по някакъв начин. Ако до скоро се смяташе, че той е в правителството заради незаобиколимото желание на президента Радев, днес вече чуваме, че нямало друг, който да се бори(л) срещу корупцията по високите етажи на властта.

Извинявайте, но това звучи като признание за липса на поне един компетентен и решителен демократ сред демократите от Демократична България, който да става за вътрешен министър.

За нахлулите в парламента имитаторите на руските “Нощни вълци” под водачеството на онзи с вълчия поглед ще кажа само едно нещо. Те не са откриватели на сплотяващия ги рашизъм. Следват батко си Сидеров буквално стъпка по стъпка. Той също изтъкваше 5 точки в предизборните си програми, до една свързани с Русия. Точно това направи и Копейкин като “условие” да влезе във властта, актуализирайки само програмата на Сидеров със свои 5 точки, до една свързани с интересите на Русия.

Това, че любителите на копейки в особено големи размери у нас не са оригинални с нищо ( дори и като сравнение с техни подобия в няколко европейски държави), не означава, че не са заплаха за проевропейската и проалантическата ориентация на България.

Тяхната пропаганда успя на днешния етап в нещо, което трябва да си признаем: изрови на повърхността демоните на рашизма и ги легитимира като нещо допустимо за демонстриране в една демокрация. Съществуваха си и преди в главите на хората, но се намери техен говорител, който замени изхабения от допира си с властта и нейните облаги Сидеров.

Той също не смяташе за срамно да говори и върши неща, които днешните рашисти представят като форма на български патриотизъм. Но неговите днешни копия размахват копието на рашизма от позицията на опозицията като новородени. Какви бели могат да сътворят тепърва, предстои да видим – уви , в ролята на наблюдатели на злото, което се наслаждава на успеха си да стане говорител и организатор на помислите и страстите на уседналите по нашите земи рашизъм с дълбоки корени във времето на уж победения комунизъм.

Дяланият камък ДПС оставих за десерт като най-горчив пример за преплетените интереси на бизнеса с политиката и подземния свят в един парламентарен кадаиф. Такъв Горбиев възел, завързан още от епохата на Горбачов, може само да бъде разсечен. Но нашите демократи един министър на вътрешните работи не могат да излъчат, какво остава за богатир от евроатлантически тип, който да размаха меча на Темида над депесарския възел. Кадаифът им е така изплетен, че и във фризера на опозицията да го сложат ( отново), пак се чувства уютно и в положение да дърпа конците на местната, медийната, съдебната власт. Дори и да предположим, че поне изпълнителната не е свързана с тези конци, пак не й остава много място за маневри.

Отново ще завърша така: разместването на това нерадостно статукво у нас е възможно само под външно влияние.

Слава на Украйна, ако ме разбирате какво искам да кажа.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9187967
Постинги: 3870
Коментари: 9688
Гласове: 16894
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031