Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 22:31 - ВЕЧЕ ЗНАМ КОГО ПРЕДПОЧИТАМ ЗА ПРЕЗИДЕНТ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Политика   
Прочетен: 600 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 11.09 00:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 

                      ВЕЧЕ РЕШИХ КОГО ПРЕДПОЧИТАМ ЗА ПРЕЗИДЕНТ:

     А защо точно за него, прилагам мотиви на един блогър - все едно съм ги писал сам - които преобърнаха намерението ми за евентуален кандидат от ГЕРБ.   Аз   много ценя този блогър и се уча от него.. Всики негов пост е като лекция за мен. Той ми отвори очите в тази сложжна обстановка в страната ни, вината за която е на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Ще изтъкна едно само негово престъпление, цитирано от министър Кацаров:

   „Правителството на Борисов с некомпетентността си в борбата срещу Коивида  носи вината за смъртта на 26000 души. Толкова жертви Бългиря не е дала през ВСВ! "

    Ще цитирам и едно уточнение, чието прецизиране извършиха социалните мрежи – Борисов е откраднал не 4 а 19 млрд., но не разбрах левове или евра. Тази сума расте като топка сняг, която се спуска по скат. Същият този блогър се надявам да се самосезира върху тази крупна кражба и да научим в каква валута е и в кои офшорки Борисов я е скрил. Кюлчетата всичките видяхме, те са по шкафчета и чекмеджета, които президентът ни споменава така место, както водещите Богослужение "Господи, помилуй!" Аз видях три кюлчета, но накои видяха много по три.

 

         Ето моят избор – ще гласувам на президентските избори за него! Заедно със Светослав Трифонов, новият силен политик, победител на  последните парламентарни изори!

 

 image

 

 

  Ето и статияга, която преобърна душата ми до дъно и реших:   РУМЕН РАДЕВ -  ОТНОВО ПРЕЗИДЕНТ!!! 


06.09 19:39 - Великият Девети

   Няма съмнение,че темата за Девети септември 1944 г. отново ще възбуди духовете, а върху препатилите глави на българина “свободните медии” ще изсипят водопад от лъжи.


Когато преди трдесет години бе дадено началото на капиталистическата реставрация, политическата върхушка на социалистическа България сериозно вярваше в т. нар. национално помирение. Вярно е, че нещо трябваше да се направи, за да не се използва направеният под външен натиск държавен преврат на 10.11.1989 г. за реанимиране на десния екстремизъм. Но това, което бе направено тогава от върхушката на БКП по отношение на миналото, граничеше с открито предателство към антифашистките сили у нас.

Българската реакция – потомствена и зараждаща се – не разбра “посланието” на завзелата на 10 ноември властта в БКП върхушка и се зае да рита по отворената врата, водеща към светлия капитализъм. За тази реакция гръмогласно заявеният антикомунизъм бе своеобразна индулгенция за десетлетното сервилничене на нейните представители пред силните на деня тогава. И сега около великата дата ще чуем истеричния фалцет на омразата и интелектуалната тъпота..

На този изблик на агресивен реваншизъм лява, прогресивна България трябва без колебание, спокойно и аргументирано да каже истината за великото събитие, станало преди 77 години на 9 септември 1944 г.

От тук нататък ще говоря само върху факти,ще говоря за за реални събития, започнали от най-близките, случили се няколко месеца преди великата дата в света в Европа и България.

На 6 юни 1944 г. е открит Вторият фронт. Започва настъплението на обединените англо-американски военни сили в Западна Европа. Тяхната авиация вече напълно господства във въздуха и методично срива със земята немските градове. За по-прозорливите вече е ясно – Германия губи войната.

На 20 юли 1944 г. е извършено покушение срещу А.Хитлер и върхушката на Вермахта в най-охраняваната в Германия зона!

През август нацистите бяха изгонени от Париж – символът на свободна Франция.По същото време Червената армия проведе успешно Яш-Кишиневската операция и на 23 август бе освободен Букурещ.

Какво ставаше по това време в България? В края на май, след деветмесечно управление падна правителството на Д. Божилов. Но не заради водената от него изцяло угодническа прогерманска политика, а заради неспособността му да се справи с въоръжената антифашистка съпротива, найвече с “четите”, т.е. с партизанското движение.

На негово място дойде правителството на Иван Багрянов, което трябваше да изпълни две взаимно изключващи се задачи – “да направи завой” към благоприятен за антихитлеристката коалиция неутралитет и в същото време – да ликвидира “шумците”.

На това правителство историята даде дълъг за тогавашната ситуация срок – точно три месеца, за да изведе България от задънената улица и да съхрани капиталистическия строй в страната.

Това бе изключителен шанс за българската буржоазия и тя виртуозно...го проигра.

Тиражираните измислици на нейните кръвни и идейни потомци, че някаква сделка в Ялта определила съдбата на България в следвоенния половин век се разбиват на пух и прах при досега с фактите.

Когато през месеците от юни до септември се води битката за България, срещата в Ялта още предстои. Тя се провежда между 4 и 11 февруари 1945 г., т.е. цели пет месеца след 9 септември 1944 г. Затова пък за съдбата на България се говори на Техеранската конференция. Там У. Чърчил заявява, че англичаните “нямат намерение да воюват на Балканите, затова ще настояват Турция да влезе във войната с нападение срещу България”. По този повод британският премиер пита Й.В. Сталин как Съветският съюз би погледнал на това, като се има предвид традиционно добрите отношения на русите към българите и обратно.

В случая Сталин отговаря, че втори фронт е нужно да бъде открит на Атлантика, а не на Балканите. Но идеята на Чърчил – Турция да накаже България като я нападне, не го напуска чак до 5 септември 1944 г., когато СССР обяви война на България и така пресече реализацията на замисъла му.

Но нека се върнем пак към горещото лято на 1944 г.!

На 1 юни 1944 г. на власт идва правителството Ив. Багрянов. Но вместо да направи налагащия се от обстоятелствата и очакван от него “завой”, то ожесточава репресиите срещу партизаните, въпреки обещанието си за амнистия на предалите се на властите. “Амнистията” се оказва коварен ход на фашистката власт – никое друго правителство от 1941 до 1944 г. не се е оцапвало с толкова много кръв като багряновското. При това борбата срещу партизаните се води с планирана жестокост. На 21 юни министърът на вътрешните работи и здравето проф. Ал. Станишев издава прословутата заповед N4273, според която “нелегалните чети трябва безпощадно да се унищожават”. В тази заповед антифашистите, като получават военно-политическа помощ от Англия, а не от СССР, са определени като “национални предатели”.

Кого са предавали те, след като водят борба на страната на победилата във войната антихитлеристка коалиция? И всъщност – на коя страна се оказват закъснелите днешни апологети на тогавашната “законна власт” в България?

друга заповед, вече от 3 август 1944 г., в борбата срещу “шумкарите” към полицията и жандармерията се присъединява и армията. Тогава няма как да се избяга от въпроса: на коя страна е правителството на Ив. Багрянов с неговия прословут завой? На страната на антихитлеристката коалиция или на страната на нацистка Германия?

Кървавата разправа с антифашистите се засилва с всеки изминат ден – без съд и присъда се избиват партизани и техни ятаци, изгарят се къщите им; с безмилостния Закон за защита на държавата за минимална вина по бързата процедура се съдят и разстрелват дори малолетни...

В същото време над България надвисва смъртна опасност отвън. На 28 юли министърът на външните работи П. Драганов докладва пред Ив. Багрянов и министрите на войната и на вътрешните работи за растящата заплаха от намесата на Турция във войната, тъй като западните съюзници не могат да отделят сили за инвазия на Балканите Те са им нужни в Западна Европа и в Северна Италия.

Включването на Турция във войната е трябвало да стане точно в началото на септември. Правителството на Ив. Багрянов е знаело това, но е продължавало да демонстрира своята вярност към Германия, рискувайки след войната Югозападна България да бъде предадена на Турция. Както вече стана дума – за подобна съдба на страната ни се загатва още в Техеран.

Това се подкрепя и от едно друго събитие. На заседание на Министерския съвет от 28 юли министър-председателят и неговите министри, вместо да използуват благоприятната обстановка и обърнат оръжието срещу нацистка Германия, те с писмо до В. Кайтел искат разрешение(?) да изтеглят българските войски от Сърбия и Македония, за да ги хвърлят срещу партизаните; т.е. те искат разрешение от немците, за да продължат братоубийствената гражданска война.

Явно Турция е била информирана за това, защото на 1 август нейният пълномощен министър в София – Т. Ментеш иска среща с П. Драганов и му предлага на мястото на оттеглящата се българска войска от Сърбия и Македония да дойдат части на турската армия.

Българският външен министър не се съгласява с това, но на другия ден – вече 2 август 1944 г., Турция скъсва дипломатическите отношения с Германия и заявява пред съюзниците, че е готова за бойни действия на Балканите.

Срещу кого? Естествено – срещу силите на Оста. А кои са те – германската и българската армия...

Положението по това време стремително започва да се променя – още на 11 август съветският пълномощен министър в София Л. Кирсанов запитва лично Ив. Багрянов готова ли е България да скъса с Германия и да се обърне срещу нея.

Това е било откровено подсказване България да поеме нещата в свои ръце и да премине на страната на сигурните вече победители. Още повече, че подготовката на Яш-Кишиневската операция е била приключила и едно скъсване с Германия би ускорило идването на Червената армия и България би третирана по друг, много по-благоприятен начин на бъдещата мирна конференция.

В отговор на запитването на Л. Кирсанов правителството на Ив. Багрянов решава отново да поиска съгласието на германците за това ?!

Колко сериозно е гледала Москва на подобна крачка от страна на България говори фактът, че скоро след отрицателния отговор на Ив. Багрянов руският пълномощен министър е бил отзован от поста му за несправяне с поставената задача.От дневника на Б. Филов – тогава регент с най-голяма тежест в управлението на страната – личи, че е очаквал немците да се удържат на позициите си на север от Молдавия. Освен това Б. Филов по някакви негови си причини е смятал, че така демонстрираната вярност към Третия Райх ще повиши цената на България в готвените преговори с американците и англичаните... Така може би е мислил и Ив. Багрянов.

В какво друго е вярвала управляващата тогава прогерманска политическа гарнитура? В някакво чудо? В някакъв рязък обрат на Източния фронт? В евентуален разрив между СССР и западните съюзници? Или в митичното тайно супер оръжие на Хитлер?

На 19 август Ив. Багрянов връчва на Кирсанов отговор на нотата на съветското правителството. В отговора Ив. Багрянов излага в 11 точки своята позиция за обрат във външната политика на страната.

Това е бил златен шанс да се спаси поне част от територията на България в Беломорието , а за българската буржоазия и още нещо – да се съхрани капиталистическият строй в България. Този шанс е пропуснат.

За да се хареса на англо-американците Ив. Багрянов е заявил публично своята готовност да изтегли българската армия от Македония и Южна Сърбия – една колосална, съдбоносна грешка!

По това време българската войска наброява почти 370 хиляди души – отлично обучени, добри екипирани и мотивирани за бойни действия. В голямата си част офицерството е патриотично и антигермански настроено. За какво става дума?

От средата на август, за да не бъде отрязана от север, започва изтеглянето на немската армия „ Е” към Югославия и Унгария. Това изтегляне е могло да стане само по два коридора – по долините на Вардар или на Струма. А те и двата са били под контрола на българската армия, като изходът от това положение е бил – България да обяви война на хитлеристка Германия и да задържи с боеве изтеглянето на немците за не повече от 10-15 дни до идването на Червената армия.

По същото това време започва Яш-Кишиневската операция на Червената армия, която завършва с пробив на немската отбрана и с капитулацията на Румъния на 23 август. Но прогерманската клика още се надява, че Червената армия няма да премине Дунав в преследване на немците. Защо филовци, багряновци и прочие са се надявали на това – си остава загадка.

Не е загадка обаче тяхната омраза към Съветска Русия. Тяхното антикомунистическо заслепение не им е позволило да преценят какво е означавало да бъде спряна с бой оттеглящата се група армии ”Е” на Вермахта. Означавало е, че немалка част от Беломорието, а може би и от Вардарска Македония щяха да останат в пределите на страната, така както остана Южна Добруджа, заради участието на българската армия на страната на сюзниците през последната фаза на войната - спирането на групата армии Е ,изтеглящи се от Гърция ,щеше да ускори победата над хитлеристския Райх.

След преврата в Букурещ на 23 август 1944 г се открива последната права в битката за България. Особено значение за нейния изход имат събитията станали в една дата, на която не се отделя особено внимание – 26 август. Тези събития, станали на различни места, имат съдбоносно значение не само за развитието на събитията в следващите две седмици до 9 септември, не само за следващите 4-5 години, но и за десетилетия напред...

На 26 август при регентите – принц Кирил, проф. Филов и ген. Михов, се явяват Ив. Багрянов – министър-председател, П. Драганов – министър на външните работи, ген. Русев – министър на войната и началника на Генералния щаб на армията ген. Трифонов и вземат решение – да се изтегли корпуса от Македония и Сърбия и да се започне разоръжаването на немските войски в България.

На същата дата – 26 август крайните пронацистки сили в страната готвят военен преврат за завземане на властта и противопоставяне на Червената армия – да я задържи за известно време, за да завърши изтеглянето на групата армии Е на Вермахта от Балканите.

По чисто технически причини този смъртоносен за България план се отлага, а след това и проваля.

Пак на 26 август изпратеният преди 10 дни в Анкара Ст. Мушанов – представител на проанглийската фракция на българската буржоазия – започва разговори с представители на САЩ и Великобритания.

Той е трябвало да договори със западните съюзници начина, по който България да излезе от войната на страната на Тристранния пакт. С това изплашената българска буржоазия се е надявала да избегне навлизането на Червената армия в страната. И на 26 август Ст. Мушанов докладва на регентите за първите резултати от своята мисия, а те решават на 29 август той да замине за Кайро за нови разговори с англоамериканците...

И отново на 26 август при самолетна катастрофа над град Брянск загива Станке Димитров и група водещи функционери на БКП, които е трябвало да оглавят въстаническата армия, да отвоюват свободна територия и да посрещнат Червената армия като съюзническа военна сила. Така след войната България е трябвало да бъде третирана като участник в антихитлеристката коалиция. Това е трябвало да бъде небуржоазният, народен “завой” към държавите – победителки във войната. Но с гибелта на групата на Ст. Димитров се изчерпват всички възможности за еднозначно решение на политическата криза в България. Настъпва времето на хаотичните импровизации.

Правителството на Ив. Багрянов подава оставка; на негово място идва правителството на К. Муравиев, което е лишено от всякаква представителност. То стои някъде “по средата” между прогерманската клика и широкото народно движение, представено от Отечествения фронт.

Правителството на К. Муравиев действа в абсолютен дефицит на време. Неговите действия са крайно противоречиви – то обявява война на Германия, след като е облекчило окончателното изтегляне на Вермахта от България; то обявява амнистия на политическите затворници, но продължава кървавата разправа с партизаните. Може би искреното желание на кабинета е било да направи обещавания и така неизвършен от Ив. Багрянов “завой”, но и К. Муравиев не вижда друг изход от положението, освен насочването на Червената армия на запад и очакването в България да дойдат съюзниците откъм Гърция. А всъщност щеше да дойде от югозапад турската армия. С обявената от СССР война на България на 5 септември бе провален този катастрофален за родината ни сценарии. Дали Червената армия е била освободител или окупатор днешните историци на фалиралата тогава българска буржоазия могат да спорят колкото си искат, но едно е безспорно – тази армия спаси България от турска окупация и загуба на съществена част от нейната територия.

Дните от 5 до 15 септември 1944 г. имаха характера на народно въстание – страната бе парализирана от стачки, разбиваха се затворите, полицията продължаваше да стреля по демонстрантите, на много места старата власт се съпротивляваше с оръжие в ръка.

Поемането на властта от правителството на Отечествения фронт на 9 септември сложи край на всички политически комбинации на българската буржоазия, сложи окончателен край на фашисткия режим у нас.

Реанимираната днес българска реакция ненавижда тази дата. Нищо чудно – на нея българската буржоазия претърпя тотален исторически крах. Тя показа своята негодност да защити не само Отечеството ни, но и самата себе си; заслепена от страх и омраза тя изпускаше един след друг благоприятните моменти за изход от положението, до което бе докарала страната с късогледата си политика.

Подготовката за това фиаско започна точно три десетилетия преди великата дата – Девети септември, тогава, когато в обществения живот на страната взе връх прогерманската буржоазия. Чрез политическата си клика тя тласна България в Първата световна война на страната на една обречена коалиция.

Тогава, за разлика от нея, гръцката, сръбската и румънската буржоазия утроиха териториите на своите държави. В резултат на своята пагубна политика нашата буржоазия направи така. че с изключение на източната си част, България граничи и днес със себе си на север, запад и юг.

Тази буржоазия разстреля разбунтувалите се войници, гнили три години в окопите за да бранят интересите й, тя свали с кървав преврат през юни 1923 г. законното народно правителство на Ал. Стамболийски, смаза с нечувана жестокост народното въстание през септември 1923 г. Цели двадесет години тя водеше ту затихваща, ту разгаряща се, но несекваща вътрешна война срещу трудовия народ на България.

Затова на 9 септември бе сложено началото на нейния исторически край.

Един логичен и справедлив край!


  




Гласувай:
4
0



1. ka4ak - Vladimir Kachaklievhale 9 септе9 септември· Споделено с: Публично Публично 50 г. БЕЛКИМ,НИ СВЕТНЕ... IMAGINE. - John Lennon
11.09 00:29
00:00 - 77 ГОДИНИ,ЯВНО НЕ СТИГАТ...:(((((((((
Vladimir Kachaklievhale
Вчера в 10:22 ч. · Споделено с: Публично
Публично
- БУЛЬОН ТРЕЗВЕ,ЗА 9-ти СЕПТЕМВРИ 1944г. ..:(((((((((
- Нечовешко
Автор: wonder Категория: Изкуство
С убитите без съд и без присъда
все някога жестоко ще платим
на историчното си безрасъдство
побългарения си Гилотин.
Сълзите ни ще могат да покрият
саванната снага на глупостта.
И в нощите ни лунно пак ще вият
припомнени молитвени слова
на майки, на съпруги, на децата
останали без покрив и без мъж.
България ще плаща за правата
да е свободна някога... веднъж...
без сенките на нечии плебейства,
без изстрела на губещия в бой,
без мръсните погубващи злодейства,
без воплите на сганския конвой.
Сега е тихо, някак реквиемно.
И пак врабци от жиците струят.
Сълзите ми се стичат по студеното
на българския нечовешки Път.

1 февруари - Ден за почит към жертвите на комунизма

01.02 22:16 - ИЗБИТИЯТ ЕЛИТ НА БЪЛГАРИЯ,БЕ УНИЗЕН И ПОРУГАН,ПРИЯТЕЛИ????ПРЕДНАМЕРЕНА ГАВРА И ПРОВОКАЦИЯ НА ПОВРЕДАТА ОТ ПЪРВИТЕ 7 ГОДИНИ....
Автор: ka4ak Категория: Политика
18:51 - БЕЗУМИЕ НА ЕНТА СТЕПЕНННН???? САБОТЬОР №1,РАЗЕДИНИТЕЛ №1,КОСВЕН УБИЕЦ №1,СЕ КАНДИДАТИРА...????

Постинг: ПРИТЧАТА МИ,ЗА "КЬОРАВАТА НЕДЕЛЯ",ЕСТЕСТВЕНО В ДЕНЯ НА МАЙСТОРА...:)))
Автор на постинга: ka4ak
цитирай
2. planinitenabulgaria - Към г/н Качаклиев:
11.09 09:35
В момента Радев чрез простаците на Слави опростачва парламента. Целта му е да разбие всички институции, да противопостави хората едни на други - сити и гладни - да съсипе държавата и да ни връне към ОНД. С партиите-идиоти, които влязоха в парламента и с тези, които предстои да влезата - Възрждане и Българско лято, това може да стане факт. Най-необразованите хора в България, турците и помаците, които се опитват да променят живота си като се включат в ресторантьорския и хотелиерски бизнес по родните им места като добавка към поминъка им, взели кредити, са отчаяни. Като срути страната Радев, банките ще им вземат имотите, които са ипотекирани, а туристи няма да има, защото ни чака инфлация и бедност. Сам да гласуваш за палача си, в случая за президента Радев, който потопи страната в политическа криза и хаос е равно на самоубийство. Простаците на Слави ще го сторят, но също и тези от ДБ и Мутри вън, да не пропусна и тези, които го предложиха - БСП, Решетников, Ламбо и Венци Стефанов, шефът на ФК Славия.
Господ да ни помогне, ние самите не можем...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8532083
Постинги: 3571
Коментари: 9229
Гласове: 16324
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930