Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2021 01:15 - ,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ" - ПРОТОКОЛ №20 - ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРИЗИ И ПРИНУЖДАВАТ ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА ПРАВЯТ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageАвтор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.

Преводачът

Протокол №20

ЮДЕЙСКАТА ФИНАНСОВА ПРОГРАМА.

Днес ще разгледам финансовата програма, която бях отложил за в края на доклада си. Това е най-трудният, заключителният пункт в нашите планове. Ако си спомняте, аз по-рано със загатвания ви говорих, че успехът на нашите действия се разрешава от цифрите на парите.

Когато вземем властта, безотговорното ни правителство, от чувство за самосъхранение ще избягва чувствително да обременява народните маси с налози; то няма да забравя, че трябва да играе ролята на баща и покровител. Понеже държавната организация струва скъпо, а нужните средства трябва да се намерят, то ще трябва да пипа особено грижливо, когато разрешава въпроса за равновесието в тази материя.

 

ПРОГРЕСИВЕН НАЛОГ ВЪРХУ БОГАТСТВАТА.

Нашето управление, в което монархът ще има узаконената функция, че е собственик на всичко, което се намира в държавата — нещо, което лесно може да се проведе и на дело — ще може по законен ред да изземе всички суми, необходими за правилното парично обръщение в държавата. Ето защо, покритието на държавния фиск, чрез прогресивния данък върху имотите, ще даде най-сигурни резултати. Данъците ще се изчисляват върху определен процент на имота и изплащат без притеснения и разорение на гражданите. Богатите ще трябва да съзнаят, че е в техен интерес да представят част от своите излишъци в полза на държавата, която им гарантира владението на останалите имущества и правото на честна печалба. Казвам „честна печалба“, понеже учреденият със закон контрол над богатствата ще отстрани грабежите.

Тази социална реформа трябва да дойде от горе, защото времето й настъпва. Тя е необходима, за да има мир. Да се събират данъци от сиромаха, ще рече да се сее семето на революцията; то е в ущърб на държавата, която не бива заради дребното да губи голямото. Независимо от това, щом капиталистите се обложат както трябва, ще се прекрати и натрупването на богатства в частни ръце. Сега ние натрупахме капиталите в частни ръце, с цел да ги противопоставим на правителствената сила на гоите — на държавните им финанси.

 

ДАНЪЦИ.

Данък, който се увеличава прогресивно на големината на капитала, ще даде много по-голям приход, отколкото сегашният, почти еднакъв процент, поголовен данък. Последният за нас сега е потребен, само за да предизвикваме всред гоите вълнения и недоволства.

Силата, на която нашият монарх ще се опира, се състои в равновесието между богатствата на гражданите и задълженията им към държавата, което е и гаранция за мира. Това равновесие и този мир ще се постигнат, когато капиталистите отстъпят част от своите доходи. С това те ще осигурят правилния ход на държавната машина. Държавните разходи трябва да се посрещат от ония, които могат безболезнено да ги понесат и от които има какво да се вземе.

С една такава мярка ще се премахне ненавистта към богатия, в когото бедния вижда финансовия крепител на държавата, пазителя на мира и на благоденствието. За бедния ще бъде ясно, че богатият е който дава нужните средства, за да има ред в страната. А за да не бъдат интелигентните богати платци много огорчени от новите данъци, ще им се дават подробни отчети за назначението, което ще имат тези данъци. Разбира се, такива отчети няма да се дават и за сумите, които отиват за нуждите на трона и на административните учреждения.

Монархът не ще има собствено имущество, щом всичко, което се намира в държавата представлява неговото притежание. Иначе би се получило противоречие. Фактът, че монархът има собствени средства, дава основание да се отрича правото му на собственост върху всеобщото владение.

Наследниците на монарха ще се издържат на държавни средства. Всички други негови сродници трябва или да се поставят в редовете на държавните служители, или сами да се трудят да получат право на собственост. Привилегията на царската кръв не може да служи за разхищение на държавната хазна.

При всички парични сделки: купуване, продаване, получаване на пари или наследство, ще се плаща прогресивен гербов налог.

Ако някой укрие, че е продал правото си на собственост, все едно — парична или друга, и това се узнае, на виновника ще се наложи да плати процент от скритата стойност и глоба, в размер съобразен с продължителността на времето, през което е укривал извършената сделка.

Разписките за всички парични сделки и покупки трябва в срок на една неделя да се представят в местното данъчно управление, с означение на името, фамилията и постоянното местожителство на бившия и новия собственик на имуществото. Това прехвърляне, което трябва да бъда поименно, ще се обложи със сума, която да бъде по-голяма от обикновените разходи, които са свързани с покупката и продажбата, и което ще се плаща само в гербов налог при определен процент. Направете сметка колко пъти тези налози ще надминат приходите на гоевските държави.

 

ДЪРЖАВНА КАСА.

Фондовата каса на държавата трябва да съдържа определено количество запасни суми. Всичко каквото се събере повече от това количество, трябва да се пусне в обръщение. С тези пуснати суми ще се организират обществените предприятия. Понеже инициативата за тези предприятия ще излиза от държавата, то тя здраво ще привърже работническата класа към владетелите. Една част от тези суми ще се дава като награда за изобретателност и производство.

 

НАЗНАЧЕНИЕ НА ПАРИТЕ.

По никакъв начин в държавната каса не бива да се държат, макар и една седмица, по-големи суми, отколкото след строг разчет са определени. Парите съществуват, за да бъдат винаги в обръщение. Всеки техен застой се отразява гибелно върху хода на държавния механизъм, на който те служат като смазочно средство; застоят им може да спре правилния ход на този механизъм.

 

ПРОЦЕНТНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАСТОЙ.

Замяната на част от монетния знак с процентни книжа предизвиква точно такъв застой. Последствията от подобни мерки сега вече достатъчно се забелязват.

 

ТОЧНИ И ЯСНИ МЕСЕЧНИ ДЪРЖАВНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ.

Ние ще уредим така добре отчетността, че всеки път, когато владетелят пожелае, ще може да има на ръце пълния отчет за държавните приходи и разходи, разбира се, с изключение на текущия несъставен месечен отчет и на предидущия, който още не може да бъде представен.

 

ВЛАДЕТЕЛЯТ ЩЕ КОНТРОЛИРА ФИНАНСИТЕ.

Единственото лице, което няма интерес да се разграбват държавните средства, това е техният собственик — владетелят. Ето защо неговият контрол ще отстрани всяка възможност за загуби, прахосвания или кражби.

За да може владетелят да има време за контрол и творческа работа, ще се прекратят всички официални представления и приеми, които се правят само от етикет и му отнемат драгоценното време. Тогава неговата власт не ще бъде вече раздробена между случайно издигнати гои, които обкръжават престола му, не защото ги е грижа за държавните интереси, а за лични сметки, блясък и разкош.

 

ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРИЗИ И ПРИНУЖДАВАТ ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА ПРАВЯТ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ.

Ние създадохме всред гоите икономически кризи с единствената цел да извадим парите от обръщение. Така се блокираха грамадни частни капитали, гражданите изтеглиха от държавните банки парите си и държавите биваха принудени да се обръщат към капиталистите за заеми. Тези заеми отегчават държавните финанси с плащането на проценти и ги поставят в зависимост от кредиторите. Капиталистите отнеха индустрията от ръцете на занаятчиите и я съсредоточиха в свои ръце. Така те изсмукаха всичките народни сокове, а с това и държавните.

 

КОЛИЧЕСТВО НА ПАРИТЕ.

Количеството на парите, които сега се пущат в обръщение, не съответстват на нуждите на живота и не може да задоволи нуждите на работниците. Количеството на парите трябва да е съобразено с прираста на населението; при това трябва да се броят и децата като потребители още от деня на раждането им. Своевременните ревизии и решения за пускане на пари представляват съществен въпрос, който има значение за целия свят.

 

ЗЛАТНАТА ВАЛУТА.

Вие знаете, че златната валута е била гибел за всички държави, които са я приели, защото тя не може да задоволи необходимостта от пари, още повече, че ние се постарахме да изтеглим колкото е възможно повече злато от обръщение.

 

ТРУДОВАТА ВАЛУТА.

Ние трябва да въведем валута равна на стойността на работната сила, безразлично дали тази валута ще бъде книжна или монетна. Ние ще пускаме в обръщение пари, в количество съобразено с нормалните нужди на всички поданици, като увеличаваме това количество съобразно прираста на населението. С тези сметки се занимава всяка административна област.

 

БЮДЖЕТЪТ.

За да не стават задръжки при отпускането на пари за държавни нужди, владетелят ще определя с указ размера на сумите и срока, за който се отпускат. С това ще се отстрани възможността дадено министерство да фаворизира едни учреждения в ущърб на други. Бюджетните приходи и разходи ще се водят паралелно, едни до други, за да се вижда във всеки момент движението и състоянието на сумите в касата.

Реформите и принципите, които проектираме да прокараме в гоевските финансови учреждения, ще облечем в такива форми, че те няма да разтревожат никого. Ние ще посочим, че тези реформи са необходими вследствие на страшната анархия, създадена от ред финансови безпорядъци. Ние ще изтъкнем, че главният безпорядък произлиза от това, че у тях започват с гласуването на един бюджет, който от година на година постоянно нараства и то по следната причина: с този бюджет те изкарват до средата на годината; после искат допълнителен бюджет, който изразходват за три месеца, а след това пък искат ликвидационен бюджет. Но понеже бюджетът за следващата година се гласува съобразно общия баланс, то ежегодното отдалечаване от нормата чувствително се увеличава, вследствие на което годишният бюджет се утроява за период от десет години. Благодарение на тази практика, която е резултат на безгрижие в гоевските държави, касите им са опустели. Заемите, падежът на които настъпва след това, дообират и останалото, и довеждат гоевските държави до разорение. Вие отлично знаете, че ние не можем да въведем у нас такава финансова неуредица, каквато сме внушили на гоите.

 

ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ: ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ.

Всеки заем е доказателство за държавно безсилие и неразбиране на държавните работи. Заемите висят над главите на управниците като дамоклев меч и ги принуждават, вместо да събират от поданиците си временни налози, да идат с протегнати ръце да просят милостиня от нашите банкери. Външните заеми са пиявици, които никой не може да откъсне от държавното тяло ако те сами не паднат или държавата сама не ги отхвърли. Но гоевските държави не ги откъсват, а ги залепят на себе си, и затова неизбежно ще загинат по собствена вина.

Всъщност, каквото представлява сам по себе си обикновеният заем, това е и външният заем. Заемът е пускане на държавни полици, които имат едно процентно задължение, съразмерно със сумата на взетия капитал. Ако заемът се плаща с лихва 5%, то след 20 години държавата изплаща лихви, които достигат размера на направения заем. За срок от 40 години тя плаща лихви два пъти повече от самия заем; за 60 години — три пъти повече, а дългът все си остава непокрит.

 

ВЪНШНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ СА ПО ЮДЕЙСКО ВНУШЕНИЕ, ЗА ЮДЕЙСКИ ИНТЕРЕСИ.

От тази равносметка става очевидно, че държавата при поголовния данък взема последните стотинки на бедняците данъкоплатци, за да изплаща задълженията си по заеми към чуждестранните банкери, вместо да събере тези стотинки за своите нужди, без да плаща проценти.

Докато заемите бяха вътрешни, гоите само преместваха парите от джоба на бедните в джобовете на богатите. Но когато ние чрез подкуп на тези, които ни трябваха, накарахме гоите да правят външни заеми, всичките държавни богатства потекоха в нашите каси и всички гои почнаха да ни плащат данък за поданство.

Ако лекомислието на гоевските владетели към държавните работи, продажността на министрите и невежеството на финансовите управници задължиха държавите с неизплатими дългове към нашите банкери, ние трябва да знаем, че този успех ни е коствал не малко труд и пари.

 

ЕДНОПРОЦЕНТОВА СЕРИЯ.

Ние няма да допуснем да се застояват парите, затова не ще имаме държавни процентни книжа, освен еднопроцентната серия, която не ще даде на пиявиците да изсмукват държавната мощ. Правото да пускат в обръщение процентни книжа, ще бъде предоставено изключително на индустриалните дружества, на които не ще бъде трудно от своите печалби да плащат на държавата проценти. Държавата няма да спекулира с парите, както това правят тези дружества. С парите тя ще посреща своите разходи, а не ще прави търговски сделки.

 

ИНДУСТРИАЛНИ ЦЕННИ КНИЖА.

Индустриалните ценни книжа ще се купуват и от държавата, която от длъжник какъвто е сега, поради големите си задължения ще се превърне в заемодавец, защото от това ще има печалба. С тази мярка ще се прекрати застояването на парите. Тунеядството и мързелът у гоите бяха полезни за нас, докато те управляваха, но са нежелателни за нашето управление.

Колко е голямо недомислието на чисто животинските гоевски мозъци, се вижда от това, че когато те вземаха от нас заеми с проценти, не помисляха, че същите тези пари, увеличени с процента, ще трябва да ги вадят из своите държавни джобове, за да се разплащат с нас. Не беше ли много по-просто да вземат нужните им пари направо от своите поданици.

Гениалността на нашия ненадминат ум се прояви в това, че съумяхме да представим на гоите работата със заемите така, че те дори видяха в тях изгоди за себе си.

 

ЮДЕЙСКА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА.

Нашата финансова политика, която ние, когато му дойде времето, ще представим на гоите под светлината на вековни опити правени над техните държави, ще се отличава със своята яснота и определеност. Тя нагледно ще убеди всички в ползата на нашите нововъведения. Тя ще сложи край на злоупотребите, чрез които властвахме над гоите, но злоупотреби не ще допуснем в нашето царство.

Ние ще нагласим отчетната си система така, че който и да било от управниците, от най-големия до най-дребния чиновник, да няма възможност без да бъде забелязан, да изтегли дори и най-малката сума за нещо друго, освен за каквото тя е предназначена или да я изразходва за друга цел, освен определената в плана.

Не може да се управлява без определен план. И героят, и богаташът ще загинат, ако вървят по неопределен път и с неопределени средства.

 

СЕГАШНИТЕ УПРАВНИЦИ ОБРЪЩАТ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА ПАРАДНАТА СТРАНА.

Гоевските управници, на които внушихме церемониални приеми, етикеции и увеселения, и отклонихме от сериозните държавни занятия, са в същност завеса за нашето фактическо управление. Отчетите на тези случайни управници се съставят от наши агенти. Тези отчети винаги задоволяват недалновидните умове на гоите. Никой от тези, които четат отчетите и проектите, не питат от къде ще се направят спестяванията и какви нови налози ще се предвидят… Вие знаете къде тази безгрижност заведе гоевските държави, до какво финансово разстройство дойдоха те, въпреки удивителното трудолюбие на техните народи… image



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901330
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031