Постинг
26.08.2022 17:39 -
Орис
Сред хълмове от студ и самота,
сред хиляди оглозгани любови,
какво остана точно от света,
което е достъпно без пароли?!
Вълкът е сам, защото си е вълк –
без вяра в чудеса и доброта
и правилото, че си тръгва пръв,
е част от белезите на гората.
Нима следата дъжд не заличи?!
Нима и семето му го познава ?!
Той цял живот минава за величие,
в което сам не хвана вяра...
И виж го – зад дърветата се движи,
с походката на мъж разкрепостен –
това е кадър от последната илюзия,
преди от смърт да си опитомен.
Без драми, срещу себе си върви –
красив капан зад ъгъла го чака –
зелени, като малахит очи –
последната любов на Единака.
Няма коментари