***

Някой бил броил си стихосбирките, 
кой каквото има — туй брои си. 
Вие, драги, си броите свирките 
със пенливи устни напористи. 

Дружно в такт един като мисирки 
озлобели в яростта сте гракнали, 
без да спрете зеете за свирки 
с топла радост гърлото изплакнали. 

Ваш вкусът така е свикнал на солта, 
усещате я вие отдалече —
даже в ада свирките за вас са рай. 

Мръсотията събрали на света, 
точен броя губите им вече, 
само първата си спомняте до край. 

               Бурен Трън