ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА КЛАСИКА НА ХХ-и ВЕК, СЕРГЕЙ ПРОКОФЬЕВ

    Доста класици в музиката на ХХ век бяха признати за такива след смъртта им, цитирам двама от тях, Барток и Бритън, но най-великите композитори на този век, Прокофиев и Шостакович бяха въздигнати на тази висота приживе. За Шостакович съм писал доста, аз съм негов голям фен. Писал съм и за Прокофиев. И двамата са много велики и много различни.  Споделям мое мнение за тях, музиката на Шостакович е плод на неговия разум, а на Прокофиев - на неговия гений. Шостакович няма произведение, за което всички да са единодушни, че то е най-великото му от всички,  както напр. Немският реквием за Брамс или Месата в си минор за Бах. При него всичко е на много голяма висота. Любимите ми негови произведения са Осмата симфония и Прелюдиите и фуги.  За Прокофиев обаче има таково произведение и това е кантатата „Александър Невски”. За съжаление името на този военноначалник, комуто е вменено, че е светец, носи нашият най-голям храм в София, което е резултат на русофилството в страната ни, към което принадлежи и сегашният поддержник на това име, патриарх Наско от християнско-помашкото с. Кремене. Името, което трябва за носи нашият катедрален храм е „Свети Свети Кирил и Методий”.

   Прокофиев напуска СССР с помощта на комисара по култура на Ленин, Анатолий Луначарский. Като интелигентен човек прочиствателите на ЧК на СССР след ВОСР от реакционната маса, /б.м. интелигенцията и духовенството/, животът на Прокофиев е бил в опастност. Поради това той решава да напусне СССР и иска разрешение от Луначачарски да емигрира в Европа. Луначарски го предупреждава, че макар с такова разрешение джелатите на ЧК ще го убият преди да достигне границата с Европа и го съветва да тръгне на изток, където революцияна още не е достигнала. Прокофиев тръгва и след месеци достига до Влодивосток. Там с товарен кораб, на който се качва тайно, той пътува до Япония. Японците го арестуват като потенциален рукси терорист, не вярват на обяснението му, че пътува за Европа. Освобождават го при условие да напусне страната и той се качва на американски товарен кораб, с който пристига /мисля/ в Лос Анжелес. Отново го арестуват с подозрение че е инфилтриран руски терорист, не му вярват, че пътува за Европа, но получава разрешение да остане малко време в САЩ. Без всякаква известност, той започва музикалата си кариера там като композитор, става известен и остава няколлко години. Той се стреми обаче към Европа и отплува към нея. Така за да достигне до Европа той преминава през Япония и САЩ.

    В Европа Прокофиев добива много голяма известност и тя е щяля да бъде още по-голяма ако той не е бил труден за контактуване човек. Това е нормално, защото той е гений. Творбите му стават известни и в европейските страни, но след няколко години той желае да се завърне в родината си. Иска да слуша руска реч край себе си, а не чужда. Разрешават му, получава двойно гражданство и се връша се, но отново над него тегне подозрение, че е чужд агент, в случая западен и от НКВД го следят във всичко, което той върши. Това трови живота му на творец. Една сутрин от НКВД викат жена му Галина за справка в милицията, след което тя изчезва. Убита ли е, изпратена ли е била в лагер без право на кореспондения не е ясно. По този проблем до смърта на Прокофиев от него няма нито една дума.

    Прокофшев умира в деня, когато умира Сталин, на 5 март.  От НКВД са заети със Сталин и отварят прозореца на квартирата му, за да замръзне трупът му докатокато се „оправят” със Сталин. Прокофиев е известна личност в СССР, трябва от НКВД да го погребат.

    Много итересен е животът на Прокофиев, той си пише автобиография. Имал е интерес към различни области, напр. парни локомотиви. Бил е и много добър шахматист. Най-близките му музиканти в СССР са били Ойстрах и Рихтер. Обноските с него обаче да били трудни.

   Като творец той е гениален. Геният му проличава още от студенските му години, когато пише дипломната си работа, гениалната /!!!!!!!/ си Класическа симфония. Само имената на частите на симфонията му са класически, тя е някакво съвършенство, отправено към бъдещето.

   Тук ще вмъкна няколко думи и за дипломната работа на Шостакович, също симхония, и тя изпълнявана до днес, съвсем различна от тази на Прокофиев, с прототип западноевропейските симфонии.

   Още три гениални поизведения на Прокофиев ще приложа към този постинг, неговата едночастна Трета соната да пиано, пиесата Дяволско вншение и прзведението за деца, Петя и вълкът.

   Приятно сушане на тези гениални произведин. Това би помогнало на Хората сега, когато трифоноворадевата простащина, подпомогната от тази на президенткета и пратриарха ни, зауправлява сланата ни и налага техните културни норми, с които ни връщат в царството на мрака.  Произведенията на Прокофиев са светлина по пътя на Хората, извървяващи достойно земния си път.