ДНЕС ОТБЕЛЯЗВАМЕ  УСПЕНИЕТО НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИЙ ЧУДОТВОРЕЦ

    Свети Иван Рилски е светецът, който съм си избрал. Много пъти съм бил на скалата до пещерата, в която той е живял и съм гледал скалите на вр. Черней. Там, докато си почивах, на скалата до мен кацна двойка кафяви орли. Постояха малко, търсеха нещо, просле скочиха в бездната, където след малко отвориха крилете си. Такава красота рядко се вижда. Божий подарък!

    За да се запозная с житието на този Светец аз посетих всичките места, където той е живял – пещерата над манастира Св. Йоан Рилски до с. Скрино, пещерата над с. Боснек и пещерата над с. Гърбино, недачел от Земнеския манастир Св. Йоан Богослов. Зпознах се и с трудовете на проф. Иван Дуйчев и архимандрит Пантелеймон Пулос, описали житието на Светеца.

   От труда на архимандпит Пулос знам, че мощите на Св. Иван Рилски са откраднати от монаси на Руската империя и пренесени някъде в Украина, спомням си град Рилск. Там е била отрязана дясната ръка от мощите на Светеца и оставена в манастира, а той е бил върнат в България. По време на Кримската война с Турция дясната ръка на Св. Иван Рилски е била дадена на командването на руския флот, който е трябвало да навлезе тайно в Егейско море и да нападне изненадващо турския флот. Дестицата на Светеца е трябвало да пази моряците. Тогава ръката е оставена на остров Тинос, където по-късно е изграден манастир Св. Богородица и до днес десницата на Светеца се съхранява там. Мисля, че трябва да бъде мърната в Рилския манасир, но при новшя ни патриарх-гундяевец, това ще блъде възможно само в случай, когато от ФСБ или лично полковник Гундяев, предрешен като всеросийский патриярх,му разпоредят да го стори.  

   Подобно нещо се случва и с Хайдн, за мен равновелик светец на Свети Иван Рилски. Хайдн е кръстникът на Моцарт както Йоан кръстител е на Христос.

   Хайдн е бил много обичан композитор и с трупа му се извършва нещо, което остава скрито за доста време. Преди той да бъде погребан, негови фенове му отрязват главата, което става след като ковчегът вече е затворен. Преди да се премести гробът на Хайдн в мението на княз Николай Естерхази обаче за този факт се знае, както и че главата е открадната от двама души и е отнесена в сградата на тогавашния Музикферайн. След повече от век, когато отново се премества гроба на Хайдн, главата /б. м. черепът/ на Хайдн е прибавен към останките му. Това става чак в нашия век.

   Напомням, че Хайдн бива налричанТатко Хайдн, тако го наримам и аз. Той е неканонизиран светец. На света завещава много велико наследство. Ще се спра на последните му години, като подчертавам, че геният му е във възход досетните му сили, когато той не се вижда с приятелите си защато няма сили. От страданията му се разбира, че в старостта си той е имал диабет в тежка форма.

    През 1791 г. умира княз Николай Естархази, комуто Хайдн служи като придворен композитор. Наследникът му Антон разпуска капелата, но дава на Хайдн пожизнена пенсия, много висока. Изведнаж Хайдн се оказва човек на свободна практика. Той е пълен с енерия и проекти, сега може да ги осъществи. Няма да пише повече по поръчка на работодателя си, княз Николай, като тези поръчки включват над 120 концерта за един отпаднал инструмент, баритон, на който княза е можел да свири.

   Първото знаменателно събитие в края на живота му е срещата му с Моцарт, когато той изненадващо посещава Хайдн и казва, че това е последната им среща. Някоко месеца сред тази среща Моцарт умира.

   Приятел на Хайдн обаче, музикант с голямо влияние в Лондон , австрийският евреин Соломон, го кани да гостува там, за да покаже пред лондонската публика симфониите си. Хайдн отива, но правят и договор, евреинът си знае работата. Хайдн да напише за лондончани няколко симфонии срещу много високо заплащане. Хайдн пише 6 симфонии за по-малко от година, от номер 93 до 98. Симфониите му са връх в жанра, продължение на тези на Моцарт. Запащането е така добро, че Хайдн купува жиищего, за което наем заплаща княз Антон Естерхази. Успехът на тези симфонии в Англия е много голям и Соломон отново кани Хайдн за второ посещенше в Лондон, за около година и пак с сакъв договор. През 1794 г. Хайдн отново е в Лондон, пише още 6 симфонии. Тези 12 симфонии са облигатна част от музикаата, която трябва да познава всеки сериозен любител узикант. Най-кратко казано, те са прекрасни. Любимата ми симфония е 103.

    В Лондон творецът Хайдн се запознава и с английската музика. Преди него това сторва Моцарт, който преработва /редактира/ няколко оратори на Хендел, вкл. и Месията. Хайдн продължава по друг път, написва свои оратории. Те са общо 6, от тях познавам две, по-ранната Сътворението на света и следващата, Годишните времена. Тези оратории аз ситам за най-великите тврения на Хайдн, без да принизявам нито едно от останалите негови, на които той се явява баща – Симфонията, Струнният квартет, Клавирната соната.

    Хоровоте в двете оратории на Хайдн и хоровете в Немския реквием на Брамс са много близки. Големият почитател на Хайдн, Брамс, се учи от достиженията на предците си, вкл. и от Хайд Цитарам двата хора от Реквиема на Брамс в неговите Трета и Пета част и хоровете в ораторията Сътворението на света. Завещаното от Хайдн намира продължение в Немския реквием на Брамс. За мен това е неговото най-велико произведение, без да подценявам всичките му останали. Защото Реквиемът не е само музика, той е поучение от текста на Стария завет, който Брамс избира и пише музика към него.

    Във вреемена, когато аннтихора като Путин, Мунчо, Йотова, Наско Трендафилов са почитани от простащината като божества, аз намирам опора и утеха в делата на тези велики хора, част от които е и Татко Хайдн. Един от духовните ми отци. Пътят към него обаче е труден и изисква сериозни познания в музиката.

   Прилагам три линка с музикални форми, на които той се явява баща, любими ми произведения от Татко Хайдн: