МОЦАРТ – АКТИВЕН ЧЛЕН НА МАСОНСКАТА ЛОЖА 

    Масони е имало и по времето на Моцарт, 1756/1791 г. По някакъв начин Моцарт се е включил към тях активно, създавайки доста музикални произведения за общността им.  Масоните са обичали музиката, имали са любим инструмент, кларинета, тогава още басетхорн, имали са и любима тоналност, ми бемол мажор. Голяма част от произведенията на Моцарт в тази тоналност са посветени на тях, между които камерни произведения с участието на кларинет, а също така и Концерт за кларинет и оркестър. Най-големият му подарък за масоните обаче е операта Вълшелната флейта, в която освен музиката в нея, в ми бемол мажор/!!!/, в либретото й са включени масонски послания към хората. Някога масоните са били немошеници, посланията им за живота на хората са мъдри.

    Хайдн също участва в масонската ложа през целия си живот, винаги присъства на съборите й, но за разика от Моцарт не създава нито едно произведение за тях.

   В този постинг ще включа четири произведения на Моцарт, писани за масоните. Първото е неговото недостижимо Кларинетно трио К 498, нарачено Кегелщатт. Предполагам, че Моцарт е бил на състезание по кегли в някаква зала, там му е хрумнала идеята за триото и го е написал на крак, или пък е изпълнено  там за първи път. Сладостното дихание на кларинета в нито едно друго произзедение за кларинет не е така вълнуващо.

  Второто произведение, Кларинетният квинтет К 581е първото в света с такъв инструментален ъстав. То е още един безсмъртен шедьовър на Моцарт. Ако Путин в името на мира и прогреса избие всички хора на земята, един човек да остане, жив ще е останал и Кваринетният квинтет. В края на живота си Брамс пише произведение със същия инструментален състав с опус 115, вдъхновено от Моцарт.

   Третото произведение е Концертът за кларинет и оркестър К 622. Моцарт е написал концерти за почти всички инструменти с оркестър, но този е отправен към вечността. Той е написан след последия му Клавирен концерт К 595. Той не отстъпва на клавирните концерти на Моцарт.

   Четвърото поизведение, което ще поместя  е увертюрата на операта Вълщебната флейта, дар не само за масоните, а за цялото мовечество. Музика, дошла от Вселената, отразена от земят, докоснала ни, устремена към вечността. Темите в увертюрата са полифонични. След разработката им във финала, когато темите се провеждат като гласове на фуга се появава и трета полифонична тема. Музиката става така сложна, че може да бъде разбрана само от обаразовините в тази област.

    Приятно слушане на тези безсмъртни творби, част от духовния живот не на простащината, която си избра за едноличен господар на страната ни простакисимус....