Прочетен: 275 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.06 23:22
ИНСТРУМЕНТАЛНИТЕ КАМЕРНИ ТВОРБИ НА БЕТХОВЕН – 2
Във връзка с 200 годишнината от смъртта на Бетховен през следващата година ще публикувам в блога си десетина постинга за творбите му. Това сторвам с благородна цел - да подбудя у хората интерес към него и творбите му, не само камерните, като им посоча негови безсмъртни произведения, известни както по техните номера, но също и по техният опусен номер. Така интересуващите се от музиката на Бетховен без да цитират точно името на произведението му ще могат да го намерят в Ю-тюб. Давам два примера:
1. Соната пиано №7 или Соната за пиано оп.10 №3.
2. Соната за пиано №30 или Соната за пиано оп. 109.
В този остинг ще пиша за клавирните произведения на Бетховен, на които той отдава особено значение в творчеството си и които твори през целиия си живот. Бетховен е бил отличен пианист, с аплитуда на изпълнението си, водеща до механични повреди по пианото, на което той се изявявал пред публиката. След оглушаваето му около 1805 г. той престава да се изявява на сцената, където е представял само свои творби. Единственото му изпълнение на чужда творба е Концертът в ре минор на Моцарт К 466, към който той пише една гениална каденца, наричана моцартобетховенова. Тя е един кратък гениален бисер, предпочитана е дори пред оригиналата каденца на Моцарт и тази на ученика му Хумел. Моцарт + Бетховен !!! Имам недоразвит вътрешен слух и в момента я слушам...
В клавирното творчество на Бетховен преобладават сонатите за пиано. Те са 32. Първите три имат опус 2, а последната соната има опус 111. Има скрито послание в последните три Сонати на Бетховен, които той не обединява в един опус, а ги публикува в три отделни. Музикантите разбират защо е сторил това. Причината е, че тези творби са едни от най-великите на света в този жанр и трябва да бъдат разглеждани поотделно. Те и никак не си приличат по форма една с друга. Значението на клавирните сонати на Бетховен в творчеството му е подобно на това на двата тома Прелюдии и фуги на Бах в неговото. Бетховен е ценил високо тези творби на Бах и ги е наричал Моята музикална библия. Те през целия му живот са били на шкафа, до който той е спял. По тази постъпка на Бетховен НКВД-музиколозите приемат, че той е безбожник, защото ползва нещо, което той счита за Библия, като отиват и по-далеч. За това след малко.
Освен тези клавирни творби, Бетховен пише и доста други в различни форми – Вариации, Ронда, Танци, Фатазии, Маршове. Едва ли има пианист или обичащ музиката, който да не познава Вариациите в до минор без опус/, Рондото по изгубения петак, Тангото на Елизе. Рондото и Тангото са като развлекателни пиеси, но Вариациите са нещо много сериозно - кратка тема с взривно съдържание и 32 вариации, провеждани в групи по три, с подобен дух.
Започвам със Сонатите на Бетховен за пиано. Преди много години, около 60, значение се отдаваше само на няколко Сонати на Бетховен, на първо място на Апасионатата. Щом Ленин я е слушал, трябва и други да я слушат, са мислели обучителите ни по музика тогава, всичките музиканти, пишещи за музиката, на работа в НКВД. Да се намерят записи на грамофонни плочи на всичките Сонати на Бетховен през годините 1964/70 – тогава започнах да ги опознавам - бе много трудно. Помогнаха ми немските ми приятели, които ми донесоха интегрален запис на всичките Сонати с известния тогава гедермански пианист Диетер Цехлин. Неговата съпруга беше българка, Сашка, завършила с пиано НМУ „Л. Пипков”, много добра, а брат й бе концермайстор на Берлинсата филхармония. Сдобих се със записи на всичките 32 Сонати на Бетховен, но за този мой интерес към тях имах повод. Професор Антон Диков изнесе рецитал в Зала „България”, в който той изпълни 32-а Соната на Бетховен, оп. 111. По-вълнуващо произведение за мен в живота си до този момент нямах. Преживях „борбата” и съобразяването с реалните сили в първата част на Сонатата, а шестте вариации във втората част възприех като превъплъщния на човешката душа, вкл. и посещение в катедрала. Вълнението ми бе така силно, че във втората част на рецинтала не можех да се съредоточа и да слушам пекрасната Седма соната на Прокофиев. Професорът свиреше Прокофиев, но на мен още ми звучеше Бетховен...
И реших – ще търся докато намеря записи на всичките Сонати на Бетховен. По-късно ги слушах всичките, обединени в рецитал от няколко концерта, но тогава - 1964/70 – рецитали с изпълнения на всички произведения на творците правеше само проф. Люба Обретенова. Завършила в СССР, тя включваше в тези клавирни рецитали само съветски автори. Доволен съм обаче, защото тогава се запознах с Рахманинов, Прокофиев, Шостакович. Съветските музиколози, под контрола на НКВД твърдяха, че Бетховен е бил комунист, работещ за народа, но не е знаел за това. Те обаче са знаели ??? Цитирам Арнолд Алшванг, но има още доста музикални професорки, рускини и еврейки, писали за Бетховен, които върдят абсолютно същото. Опорка на идиотите в музиката... Педполагам, Профессор обретеновА е имала нещо предвид, за да не направи интеграл и с него, макар да разполагаше с цялата катедра студентите по пиано в БДК.
Сега ще приложа списък със Сонатите на Бетховен, после ще кометирам някои от тях. Запзнаването ми с тях продължи поне 10 години, но този процес не е еднозначен, защото той е творчески и пордължава и сега. Едно е да бъдат слушани тези Сонати от необразован в музиката любител-музикант, макар силно обичащ музиката, друго е да бъдат слушани от същия този човек отново след 10-20 години, трето и четвърто е те да бъдат слушани от музиканти. Само пред тях сонатите на Бтховен разкриват голяма част от красотата си. Подчертавам, не всичката...
Във връза с едно изпълнение на Сонатата „Апасоната” разговарях наскоро с една пенсиониррана преподавателка по камерна музика в НМУ, която направи анализ на изпълнението и каза, че някога си е мислела, че разбира автора /б. м. Бетховен/ но с течение на годините той като да се е отдалечил от нея. С такова убежение за него оставала тя сега, когато преподава все още камерната му музика, велик и недостижим. С нея имаме много итересни разговори, защото животът й е отдаден на музиката, а аз винаги имам нещо да допълня за което и да било камерно произведение, да го свържа с други произведения на автора или подобни на други автори. Убеден съм, камерните произведения в моя хадрдиск – абсолютно препълнен – са повече от тези на работещите в този музикален жанр.
Започвам с цитирането на 32-те Сонати за пиано на Бетховен:
В началото на своята кариера на композитор, преместил се от Бон в музикалната столица на света, Виена, Беховен пише много клавирни творби. Той е отличен пианист с много широки и силни ръце, а като музикант-пианист по това време той няма равен на себе си. Първите му три Клавирни сонати той издава в оп. 2 – 1-а, 2-а и 3-а Сонати. Нивото, от което той започва е много нисоко, тогава е на 25 години. Още първата му Соната във фа минор е фантастична. Тя е четиричастна, докато тези на Моцарт и Хайдн са тричастни. Това е заявка за нов облик на клавирната соната. Сравненито с Хайдн-Моцарт аз не правя за да подценявам сонатите на предшествениците му, по които той равнява своите достижения. Втората Соната е така крсива, че бавната й част е ползвана за музикално оформление на филми. Третата соната ми прилича на концерт за соло пиано. Не след дълго, този Концерт, дори в същата тоналност ще се появи като оп. 15.
В началото на своята кариера като композитор Бетховен пише доста Сонати за пиано. Почти веднага след първата Тройца той издава нова Соната, №4, опус 7. Още една прекрасна Соната е подарена на Хората. През този период Бетховен твори предимно камерна музика.
През следващата година Бетховен издава още 3 клавирни сонати в оп. 10 – 5-а, 6-а и 7-а. Много популярна е първата в до минор, а третата е връх в този жанр. Втората й част наподобява движението на вълните в морето, които достигат брега, връщат се и идват отново. Велика творба.
Почти едновременно с оп. 10 Бтховен издава и своята 8-а соната оп. 13. Тя е наситена с много чувства – драматични, противоречиви. Тази Соната е една от най-известните му.
Едновременно с тази Соната Бетховен твори още две, които издава в оп. 14 – 9-а и 10-а. Тези две Сонати не носят голям драматичен заряд, някак по-леки са за Бетховен, особено в сравнение с Патетичната. Вероятно за това те са в един опус. Посветени са на Хайдн.
Годината е 1800-а. Бетховен пише отново Соната за пиано, №11, която издава с опус 22. Това е една доста голяма Соната, която има трета част Менует. И в тази Соната липсва напрегната драматургия, тя е много красива.
По същото време Бетховен пише Сонатата с погребалния марш, №12 оп. 26. Доста различна е тъгата в бавната й част в сравнение с тази на Шопен в Третата част на неговата Втора соната.
Пак по това време Бетховен в опус 27 издава още две Сонати-фантазии, 13-а и 14-а. Втората е наречена „Лунна”, защото приятел на Бетховен, поетът Релщаб, като чул сонатата си представил езеро в Алпите, над което изгрявала луна. Тази Соната също е една от най-популярните на Бетховен. Към тази серия от Сонати след Патетечната има много красота, друга страница от живота на този велик човек, за когото Ромен Ралан твърди, че мисълта му не тече по най-удобните гънки на мозъка.
Подобна на тези „тихи” Сонати на Бетховен е и следващата, наречена Пасторална. Тя е издадена под опус 28 и има № 15. Такава е и следващата, първата от трите Сонати оп. 31, номер 16. Поколението след Бетховен дава име на тази соната, „Ала Росини”. В нея той предвещава музиката на Росини, а в последните си сонати той предвещава поетичните фигурации на Шопен.
Следващите две сонати в същия опус, 31, са с номера 17 и 18. Първата е наречена Речитативна, зарада такъв епизод в Първата й част. Гениална е малко да се каже за нея. Втората е известа като „Огнената”. Полетът на гения е на висоти, недостигани до този момент от никой друг.
Явно Бетховен си дава почивка след 17-а и 18 соната и твори две леки Сонатки, 19 и 20, които издава под опус 49. Любим материал за работа с учениците по пиано.
Бетховен обаче носи нещо страховито в главата си и идва времето да го напише – това е Сонатата Валдщайн. Веднага ще прибавя, че по-велико изпълнение на тази Соната от Гилелс просто няма !!!!!!!!!! Напрегнатият, изпълнен с красота ден, нощта с черното небе и поради това едрите звезди, изгревът на слънцето и животът отново, това представя Бетховен в своето поизведение, което в първите тактове наподобява на етюд, но после какво става. В момента "слущам" Сонатата с вътрешния си слух и съм настръхнал. Соната има оп. 53 и е 21-а по реда на издаването. Нещо много велико.
Следва една кратичка двучастна Соната №22 с оп.54. Според мен почивка на Бетховен след работата по Валдщайн.
И така Бетховен достига до върха на Сонатите си за клавир до тук, като пише Сонатата „Апасионата”, № 23, оп. 57. Тя е връх в този жанр, напомня за Кройцеровата соната за цигука и пиано. Учители по пиано правят голяма грешка, когато дават на абитуриенти тази Соната за изпита им. Те я свирят, но какво свирят, трябват години да минат, за да разберат. Същата грешка правят и учителите по пиано, като дават на децата Клавирните опуси 116-119 на Брамс. Говорил съм с музиканти, които са споделяли с мен:
- Аз съм свирила някога /напр. Сонатата Валдщайн/, но нищо не съм разбирала...
Точно така. Произведение от най-високата точка на полета на гения в определен период да го дадеш на деца е грешка. Децата трябва да са виртуози, акълът обаче идва по-късно...
Едно леко отклонение от темата:
Музиколозите на НКВД са преименували името на Сонатата Вадщайн на Аврора и обясняват, че това означавало зора. Сонатата Апасионата се приписва като любима на Ленин, а това въобще не е вярно. Историята от Италия, където е бил известно време Ленин осветлява тази НКВД-лъжа.
Друга лъжа на НКВД-музиколозите е бангаранга поръчката на княз Голицин до Бетховен да напише Струнните квартети оп. 131 и 132. Студентите ни по музика са облъчвани с тези измислици, те обаче за образованите в узиката предизвикват единствено споменаване на майки. Все едно първенци от кварталите Сокерес или Катеджас да си поръчат тези произведения.
За жалост, след тази Соната, едновремнно с която той пише квартетие Разумовски, Четвъртият си концерт за пиано, Третата симфония , Кройцеровата соната, Концертът за цигулка и други върхови за него творби, Бетховен изпада в душевна криза. На пръво място причина за нея е пълната загуба на слух и втората, че той остава сам в живота, а чувстото му за бащинсто, което не може да осъществи все повече го мъчи. Той обаче е духовен отец на милиони културни хора по света . Аз го посочвам като един от моите духовни отци.
През този период клавирната соната не е на пъво място в творбите му. Той създава няколко сонати, но те не могат да се сравняват с Апасината и Валдщайн. Цитирам Оп. 78, №24, Оп. 79, №25, която е Сонатина, Оп. 81, № 26, наречена Прощална соната и Оп. 90, № 27. Последната соната е двучастна, любима ми е е, навява ми много тъга. Тя обаче е стъпалото, от което Бетховен така ще се възвиси отново в този жанр, че ще учудва пооленията след него.
Времето на гения на Бетховен, като млад, силен човек, е отминало, разумът му обаче е достинал до ниво, които човек не може да си представи. През този период на мъки той се превръща във ВЕЛИКОМЪЧИНШК, който преди да си отиде от този свят ще дари хората с богатство, което веднаж навлязло в сърцата им, няма да ги напусне. И това време идва:
Годината е 1817-а. Бетхвен пише 28-а си соната, която издава като самастоятелно произведение под оп. 101. Музиката на Бетховен вече е доста различна. Тя като да не му е продиктувана от гения, а да е плод само на неговия разум. Във връзка с тези 5 последни сонати на Бетховен и Шестте последни струнни квартета музикантие казват за Бетховен: При него всичко си е в него!!!
Освен, че гледа напред, той се обръща и към предците си, Бах и други полифоници, а полифонията навлиза още по видно в творчеството му. Фугирани епозоди, цели фуги и още нещо, което е видно в последните му Сонати – едновременно звучене на много високите тонове на пианото и много ниските. Това звучене музикантите наричат Късният Бетховен. Пианото в този период от живота на Бетховен се приближава по звучене към органа, подобно на Брамс при неговите Последни клавирни пиеси..
Следва нова Соната, наречена Хамеркавир. Тя има опус 106 и №29. Наименованието й изисква тя да се изпълнява на пиано с чукчета. В тази соната има една безкрайна Втора част, в която Бетховен предава с музика мъката от последпте си години, а също и нещо, за което ако кажа гениално, то е още повече – тригласната фуга във Финала на Сонатата. Соната е в си бемол мажор, но звучи по-гериочно от Третата му симфония в героичната тоналност ми бемол мажор.
Идва време за последната дума на Бетховен в клавирната соната. В Оп. 109 той той твори отново нещо свръхчовешко, цитирам частта с прекрасната тема с вариации, една от които възприемам като път към Извънземното. След.вариациите - точно повторение, за сбогом с прекасната тема .
В следващата си соната оп. 110 той вмъква две тъжни малки арии. Сонатата завършва с тригласна двойна фуга. Бетховен като много възрастен има портрет с бяла риза и със сини очи. Започне ли тази Соната, като няой да държи точно този портрет пред мен докато тя зъвърши със сплитането на двете теми на фугата, права и огледална.
Последната Соната, най-великата на света според Рихтер /и според мен?!?!?/ е двучастна. Бетховен въвежда една ммого силна драматична акордова тема, но, осъзнал, че това време е отминало, той я променя във философска, разбираема в различна степен за озарените с Божий разум същества, обичащи музиката.
Втората част на Сонатата е тема с 6 варации. Всяка от вариациите е част живота на Човека. В тях има философия, разум, красота, поезия, загатване за джаза в музиката, за шопеновите поетични фигурации. Има една вариация, която ме въвежда в катедрала, в кубетата на която лети в опит да излезе навън гълъб. Светият Дух? Ползван е баховият способ, летежът на гълъба да се изобразява музикално в триоли. Изълнението на тази Соната от големият пианист Евгени Могилевский е недостижимо. При него най-ясно чувам летежа на гълъба. Така майсторски Вайсенберг разбива камбаните на катедралата до Киевската порта в знаменитата пиеса на Мусоргски.
Тези Сонати на Бетховен така са навлезли в ж ивота ми, че като да са станали част от него. Всеки път когато ги слушам улавям нови неща в тях. Причината е твърде отдавна издаденото ми ЕГН, променям се, както и изпълненията на различни пианисти. Имам си любимци, цитиралл само един, много велик, но завършил с печален край. Преди концерт в чужбина той отишъл на профилактичен преглед, където му казали, че е добре, но за да подсилят организма му решили да му направят една инжекция с витамини. Няколко минути сред това Емил Гилелс - един от тай-големите музиканти на света - умира. Какво са сгрешили докторите, които лекуват членовете на КПСС, КГБ мълчи. Това са стотрили най-първите лекари на СССР, където се лекува дори генсекът на КПСС. Не съм убеден, че са били добри лекари, но че са били там, защото са увидели Ленина, съм сигурен.
Сега ще опиша още клавирни произведения на Бетховен. Отбелязвам, че включвам към тях само тези, които имат опусен номер с изключение на три – Вариациите в до минор, Рондото „Мъка по изгубения петак” и Тангото на Елизе. Много малко поизведения на Бетховен за клавир могат да се мерят със сонатите му.
Освен публикуваните в списъка произведения на Бетховен, на брой 138, има още един Списък с негови произведения в хронологичен ред, но без опуси. Те са 120. Има и още един списък с около 50 негови творби, които не влизат в събраните му съчинения.
И още нещо да отбележа. Ако някой попадне на поръчков „Бетховенолог”, наактвирван да пише за него от НКВД като Валентина Конен, Михаил Друскин, Констанин Розеншилд, Арнолд Алшванг и разработеният да проституира с творбите на Бах, Георгий Хубов /Губов?/ – тези техни трудове заслужават само едно – да бъдат свалени с крак от масата, взети с дезинфекционни ръкавици от пода и изхвърлени. Неистини за тези велики творци, зараза, изкривяване на образите им, вменяваето им, че са комунисти, които работят за народа, това е била задачата им по линията на НКВД. Тези „учебници” все още се въртят в системата за висше образование на музикантите ни.
А сега за още клавирни произведения – тези с опуси на Бетховен,които не са малко, но Бетховен присъства в живота ми вече три/четвърти век, имах време да се запозная с тях:
Първият клавирен опус на Бетховен, 33, се появява по времето на трите му Сонати оп. 31. Тогава той издава Седем багатели. Точният превод на това понятие е Дребулия. Красиви пиеси, но далеч от Сонатите му. Явно Бетховен тогава преминава на такава вълна. В следващия опус 34 той издава шест вариации, които се изпълняват често, най вече в Музикалните училища.
Още по-сериозна творба в този жанр са 15-те вариации с финална фуга по теми от балета му „Творенията на Прометей”, оп. 35. Специално отбелязвам, има финална фуга - способ, възлюбен след него от Шуберт и Брамс.
В оп. 45 Бетховен включва три кратки пиеси за 4 ръце, маршове. И те отават далеч от достижениятаа му в Сонатите. Явно с тези развлекателни пиеси Бетховен си почива от големите си творби в този период, Втора симфония и Трети концерт за пиано.
В опус 51 Бетховен включва две прекасни пиеси, Рондо, много популярни сред учениците по пиано. Звучат ефирно, но като клавирни пиеси са трудни. И Моцарт има една сонатка, която той нарича Лека, което определение е вярно само за времетраенето й. Дори полифония има в нея, която е далеч от децата.
Бетховен е на почти 40. Вече е написал Петият коцерт за пиано, Седмата симфония. Шестте вариации оп. 76 са може би неговата почивка. Хем красиви, хем чудесен материал за подрастващите пианисти. Едновременно с това произведение Бетховен пише и нещо по-сериозно, Фантазия за пиано оп. 77.
Времето на сонатите Валдщайн и Апасионата е отминало, той обаче има още планове за клавира и публикува 11 багатели за пиано в оп. 119. Изпълнаяват се рядко.
Едновременно с тези Багатели Бтховен твори 33 Варации за пиано по тема на Диабели. Те са в същност 32, защото първата вариация е коригираната тема на Диабели, .да която Бетховен казва: Не така, ето как е по-красиво! И я коригира. И това произведение не може да се мери със Сонатите.
И последното клавирно произведение на Бетховен, отново багатели, този път 6, издадени в оп. 126.
В списъка с произвиедения на Бетховен, които нямат опусен номер има поне още 50 такива произведения за пиано. Само малка част от тях са ми познати. Като любител съм се сезирал върху тези произведения, които са ми били интересни. Между тях преобладават Вариациите в до минор, едно от най-великите и могъщи произведения на Бетховен, но има и доста различни, напр. танци, Тангото на Елизе, Рондото с мъката по изгубениия петак и десетки други, интересни за децата, които учат пиано и чрез които учителите им да ги сезарат върху този титан, Бетховен. Харддискът, който имам в главата си, ми е препълнен и вече съм преминал не на запознаване с нови музиални произведения, а с тяхното съвършено изпълнение. Ще пиша постинг за Яша Хайфец.
Пианото е най-трудният и с най-големи възможности музикален инструмент, защото е полифоничен. То изисква от пианиста мого повече подадине към сериозната музика и труд отколкото от изпълнителите на едногласни музикални инструмети. За повечето от пиаистите пианото е техният музикален език. Когато чуят пиано, като някой да им говори, но в това отношение аз имам критика към тях. При мен е различно и поради това аз съм много полезен както за музикантите, така и за обичащите музиката, да им посочвам техният път към нея, да открият себе си в музиката, да се борят против чалгата и трифоноворадевата простащиня, която победи и в момента прегазва страната ни.
Този постинг става само за образовани хора в музиката, но е полезен и за тези, които обичат хубавата музика.
Да посрещнем с достоинство 200 години от смъртта на Бетховен. Докато Путин с могъщитте си ракети не избие хората по земята в името на мира и прогреса, музиката на този титан ще присъства в живота ни. Слушайте го по-често.Както тоой самият препоръчва да се слуша неговият Струнен квартет оп. 132...
