С посвещение на г/н Батого:
   

                    ИНСТРУМЕНТАЛНИТЕ КАМЕРНИ ТВОРБИ НА БЕТХОВЕН - 1

     Във връзка с предстоящото честване през следващата година на 200 годишнината от смъртта на Бетховен с цел да сезирам оцеляващите все още хора със съхранена ценностна система върху неговото творчество, ще напиша няколко постинга за камерните му творби. За да бъде разбрано творчеството на този велик човек повече трябва да се знае за него, а това означава сериозно запознаване както с творчеството му, така и с личността му и времето, в което той твори. В плановете си имах намерение да напиша само един  постинг за камерните творби на Бетховен, както сторих с камерното творчеството на Брамс, когото също ще честваме през следващата година. При Бетховен обаче това не става в един постинг, защото камерното му творчество е много голямо. Ще започна с най-трудната част от това творчество, неговите струнни квартети, част от тях останали в истоията на музиката като Последните квартети. Те са така наречени не само защото са последните му творби, но и защото те остават като образец в този жанр за следващите поколения музиканти. Като чрез тях да се загатва, че така велики квартети след Бетховен едва ли ще бъдат написани. По същия начин ова сторва и Прокофиев, който нарича еговата 9-а соната за пиано Последна. Тълкуването е, че такава соната след него няма да има. Който познава клевирните сонати на Прокофиев ще се съгласи с мен.

   Пристъпвайки към работа в този жанр, композиторите след Бетховен са се съобразявали с достиженията му. Давам за пример Шуберт, Брамс и признатият вече за класик на ХХ век, Шостакович. Всеки велик композитор се е пробвал в този жанр, не всички обаче с успех. Има доста велики композитори, не успели да се утвърдят в този жанр, други изобщо не създали такава творба.

    Струнният квартет, този жанр в камерната музика, е най-труден за писане, за изпълнение и за разбиране. Той принадежи към елитарното изкуство, защото е за най-обазованите в нея и същевременно най-добри нейни слушатели. Сред самите музиканти има такива, на които тази форма не е долюбвана от всички, трудна им е. Бащата на тази струнна формация – две цигулки, виола и чело, е Хайдн, написаал около 70 струнни квартета. Ако го нямаше Хайдн, нямаше да има струнните квартети на Моцарт. За Бетховен не съм убеден, защото когато се анализират творбите му често се изтъква, че „всичко си е в него”. Образованите в музиката знаят какво означава това, и то наистина е така.

   Беховен започва да работи над този жанр твърде рано,  когато е на 30 години. Композиторите обикновено в по-напреднала възраст пристъпват към този камерен жанр, когато имат по-голям опит в музиката и живота. Пред него е примерът на Моцарт, който посвещава на Хайдн шест струнни квартета, писани от Моцарт когато е на 28 години. Разликата обаче е голяма мжду тези два копозитора, когато те са почти на еднаква възраст, към тридесетте. На тази възраст Моцарт вече е написал към 400 произведения, а Бетховен – 18 опуса, някои с по три произведения в тях. Голяма е и разликата между квартетите на Бетховен от този период и тези на Моцарт. Моцарт пише тези 6 квартета и ги посвещава на Хайдн. Същото сторва 16 години по-късно Бетховен. Той пише 6-те струнни квартета оп. 18 с посвещения на Хайдн и отива при него да му подари партитурата. Хайдн обаче открива слабости в тях и му дава указания как да ги поправи. Първоначално Бетховен е обиден от това негово действие, за съжаление тази обида остава в него докато е жив. Подертавам, и след смъртта на Хайдн. Бетховен обаче се съобразява със съветите на бащата на струния квартет, преглежда квартетите си и казва:

-       Как съм могъл в един крартет да вложа толкова музика,

Колкото стига за десет?

Поправените квартети той не носи отново при Хайдн, а ги

посвещава на Лобковиц.

   Тези 6 струнни квартетта на Беховен не съм връх в творчеството му или в този жанр, но са на много високо ниво.  Да се напише струнен квартет е нещо много трудно, трябва не само музикален, но и жизнен опит, защото четирите струнни инструмента могат да представят всички състояния, извивки на човешката душа. И една друга разлика има, подчетавам я, защото е важна. На 30 години Моцарт е един, на същата възраст Бетховен е друг. Музикантите добре разбират този факт.

     Геният, разумът на Бетховен, те са възходящи до последната му творба с оп. 135, един от Последние му струнни квартети. Произведенията, които създава Бетховен на възраст межде 35 и 40 години бележат връх във втория етап от неговия живот, като съвършен творец, при който геният му е в съединение със съвършения разум. Тогава той създава много от великите си творби, цитирам Сонатата Апасионата, Виолночеловата соната  в ла мажор, Кройцеровата соната, Третата Смфония, Четвъртият концерт за пиано, Цигулковиятконцерт. Творби на този велик творец, отправени към вечността, които ще озаряват с отразената си светлина всяко поколение небоклуци, ще ги стремят към съвършенство и благородни дела докато извървяват земния си път...

    През този период Бетховен пише и Три струнни квартета, посветени на руския княз Разумовски. Разумовски е любител музикант, свири прилично на цигулка. Приятел е на Бетховен и го кани в двореца си във Виена, където той събира всякакви предмети на изкуството - книги, нотни партитури, картини и др. Има и малка зала за концерти, в която квартетът н Шупанциг представя за пйърви път неговите квартети. В тях Разумовски изпълнява партията на втоората цигулка. За жалост, всичкото това богатссво изгаря напълно при пожар.

    При връщането си от Русия Разумовски носи подарък на Беттховен, музикален материал на теми от руски народни песни. В края на живота си Бетховен пише много песни на теми от народното творчество, при музикалния подарък от Разумовски обаче той поглежда по друг начин към него. Пишейки най-трудната музика, струнен квартет, Бетховен ползва при разработките като странични теми подареният му от Разумовски музикален ватериал.Получава се нещо, което не мога да нарека и гениално, то е още по-висше – германецът, характерен с неговата строгост и точност включва в тези три трудни за композиране, изпълнение и разбиране произведения весели руски теми. Хайдн има 6 Руски квартета, но той е изпълнявал политическаа поръчка - австийският император е искал от него да напише творба, която да дари на руския император. Нищо руско освен наименованието им няма в квартетите на Хайдн. Бетховен посвещава квартетите са на Разумовски,  като по този начин го обезсмъртява. Днес казваме, Квартетите Разумовски, а не Квартетите оп. 59. На тези квартети мого повече им отива наименованието Руски.

    Тези три струнни квартета са връх не само в квартетния жанр в творчество на Бетховен, защото те заемат заемат особено място в него. Геният му и разумът му при тях отново приковават вниманието на слушателя. Такава мощ, такава хармония, такъв драматизъм в съжителство с веселите руски теми. Само Сонатата Апасионата и Кройцеровата соната от този период могат да се мерят с тези три велики произведения.

    Те са създадени през 1807 г. Хайдн е още жив, но Бетховен не му носи тези квартети да му ги хосвети или да му ги покаже. И е бил прав. Убеден съм, че Хайдн не би ги одобрил. Причините са ясни, не защото те нямат и една нота за доправяне, а защото тази музика принадлежи към ХІХ век, а не къв ХVІІІ, времето на Хайдн, когато най-великият музикант за него, Моцарт, е още жив, а Хайдн е млад. Хайдн и Моцарт е.са едно, те са, бих казал класическите класици. Мястото на Бетховен в света на музиката е различно от тяхното. Той е класикоромантик, музиката му принадлежи към следващия век, на романтизма, доста различен от предходния на Хайдн и Моцарт. Затоваа аз счигам, че прибавянето на Бетховен към класиците, при това Хайдн + Мацарт е неправилно, защото той е следващото стъпало в музиката. Поради тази причина той днес е по-популярен от двамата класици, та дори и от Бах, защото е по-близо до нашето време и усещане за света.

    Композиторите ползват жанра струнен квартета когато са във върхова творческа форма или когато имат творчески или житейски проблеми. Това важи и за Бетховен. Смед като той навършва 40 години го сполетяват много беди, една от оито е пълното му оглушаване. Творбите, които той създава през този период не са много, но в тях влизат Пети концерт за пиано, Седма симфония. Тогава той твори и един велик квартет, вече десети, в ми бемол мажор. В него Бетховен ползва често пицикати и поради това каврететът бива наречен „На арфите”. Още една много вемика твоба в този жанр е дарена на хората.

   Облаците над Бетховен се сгъстяват, той дори мисли да се жени за певицата Тереза Малфати, но не се получава. Тогава той твори своя 11-и квартет, наречен „Сериозен”. В него Бетховен излива мъката си. Слушайки го, тръпки преминават през гърба ми, и в момента ми зазвуча въведението му.

    Бетховен излиза от кризата и създава отвово велики творби. Между тях са Миса солемнис и Деветата симфония. Преминал през голяма промяна, той вече не създава творби, които преценяваме като гениални а такива, които са плод на неговия съвършен разум. При Бетховен всичко си е в него”. В областта на клавира той достига върха си с последните си три сонати оп. 109, 110 и 111. Бетховен не ги издава в един опус, а в три, изтъквайки значението им. Но: Клавирът въпреки неговите възможности вече не го задоволява изцяло и той се обръша към струнните инструменти. Най-аппед преработва Трио оп. 1 №3 за цигулка, пиано и виолончело в струнен квинтет – квартет плюс още една виола. Съвършеният мозък на Бетховен се стреми към нова реализация на мисмите му и той започва да пише само срунни квартети. Първият от тях е с опус 127 в ми бемол мажор. Той ми е любимият от неговите Последни 6. След този вартет Бетховен малко се поотпуска. Пише следвщия си квартет Оп. 130, който наподобява на партита. Състои се от много части, вежду които и една прекрасна Ария. В първонаалната версия финалът му е бил една много сложна тригласна фуга. Заради фугата Бетховен е бил набеден, че е луд. След като френската публика оценява този кварет, фугата приемат и във Виена. Нещо ходолно се получава и с Квартета К 465 на Моцарт, налечен „На дисонансите”. Виенчави го върнали на Моцарт да си го поправи, а Бетховен го изкарали луд. Бетповен издава отделно фугата в децима като оп. 133, а за квартета пише нов финал.

    Седват още два кварте.а, първият от които е оп. 131 в до диез минор, напомнящ за квартета на Моцарт в лажор К 464. 

   Бетховен прекъсва работата си над квартеите, защото се разболява,, но преборва болистта и още за кратко остава жив. Тогава той пише предпоследният си квартет в ла минир с Благодарствената песен за оздравяването си. Самият Бетхомен казва, че квартетът е труден и трябва по-често да се слуша.

   Както казах, финалът на кваартет оп. 130 излиза като отделно поизведение, Фуга за струтут квартет като оп.  133.

   Последният квартет на Бетховен има опус 135. Бетховен е много зле със здравето, не може да работи, поради което първите две части са като на предишните Последни квартети, а последните две чати са писани набързо. Оънят, с който е бил подгряван котелът с вдъхновението му от последните му години - в който са се приготвяли квартетите - като вече да е бил перогорял...

   Изказвам нещо много лично:

   Според мен човек, който познава тази музика на Бетховен е доста различен от другите, не казвам по-съвършен. Поръчковите автори от НКВД, които разнищват неговия живот и творчество описват музиката му като нечовешка, и то дотолкова, че дори Ленин бил слушал „Апасионата”. Цитирам един автор, изпълнител на приказите на НКВД за Бетховен, Алфред Аменда. И една негова мисла:

    Бетховен е бил комунист, защото е работел за народа, но не го осъзнавал. Не, господа от Музикалния отдел на НКВД!

    Много човешка е музиката му!!!

 И още една забележка:

   Никакъв комунист не е бил Бетховен, а творец, какъвто никога няма да разберете!!!

    Приятно слушане на тези безсмъртни произведения. Ще приложа клип с любимия ми Крартет оп. 127 и Вторият квартет от оп 59 с руските теми в него.

blagodaria za muzikata