През следващата 2027 година има две важни дати за обичащите музиката и за музикантите. Първата ще отбележим на  26. 03, когато ще честваме 200 години от смъртта на Бетховен. Втората ще бъде на 07. 04. когато ще четваме 130 години от смъртта на Брамс. Две велики личности, чиято духовна сила преминава във всяко следващо поколение, която ги стреми към благородни дела и съвършенство. За мен музиката е част от живота ми, които отварят блога ми знаят този факт.

    От дете до сега винаги съм обичал музиката. Образовах се постоянно и получих висш дар - открих себе си в музиката. Този акт – така бих го нарекъл - е нещо много специално, бих го сравнил с подстригваето на монах преди да да се посвети на Бог. При мен връзката с музиката е също толкова силна. Това стана доста късно, когато навлязох в зрелите си години и доксването ми до това изкуство прерадстна за мен в необходимост. Музиката е навсякъде около мен. Тя звучи не само при концертни изяви, тя звучи и в речта на хората, макар те да не осъзнават това. Музиката звучи в мен и когато съм по планините на България, защото имам още един дар свише, вътрешен слух. Макар недоразвит, често го „ползвам”. Имам си и тоналност, ми бемол мажор. Когато прозвучи произведение в тази тоналност, импулс от главата ми преминава по цялото ми тяло. Във всеки момент мога да изпея вярно тона ми бемол от първа октава, ла не мога.

     Музиката изисква доста труд, дори за такива като мен, немузиканти. Аз обаче се считам за просветен любител музикант. Съпругата ми е музикант, половината от близките ми са музиканти, сред такава среда живях. С постепенното ми отхжождане от света – вече навлизам в тези години - музикатта става все по-важна за мен.

    Старая се да бъда близо до музиката, а това означава да следя изявите не само на големите музиканти, но и на учениците по музика още от малки докато някои от тях станат музиканти. Не със всички това се случва. А годишниите на големите музканти отбелязвам с благородната цел повече хора да знаят за тях. Спомням си, че през 1977 г. написах статия за Бетховен по случай 150 години от смъртта му, която бе прочетена по радиоуредбата в предприятието, където работех. То се състоеще от културни хора и спомогнах в някаква степен да предизвикам интереса на някои от тях към творчетвото на този велик човек. Срещайки ме, доста хора искаха да ми кажат, че познават някои творби от Бетховен. Статията ми бе коригирана в някаква степен от партийния секретар, някои мои мисли бяха зачертани. Той обаче бе осбено благосклонен към мен и не ми „образува нерви”.

    През 2006 г. също имаше важна годишниа, 100 години от рождението н Шостакович. За нея се готвих три години и също написах доста обширна статия, която поместих в блога си. Аз съм не само любител на музиката му, но и негов познавач. Запознат съм също така с годините, в които той твори, когато от него се изисква да пише определена музика с изключение по времето на Хрущов, заплашван е с изпращане в Сибир и разстрел. За съжаление тогава работех в предприятие, където хората бяха с ниска култура и не предложих статията си да бъде прочетена по радиоуредбата. Трудих се сериозно три години, които считам за важни в музикалното ми образование. Препоръчвам на сериозните любители музиканти да се запознаят със статията ми за него в блога, към която интерес имат и професионалните музиканти. Рядко има човек, така запознат с музиката на този велик човек както аз.

    Бетховен присъства в живота ми още от детските ми години.  Брамс, чиято музика е по-трудна, опознах в годините, когато младостта ми си отиваше. Постепенно той стана любимият ми композитор. С изключение на негови песенни творби, аз съм запознат с цялото му творчество. Камерните му произведения са много велики, а точно камерната музика е любимият ми жанр. Любимият ми камерен състав е струнният квартет, но обичам хубавата музика и слушам много и различни произведения от цялата палитра на музикалното изкуство. Понеже съм образован в музиката, аз я слушам професионално.

   В настоящия си постинг ще се спра на камерната музика на Брамс. Запознаването с нея е труден и продължителен процес, който изисква много време, за да бъдът придобити музикалните познания, неохобдими за разбирането на този велик и труден автор.

    В този постинг ще пиша само за неговите камерни произведения:

    Когато Брамс е съвсем млад, на 20 години, той издава първите си три творби в три отделни опуса, три клавирни сонати. Те са нещо като жалон, указващ по какъв път ще поеме той в музиката. Той ще напише симфониите на своето време, предрича Шуман след като се запознава с неговите сонати. Вътрешният ми слух в момента проработи, слущам прекрасната втора тема на първата част на Първата соната. Третата соната е петчастна. В нея има Четвърта част, наречена „Поглед назад”, а Петата част е харесана от Хитлер за марш на Германия.

    Следващото клавирно произведение на Брамс, Вариации по тема на Шуман, е писано когато Брамс го посещава в лудницата в Ендених с посвещение към него.

   Брамс пише сащо така 4 Балади за пиано. Доста различви са от те Бабадите на Шопен, но и времето е друго, Брамс също е различен като творец от Шопен. Прескачам Вариациите му оп. 21, защото ги неедоразбирам, но пък Вариациите му по тема от Хендел са връхв този жанр. Само Голдбергвариациите на Бах и Симфоничните вариации на Шуман могат да се мерят с тази творба на Брамс. Вариациите завършват двойна фуга, идеята е взета от Фантазията ”Скитникът” на Шуберт.

     Брамс пише Етюди за пиано, в това число Две тетрадки по 24-каприз на Пганини, още двадеетина валса. И те доста различни от валсовете на Шопен.

   Писаните между другото дребни пиеси, но мното велики, Брамс издава в Оп. 76. След тях Той ише две Рапсодии, като тази в сол минор е  една от най-известните такава. Всички велики пианисти я имат в репертоара си.

   Не са много пиесите за пиано на Брамс, ако се сравняват с ези на Бетховен, но всичкте са бисери, образец на премъдрост.

   Преди Брамс да почие, той твори 4 опуса, които нарича Клавирни песи – оп. 116, 117, 118 и 119. В тях преобладават Интермеците - кратка пиеса с голямо съдържание. Между тях има и една Балада и една Рапсодия. Тази музика е най-сложната за клавир в неговото творчество. Не само отлични пиаисти трябва да са изпълнителите на тези пиеси, но и мтого мъдри като хора.

   Друг раздел на камерната музика са Сонатите за два иструмента. Брамс създава две прекрасни Сонати за пиано и виолочело. Първата е Бетховин-ова шеста. Бетховен завършва Сонатата си с фуга. Брамс прави същото с Първата си соната, като за третата част взема фуга от Изкуството на фугата от Бах.

   Три сонати за цигулка и пиано пише Брамс. Любима ми Първата. Третата соната е в четири части, тя е една от най-популярните творби от този жанр. И много трудна.

   В края на живота си Брамс пише и две сонати за кларинет и пиано, и те страхотни.

   За камерните ансамбли Бръмс също създава доста творби. Той започва с Клавирното трио оп. 8 в си мажор. Аз не мога да си представя, че това произведение не е преработванао от Браммс по-късно, не мога да допусна, че младеж на 25 години може да създаде такава премъдрост. Още две Клавирни триа пише Брамс за същия състав, като Третото, оп. 101 е образец на съвършенство.

   Брамс пише едно Трио с валдхорна вместо чело,  запазвам мълчание за него. Пише и още едно Трио с кларинет и виолончело, страхотно.

  Клавирните квартети също не са подминати от Брамс. Моцарт започва да твори в този жанр в края на живота си, Брамс в началото. Първите две квартета са донякъде развлекателни, там има едно Рондо ала цингарезе, но Третият клавинен квартет е много велик.

   Достигнал върха на мъдростта Брамс създава и три Струнни квартета. Двата са завършени заедно, третият е завършен след години.

   Дело на Брамс са и два Струнни квинтета, вторият от които писан малко преди смъртта му звучи каато хисан от младеж. Равен е на Моцартовите К 515 и К 516.

   Брамс пише и два струнни секстета, които отминавам, защото недолюбвам този камерен състав.

  Последната инструментална камерна творба на Брамс е неговият Кларинете квинтет. Брамс напуска вече този свят, когато пише това произведеение. То звучи като прощаване със света, а след него са писани последните клавирни опуси от 116 да 119, които Брамс нарича Моите тъжни песни. Следва рак на чернияя дроб, на дъсчица в леглото си Брамс пише своята потреблана песен, „Четири строги напева” по теекст от Стария завет. От който той е избрал е текст за Немския реквием.

   Добре е културите хора с ценноста система, да попрочетат за Брамс и да послушат музиката му, а музикантите да подготвят нещо за кръглата годишниа от смъртта му, напр. цикли с негови призвидения, но облигатно Немският реквием. Музиката на Брамс е подходяща за ххора умни, интелегентни, образовани не само в музиката. Ако музиката на Моцарт е за най-дорите слушатели на света, тук изискванията са още по-високи.

   А Брамс – той има дота приатели ро света, които са наричани брамини. Аз съм пример за брамин – не съм музикант, но съм доста „вътре” в неговата музика, част от която, камерната, препоръчвам ако някой отвори постинга ми да се запознае с нея. Аз съм запознат и с останалите му творби. Той е писал във всички жанрове, всичките му произведения са много велики, но до същността им могат да дотигнат малцина.

    Трифоноворадевите боклуци – никога !!!!!!!!!!!!!!!!

    Ще потърся линк с вилончеловата му Първа соната със Жаклин Дюпре и Концертът му за цигулка с Яша Хайфец, автор на най-известната каденца към този Концерт.

   Приятно слушане и....подготовка за следващата година !!!