НЕСТАНДАРТЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ РЕКВИЕМА НА МОЦАРТ

    В края на живота си Моцарт твори последното си произведение – безсмъртната Траурната меса в ре минор, останала в историята на музиката като Реквием. Нейният пореден номер е 626. Може би е по-точно да цитирам не историята на музиката, а историята на света, защото светът без този Реквем щеше да е по-беден.

    Всичките произведения на Моцарт са гениални, но Хайдн счита за най-високо достижение в творчеството на Моцарт неговите струнни квартети и Реквиема.

    Според мен има нещо от Горе, свързващо Моцарт с този Реквием и ще се опитам да го обясня.

     Семейството на Моцарт е в много трудно материално положение, а Моцарт е претоварен с работа. Макар на прага на смъртта си, той работи върху оперите Милосърдието на Тит и Вълщебната флейта. В този труден за семейството му момент при него се появява пратеник на граф Франц Валзег фон Щупах, неговият музикален директор Лайтгеб. Той поръчва на Моцарт от името на графа да напише Траурна меса за съпругата на графа, която наскоро е починала. Въпреки физическата  невъзможност да работи по този Реквием, поради крайната материална нужда на семейството му, той приема поръчката. Договарянето с Лайтгеб е да се заплаща за труда на Моцрт при завършването на отделни части на Реквиема. Моцарт успява да напише първите две части, които са изцяло негови. След това обаче той няма възможност да довърши всичките оставащи части, но те са били в главата му и той е скицирал това, което трябва да се напише. Частите са  общо 14, като само три от тях са за солисти.

    Както е известно, в резултат на простуда Моцарт получава усложнение в бъбреците и умира, а Реквиемът остава недовършен. Графът обаче е предплатил и поради несвършената работа си иска част от парите обратно. А вдовицата на Моцарт няма пари дори за погребение и гроб за него. Поради това тя моли негови ученици да довършат работата на Моцарт над Реквиема. Двама от тях могат да строят това, първият е Йозеф Айблер, който е помогнал, но съществената работа по довършването на Реквиема извършва Зюсмайер. Музиковедите са убедени за някои части от Реквиема, че са писани не от Моцарт, за други се води спор до сега, между които са Кирие с двойната, свръхсложна фуга. 

    Реквиемът все пак е завършен, вдовицата на Моцарт получава хонорара за него, графът взема партитурата и...Реквиемът изчезва за около 3 години.

    След като получава партитурата на Реквиема, граф Щупах, който е бил образован любител музикант, е започнал да го преписва. Той е сторвал същото и с творби от други автори, които представял за свои. Бил е достатъчно богат да има собствен оркестър. За 2-3 години той успял да препише реквиема, платил е на преписвачи да го размножат по партии за инстументалистите и певците. Само че замиисълът на графа, да представи произведението за свое,  не се е получил – едва ли е имало човек, който е бил в залата и да не разбрал, че това е произведение на Моцарт.

    Текстът на Реквиема е каноничен, на латински език.

  НО ТАКОВО НЕЩО ПРЕДИ МОЦАРТ НЕ Е ИМАЛО! !!!!!! В музиката на Реквиема има и масонски елементи. Знаем, че Моцарт е бил масон и е написал доста масонски творби като операта Вълшебната флейта,  камерни произведениая с кларинет, любимият инструмент на масоните и други произведения нарочно в тоналността ми бемол мажор, любима на масоните. Произведеннието Реквием е било писано за починал човек. И Месата на Моцарт, нареченаа Реквием е била такава, с нея графът е искал да почете паметта на съпругата си, както и да покаже колко е велик като композитор.

   Да благодарим на Господа за този граф. Аз гледам на нето като Божий пратеик при Моцарт, да му поръча да напише той последното си произведение, не само църковното, а въобще. Един тъп граф, една гениална творба, станала достояне на света, едва ли това е случайно. Според мен

   ТРЯБВАЛО Е МОЦРТ ДА НАПИШЕ РЕКВИЕМ ЗА СЕБЕ СИ И ДА ПОЧИНЕ, ОСТАВЯЙКИ ГО НЕДОВЪРШЕН!!!

   Поръчката от графа за този Реквием за мен без всякакво съмнение е дошла от Горе....

   Приятно слушане на Реквиема. Той е за културните хора - образовани, стремящи се към съвършенство, а не за тия, които искат да имат руководник простакисимус....

 

    И да допълня нещо:

    Един човек, графът, докоснал се до гения е обезсмъртен. Същото се случва и с една италианско цигуларка, Стриназачи, която гостува във Виена.  Моцарт й посвещава прекраснати си Соната за цигулка и пиано в си бемол мажор. Никой нищо не е чул за Стриназачи след заминаването си от Виена, но досегът й с Моцарт е увековечил името й. Когато Човек слуша Сонатата К 454, я свързва и с нея. 

като се изключи, че тогава това е била практиката - благородният да си поръчва при копмпозитор това, което иска да мине за негово постижение и за това си плаща пребогато, остава на дневен ред, защо Моцарт е погребан в общ гроб по време на "пандемия" и при това да остане анонимен в този гроб, явно "санитарни" изисквания и явно обичайна практика при хора, които не са съвсем свързани с официалната религия, нещо от сорта - умира комунист и му слагат звезда, а не кръст на гроба, а по време на ВСВ и масови гробове т.н. "братски могили" и незнайни войни. Погребалните обичаи по нашите земи, винаги са ме интересували от времето на т.н. "траки" или "гърци" до наши дни, в т.ч. и римляни. Масонството по онези години - "революцията" във Франция, не е точно сегашното масонство има друга характеристика и е занимавка за средната класа от протестанти и от там до турската империя за разни неверници, богати евреи и арменски "търговци" при това всичко зависи от гледната точка, кой е невринк. При българите с напредване на образованието, получавано в чужбина, също се появяват масони, но това е след наполеоновите войни. Спавка ложата "звездата на ориента".
Пак ще повторя, дълбоко уважавам вашите знания за оброците и надгробните кръстове, които нямат нищо общо с масонството, а по скоро с общата традиция в Източна Европа за работа върху камъка "каменна дантела" или "слънца", а по турските надписи на османлийски, което на практика също е тип "дантела". По онези години имаше цяло направление при простолюдието, което плетеше дантели и правеше украси от залепени сламки върху какво ли не, всичко това предназначено за средната ръка хора и благородниците в период от поне 300 години с пик ВФР, когато населението на Европа преминава границата на 150 милиона души. На фона на т.н. Свищовски договор 1791 година е и смъртта на Моцарт, масонското общество побеждава и предава т.н. Руска империя, която не е съвсем масонска, масонството там е преследвано от "охранката".
И всичко това се развива на фона на епидемията от 1789 година, която на практика отнема живота на Моцарт в своя край, докарва на Франция т.н. революция и прави нашите Кобургготи забележими бойци срещу османците и проваля тогавашното ни освобождение от Екатерина2 от ръцете на т.н. Суворов и други недоблагородници.
На този фон смъртта на Моцарт бележи две епохи...

Благодаря за кэментара!
Радвам се, че това велико произведение е докоснало сърцето Ви. Постингът ми е за такива като Вас, и макар само едни, радоста ми е голяма. Вие сте допълнил постинга ми.
През следващата година ще честваме 200 години от смъртта на Бетховен и 130 години от смъртта на Брамс. За годишнината на Шостакович, 2006-а, се готвих три години. За тези двамата обаче съм готов.
Багодаря за коментара!