ENIGMA – ЛЮБИМИЯТ МИ МУЗИКАЛЕН ФИЛМ НА БРУНО МОНСЕЖАН

    Бруно Можнсежан е музикант - цигулар в струнен квартет. Обстоятелството, че се изявява в такъв камерен състав показва, че той е както инструменталист, така и музикант. Той притежава обаче и още едно дарование,  да прави филми за велики музиканти. Не само според мен, но наистина е така, в тази област няма равен на него. Той направи страхотени филми за Глен Гулд, за Ойстрах, за Вайсенберг и др. велики музиканти на ХХ век, но най-сложният му филм, който не касае само личността на музиканта и музиката, а епохата, в която те работят е този за Святослав Рихтер. Рихтер е един ВЕЛИКОМЪЧЕНИК, оставен жив заради изкуството му. От музикантите на ХХ век той е един от най-популярните, въпреки невъзможността през най-силните си години да се изявява на Запад. Във филма Монсежан вплита неговия образ и изкуството му с преломните времена в СССР и света по неговото време, а също и с много други велики личности в музиката, между които Прокофиев и Шостакович, а също и Бритън, с които той има контакти, изпълнява техни твроби или заедно с тях музикални произведения. За всички негови съмузиканти Рихтер казва най-същественото. Сцените с негови изпълнения, сцените с исторически сюжети като времето на ВСВ, смъртта на Сталин и речта на Берия по този повод са много силни. Точно тогава умира и Прокофиев, известно е какво прави НКВД с трупа му. Аз когато гледам /за пореден път/ този филм отново се потапям в него и макар и запознат в подробности го гледам като за първи път. Един нещастен човек, комуто изкуството дава сили да живее и твори, на когото идиоти застрелват баща му защото е германец, а майка му, която е била свързана с фашист според НКВД  едвам успява да избяга, за да се спаси. Животът на Рихтер преминава през през много трудности, но благодарение на изкуството той оцелява. Сцените с разговорите с него са много силни, той има срахотно излъчване, на светец великомъченик. От него блика...тъга.  Включените във филма негови изпълнения са страхотни. Рихтер е в приятелски отношения с Прокофиев, чиито кончерти за пиано той изпълнява, пръв изпълнител е на сонатите му за пиано, изпълнява и сонатите му за пшано и струнен инструмент.

    За да бъде разбран този филм са необходими няколко облигатни камества за тези, които го гледат. Те трябва да са музиканти или много вътре в музиката, да са запознати с историята на ХХ век, а също така с  СССР по времето на Сталин, когато пълновластен господар там, включително и на културните дейци е НКВД, а голяма част от интелигенцзията е в затвори, психушки или в лагери по Сибир. Филмът е за интелигентните хора, а не за такива като нашите трифоноворадеви простаци. Той е замислен във формата на музикално произведение в няколко части,  свързани хармоничнто по законите на музиката. Той започва с част от една соната на Шуберт и завършва с тази част. Както Концертът за виолончело на Дворжак, който във финала  въвежда темата от първата част като за сбогуване. Така сторва и Брамс в Третата си симфония.

    Като да не стига, че филмът е толкова тъжен, та финалът му е още по-тъжен. На въпроса на Монсежан как Рихтер преценява живота, делата си, той отговаря:

-       Не харесвам себе си.

Рихтер умира от пневмония на 82 години. Отказва да

бъде посещаван в болницата от роднини или приятели като казва:

-       Много съм уморен...

     Аз, като почитател на филмите на Монсеежан, когато гледам негов друг филм, напр. за Глен Гулд или за Вайсенберг, си казвам:

-       Свободни хора, творци.

      Когато гледам този тъжен филма за човек, изживял живота си не в свободна страна, а в империя на злото си казвам:

-       Великомъченик.

      Ако трифоноворадевата простащина бе запозната с този творец, едва ли би предпочела начело на страната ни отново да ВЪЗдигне простащината, която вече 27 години не можемЕ да отхвърлимЕ. Май наистина тя е по-страшна от спина, от рака.

    Ще приложа едно изпълнение на Рихтер, Сонатата на Лист в си минор. Освен на качествата си на музикант, Рихтер има много широки и много силни ръце, като тези на Лист и затова той е един от най-добрите изпълнители на това произведение, венец на творчеството на Лист.
    
    Допълнение: 
    Към постинга извън темата прилагам линк с едно изпълнение на гениалния кореец Лим. Изкуството няма етноси, националности, то е дар Божий.