Прочетен: 464 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.04 22:32
„СВЕТЪТ НЕ Е СЪЗДАДЕН ВЕДНАЖ ЗА ВИНАГИ. ТОЙ СЕ СЪЗДАВА ТОЛКОВА ПЪТИ, КОЛКОТО ПЪТИ СЕ ПОЯВИ ЕДИН ОРИГИНАЛЕН ГЕНИЙ”
Марсел Пруст
Вдъхновен съм от срещата си с изкуството на корееца Юнчан Лим. По Програма Класика той изпълни Двугласните инвенциите и тригласните симфонии на Бах, след тях - Вариациите на Бетховен „Ероика” със заключителната фуга. Впечатлен съм от съвършенството му като пианистичен апарат и като музикант. Брависимо, само това мога да кажа за изпълнението му.
Веднага проверих какви записи има от него, ще има да слушам доста. За тази ранна възраст те са твърде много, между тях и свръхтрудният Трети концерт за пиано на Рахманинов, двата опуса с Етюди на Шопен, Концерти от Бетховен. Победител е в конкурса „Ван Клайбърн”.
Изкуството е вечно. Появи се нов велик пианист за сега, но от какавидата му на такъв след години ще литне много голям музикант. Има всичките предпоствки за това. Мъдростта в музиката не идва веднага, трябва много труд, размисли, търсене.
В бисовете, които той изпълни бе и транскрипцията на Мира Хес, Хорала от Кантата 147 на Бах. Тази пиеса принадлежи към бисовете на Вайсенберг. Изпълнението на Вайсенберг е премъдрост, както и при другите негови бисове, цитирам Прелюд фуга и вариация от Цезар Франк. Твърде млад е още Лим, да бъде сравняван с него. В тази връзка изслушах запис на Лим с Третия концерт на Рахманинов, любимият автор на Панчо Владигеров и на Вайсенберг.
Корейците имат още един велик пианист, Сонг Джин Чо, той обаче е вече към 35. Споменът ми от него е едно изпълнение на Четвърти концерт на Бетховен. Този спомен ми е толкова силен, че дори виждам радиото на колата и слушам изпълнението му. Все едно слушам този Концерт за първи път. Велико нещо!
В този постниг ще включа едно изпълненение на Лим на Третия концерт за пиано на Рахманинов. Много неща чух в его за пръви път. Приятно слушане на тази прекпасна музика в изпълнение на 18 годишния тогава Лим.
