ОТГОВОРЪТ НА МОЦАРТ КЪМ ХАЙДН СЛЕД НЕГОВИТЕ 6 „СЛЪНЧЕВИ КВАРТЕТИ” ОТ 1772 г. И ОТГОВОРЪТ НА ХАЙДН КЪМ МОЦАРТ СЛЕД НЕГОВИТЕ 6 КВАРТЕТА ОТ 1773 г.

   Великите хора се учат един от друг в стремежа си към съвършенство. Типичен пример за това са Хайдн и Моцарт. Хайдн е неговият кръстител в музиката, кръстил го не с вода, а с тройната комбинация Клавирна соната/Струнен квартет/Симфония. Моцарт достига величието на Хайдн, като се учи от него, надминава го, но умира тварде млад. Така Хайдн има възможност 18 години след смъртта му да се учи от него. През тези години Хайдн, вече е свободен артист, с голяма пенсия от фамилията Естерхази и без никакви житейски проблеми. Обичман и уважаван от културните виенчани. През този период, запознат с достиженията на Моцарть., той твори най-великите си творби – последните клавирни сонати, струнните квартети оп. 76 и последните си 12 симфонии, наречени Лондонски. И две оратории. Симфониите много напомнят за симфониите на Моцарт, за което Хайдн е бивал упрекван. Той обаче отговарял:

-       От кого друг да се уча, този е най-великият!

В този и следващите два мои постинга ще се спра на най-великите квартети на Хайдн и Моцрат, на Хайдн 6-те квартета оп. 76 и на Моцарт тези с номера К 387, К 421, К 428, К 458, К 464 и К 465. Преди това едно малко пояснение:

    През 1772 г. Хайдн публикува своите 6 т. н. не от него Слънчеви квартети. Те са върхът в този жанр до тогава. Моцарт се запознава с тях, учи се от тях и през 1773 г. пише 6 квартета, които посвещава на Хайдн. Видно от номерата по Кьохел, те са писна в доста голлям отрязък  от време, не един след друг. Причината е, че Моцарт се труди много над тях, поправя ги,   преписва ги и накрая подарява на чисто преписана партитурата на тези квартети на Хайдн. Посвещението е на италиански език - пожелание към Хайдн да посети Италия, неговата несбъдната мечта. Хайдн е много развълнуван, разглежда партитурата, която за него е звучща музика и казва към бащата на Моцарт, големият цигулар Леопорд Моцарт и към сстра му Нанерл, и тя музикално чудо:

-       Както знаете, аз съм честен човек и Ви казвам, че Моцарт е най-великият композитор на света...

   Хайдн прибира партитурата с квартетите, за него най-значителният подарък в живота му. Отговорът му идва чак след смъртта на Моцарт през 1796 г. Ползвайки достиженията на Моцарт, Хайдн също пише 6 струнни квартета, много близки до тези на Моцарт, като в шестицата има и един в минорна тоналност и то точно вторият, както при Моцарт.  Първият квартет на Хайдн е дълбоко полифоничен, както Първият квартет на Моцарт. Полифонията присъства доста по-силно в тези струнни квартети на Хайдн отколкото в предишинте му. Вторият квартет на Хайдн е в ре минор, както този на Моцарт, той бива наречен Квартетът на квинтите, заради тоновата последвателност на темата. Напомням, че в творчеството на Брамс, който много обича Хайдн, много често има квинтови съзвучия.

   Сега ще поместЯ линкове с двата първи струнни квартета на Моцарт, защото те са писани през 1773 г. и двата струнни квартета на Хайдн, писани 23 години по-късно. Хайдн не е забравил за най-скъпият си подарък в живота, посветените му 6 квартета от Моцарт и му отговаря по достоен начин. За величието на Трети и Четвърти квартет на Моцарт и на Хайдн приликите межуд тях – в следващия постинг.

    Приятно слушане, като подчертавам, че струнният квартет е елитарна музика. Помествам този постинг за размисляне на музикантите, които не свирят на лъкови струнни инструменти или духови. Струнният квартет наподобява по полифонична природа клавира, но възможностите му са много по-големи гласовете се провеждат от четирима музиканти, а не от един, в случая пианиста.

    Приятно слушане!