ПОСЛЕДНИЯТ ЕТАП ОТ ЖИВОТА НА ЙОЗЕФ ХАЙДН

    Наскоро подобен постинг написах за Моцарт. Този ще е малко по-подробен.

    Голяма част от живота на Хайдн, около 30 години,  преминава като придворен музикант на унгаския херцог Естерхази. Естерхази обича музиката, има възможност да подържа оперен състав, симфоничен оркестър, има и собствена зала за постановка на опери и за концерти. При него са канени и видни музиканти за камерни изяви.

   Хайдн е бил композитор и диригинт на музикантите на Естерхази, за които той е писал всякакви музикални произведения – симфонии, опери, концерти за различни инструменти с оркестър, камерни и вокални произведения. Над сто концерта с оркестър за един многострунен лъков инструмент, изгубил значението си, на който е свирел Естерхази са били написани спициално за него. Написани са също така и много симфонии и опери, клавирни сонати, струнни квартети. Голяма част от тях са увищожени при двата пожара в имението на Естерхази.

   В имението са поставяни непрекъснато опери от различни автори, изнасяни са симфоничмни концерти, гостували са артисти инструменталисти. Отбелязвам един случай при поставянето на опера на Моцаарт, когато той е на 8 години. За нея Хайдн казва, че измежду неговите 20 опери до тогава, такава хубава опера той няма. От тук започва интересът на Хайдн към това дете чудо, а за детето чудо Хайдн вече се е превърнал в духовен отец. След години те ще заработят заедно, вдъхновявайки се един от друг, дотигайки върха на епохата в музикаа, известна като класицизъм.

    За съжаление /или пък за радост/ на Хайдн, синът на Естерхази не обича музиката и веднага разпуска музикантите. Понеже Хайдн е творец от много голяма величина, на него му отпускат до животна пенсия, но толкова голяма, ча той наема голяма къща във Виена, днес негов и на Брамс музий и няма никакви битови проблеми до края на живота си. Мечтите му обаче, да отиде до някоя друга страна в Европа да я види, пропадат. Въпреки поканите от много европейки столици, работодатеят му не го пуска. Австриецът Хайдн не е  посещавал дори Германия. Голямата му мечта обаче е била да посети Италия.

   И така изведнаж, Хайдн се превръща в свободен творец. Добил таза свобода, той не може да реши какво произведение да напише, защото това вече зависи от самия него. Преди е получавал поръчки от княза, напр. за тази дата искам от теб симфония или концерт за инструмент и оркестър.

    Какво се случва обаче с ученика му, Моцарт, през това време. Моцарт се учи от Хайдн и го надминава. Хайдн се запознава  произведенията му, ще обясня как. Разглежда партитурие им, които за него са звучаща музика, така той ги „слуша” с вътрешния си слух. В началото на този период Хайдн получава най-свидния си подарък от Моцарт, посветените на него 6 струни квертета с надпис на иалиански екик - на страната, която той цял живот мечтае да види. Моцарт пише и най-значителните си симфони - Пражката, 39-а, 40-а и 41-а. От тях  само 39-а е иццяло в стила на бащата на симфонията Хайдн.

   На Хайдн обече предстои за първи път пътуване в чужбина, в Англия. Негови прияели от Англия го канят за около година, той обаче обещава докато е там да напише 6 симхонии. Годината е 1791. При дилижанса, с щойто отпътува Хайдн  идва неочакваноМоцарт и му казва косвено, че това е последната им сеща, защото той ще умре. Хайдн приема това на шега, но по времето, когато той е в Лондон, Моцарт умира. По-голяма загуба на света за Хайдн не може да има. Това е причината той да промени творчеството си така, че произведенияа му да достигнат величието на тези на Моцарт.

   Първите 6 имфони, които Хайдн пише в Лондон много приличат на тези на Моцарт, това са симфониите от №93 до 98. Симфоониите се изпълняват в Лондон. Оттам световната слава издига на гребена си Татко Хайдн, както го нарича Моцарт.

    В Лонндон Хайдн пише и друга музика, напр. опера, но англичаните не я хареват- идеалът за оперен композитор за тях е Хендел.

   Хайдн се връща в Австрия, от където отново е покенен да отиде в Лондон. Това става чак през 1794 г. Съворени са още 6  Лондонски симфонии, между които и любимата ми, №103 с шегата /тремолото/ на тимпана и огромната Втора част с форма Тема с вариации. Някога в този жанр Моцарн се учеше от Хайдн и го досигна, сега се извърши обратния процес, Хайдн се явява ученик на това, което Моцарт завеща на света на музиката.

   Да догони Моцарт в още два музикални жанра, Струнния квартет и Клавирната соната се превръща в стремеж на Хайдн. За тази цел той твори също както и Моцарт 6 струнни квартета, които биват издадени през 1796 г. като опус 76. В тях Хайдн казва последна си дума в този жанр. С вътрешния си слух в момента слушам квартет Изгрева. Музиката от друг квартет от оп. 76, наречен Императорски е приложена към химна на Германия. Минорният му квартет е наречен Квартетът на квинтите. В прредишните опуси Хайдн има Жаблешки квартет и Птичи кмартет и Квинтов квартет.  Които познават музиката на тези квартети  знаят защо са така наречени.

   Само при минорните квартети, и двата втори в опуите си и в една тоналност, ре минор, Моцарт-овият според мен е по-хубав, цитирам тъжният му Менует.

   Още има какво да вземе Хайдн от Моцарт и той прави това при клавирните си сонати. Те са прекрасни, присъстват в репертоара на големите артисти. Любимата ми соната от неговите около 60 е тази в ми бемол мажор. Последните му 6 сонати са върхъх му в този жанр.

   Присъстието на Хайдн на концертите в Лондон също оказва влияние върху творчачеството му през последните му години. Той пише две оратории, Сътворрението на света и Годишните времена. Въпреки тяхната продължителнсот, изслушвам ги с неотслабващо внимание. Аз счиам тези две негови произведения за най-значимите в живоа му така,както на това място поставям Немският реквием на Брамс.

    След поставяето на тези две оратории пред виенската публика идва набалото на края на този велик човек. Той вече прави предимно облароботки на народни песни, за големи творби вече няма сили.. Отказва да дирижира произденията си, не ходи винаги на концерти. Остава висок и строен, но слабее и слабее. Отказва на поканите на издигнатите виенчани да ги посети. Отива на концертите, когато представят негови творби. Слаб, в черни дрехи, винаги сам, той влиза в последния момент в залата,  сяда на последния ред и я напуска пръв. Хората обаче знаят, че той е в залата, веднаж, когато залата не е била отоплена, жените са му дали шаловете си да се завие.

   Докато един ден не се показва от дома си, че и втори, трети. Почти половината от Виена го изпаща към вечността, където той вече е отправил творбите си. Свят човек, все още неканонизиран.

   Днес домът му е негов музей. В една от стаите се помещава музият на Брамс, и той с отношение към Хайдн като моето. Виенски мутри съборват къщата музей на Брамс за да строят блоци.

   Хайдн макар да умира през ХІХ век, 1809 г, неговият щастлив живот принадлежи към ХVІІІ век. Тогава преминава неговата млаадсот, творческа изяла,  още е жив  духовният ву син, Моцарт. Следващият век го плаши, той не одобрява дори произведенията а Бетховен. Причината – Хайдн е пречист класик, докато Беховен живее в дуго време, между класицизма и романтизма. Това е причината между тях да липсва връзка, подобна на тази Хайдн/Моцарт. Деца на различн епохи. В писанието  ми за Хайдн, доста обширно от предните години съм се спрял а отношенията между тези двама титани, обяснявайки според мен от ъде идва недоразбиарнето и лошото отношение на Бетховен към Хайдн.

    За връзката вежду творчите Хйдн/Моцарт и после Моцарт/Хайдн, ще приложа мотиви  - произведения, взъхновени от Отеца към Сина и такива в обратната посока. Творчеството на Хайдн е огромно, но пък и аз от много.много години, когато смушам музика, в нея има място и за Таттко Хайдн. Радвам се, че ррез поседните години негови творби се изпълняват по-често. Но връзката Хайдн/Моцарт и после мястото на Бетховен в нея, това е сложен процес, към който имам намерение да пристъпя много сериозно.

    Музикаен поздрав с Първата чат от Струнния квартет „Изгревът на слънцето”, ако намеря линк с него. Ако не, ще приложа целият квартет.

"връзката Хайдн/Моцарт и после мястото на Бетховен в нея, това е сложен процес, към който имам намерение да пристъпя много сериозно."

Той е техен ученик, но не принадлежи изцяло към Хайдн и Моцарт, защото твори в преходно време, в края на класицзизма и началото на романтизма. Неговите мисли, творби, са доста различни от тези през ХVІІІ век. Това е причината Хайдн да не доразбира Бетховен, Бетховен от своя страна да е недоволен от неговите виждания за музиката. Хайдн не изпитва лоши чувства към Бетховен, Бетховен пък му е ядосан и след смъртта му. В музи.ея на Хайдн има писма от Бетховен, които не трябва да бъдат показвани.
Тези неща не са въжни за нас, родените през ХХ век. Важно е творчеството на тези велики хора, което ще го има докато има хора на земята, в смисъл Путин не ни избие с могъщите си ракети в името на мира и прогреса.