МУЗИКАЛНА РАЗХОДКА ИЗ КАМЕРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА БЕТХОВЕН

    Камерното творчество на този гений и титан на мисълта Beethoven - е огромно. Един живот не стига обичащите музиката да се докоснат до сътвореното от него, да разберат творбите му. За мен Бетховен е спътник през целия ми съзнателен живот.

    В този постинг ще пиша само за Сонатите му за цигулка и пиано, които той твори от младежките си години до залеза на своя живот, вече изправил се пред смъртта, но и на прага на вечния живот на творец, който с творбите си ще стреми хората към красота и творчество в делата им по земния им път. Затова те са доста различни,  защото са като жалони от етапите от неговия жизнен и творчески път.

    Сонатите на Бетховен за цигулка и пиано са десет. В първия си опус 12 той публикува три сонати. Още първата е връх в този камерен жанр, не по-малко красива е и Втората, а Третата му е стъпало към фантастичната му 9-а соната за цигулка и пиано, наречена Кройцерова.  Не след дълго време Бетховен публикува още две Сонати за цигулка и пиано, но в два отделни опуса, 23 и 24. Вероятно той е придавал на тези две сонати по-голямо значение отколкото на първите три. Оп. 23 е в минорната тоналност ла минор, не е много популярна, но и тя е прекрасна. Втората, оп 24, е наречена Пролетна не от Бетховен, заради ведрото настроение в нея. По-подходящо наименование за нея няма! По подобен начин така бива наречена и Първата симфония на Шуман.

   Следващите три Сонати за цигулка и пиано Бетховен издава в оп. 30.

   Във възхода на гения си Бетховен публикува своята Соната оп. 47, наречена Кройцерова. Пролетната соната и Кройцеровата са най-популярните сонати на Бетховен за цигулка и пиано. В края на жизнения си път Бетховен издава последната си Соната под опус 96.

   Аз имам няколко любими сонати от тези, като не отричам гениалността и разума-вселена, плод на които са останалите му сонати. Всичките са бисери, подчертавам, още от Първата.

   От първите му сонати любимата ми е Третата в ми бемол мажор. Тя звучи героично, както по-късно Кройцеровата му соната.  Красотата й е трудна за разкриване поради виртуозните партии на цигулката и пианото, особено тази а пианото, на което цигулката отговаря с акорди. В хода на разработката на първата част да не се разминат двата инструмента при тези виртуозните пасажи се изисква много голямо майстроство от изпълнителите. В тази Соната Бетховен като да предсказва какво ще сътвори той по-късно в Деветата си Соната.

    Любима Соната ми е също така и Пролетната. Толкова красота в едно скромно камерно произведение, това е по силите само на титани като Бетховен.

    След тези 5 сонати Бетховен издава още три в един опус, 30. Най-сложната и най-драматична от тези сонати е Седмата му в до минор. Тя е връх в този камерен жанр. Такава драматургия няма в никоя друга Соната за цигулка и пиано и при другите автори. И гя, както и Третата соната е загатване за тоа, което Бетховен ще случи в Деветата си соната. Може би само в сцената от операта Дон Джовани, когато статуята на командора отива при убиеца си, дон Джовани, е драматургически така напрегната.

    Годините напредват, геният на Бетховен е в своя апогей. Той твори Третата си симфония, Третата си соната за виолончело и пиано, Сонатата Апасионата, Квартетите Разумовски, но и Деветата си соната за цигута и пионо оп.47, наречена Кройцерова. Тя е един от неговите неръкотворни паметници на самия него. Цигулката и пианото звучат като оркестър. Слушайки тази соната след първата й част аз не мога де се съсредоточа и да изслушам с внмание следващите две, първата й част изчерпва енергията ми.

   След тези гениални произведения на Бетховен го сполетяват доста трудности, цитирам само глухотата му, но има и други. Това се отразява и на неговите произведения. Гениалността му вече е в съединение с неговия разум-вселена и произведенията, които той ще напише вече са доста различни. Познат е терминът, Късният Бетховен. За сравнение прилагам Третата и Седмата му симфонии, Сонатите му Апасионата и оп. 101. Много велики и много радлични. В този период Бетховен пише последната си Соната за цигулка и пиано оп. 96. Тя е творба на неговия разум-вселена. Това така дълбоко човешко произведение е доста трудно за разбиране не само като музика, но и като философия и  психология. То е четиричастно, като Третата е във форма Скерцо, Бетховен се шегува. Тази Соната е една от причините, да се твърди  за Бетховен, че при него всичко си е в него. Десетата соната е потвърждение на тази теза.

    Тази висша Соната явно е оказала влияние върху творчеството на Брамс в този жанр, който пише своята Първа соната точно /!!!!!!/  в този дух и в същата тоналноста, сол мажор.

    Писал съм в блога си, че който не познава Деветте симфонии на Бетховен има празно място в сърцето си за музиката. Същото важи и за Десетте сонати на Бетховен за цигулка и пиано. Много са велики !!!!!!!!!!!

   Много от големите музиканти изпълняват накои от Сонатите на Бетховен. Класиците на изпълнението им за мен са Ойстрах и Оборин, те са ми любимците. Не, че поценявам другите изпълнители, но тези двамата свирят сонатите на Бетховен така, както аз ги разбирам.

   Приятно слушане на няколко от тези безсмъртни произведения, любимите ми:
    Beethoven: Violin Sonata No. 7 in C minor, Op. 30 No. 2 - Leonidas Kavakos /Enrico Pace