РАЗХОДКА ИЗ КЛАВИРНИТЕ СОНАТИ НА МОЦАРТ

    Преди да започна разходката, един /не съвсем/ Рождественски поздрав към тези, които обичат музиката:
Bach - Jesus bleibet meine Freude from Cantata BWV 147 | Netherlands Bach Society

    Моцарт, подобно на Хайдн, през целия си живот пише клавирни сонати. Не така регулярно обаче, както Хайдн. Хайдн твори към 60 сонати, Моцарт – към 20. Формата на клаврината соната на Хайдн, утвърдила се като класическа е тричастна – бърза първа част, най-сериозната от сонатата, бавна втора част и отново бърза трета част. Точно такива са и сонатите на Моцарт. Тази форма търпи развитие при Бетховен, който добавя още една част към нея след бавната втора част. Първата соната, която той пише, оп. 2 №1 е четиричастна. Някои от следващите му сонати обаче са тричастни, цитирам Валдщайн и Апасионата. Последната му соната пък е двучастна.

   Моцарт като съвсем млад е имал замислени много сонати, които е изпълнявал или импровизирал на академиите си. За да има постянен клавирен репертоар той пише 6 клавирни сонати, които са издадени за да бъде публиката запозната с тях и да се изпъляват и от други музиканти. Така възникват първите шест сонати на Моцарт за пиано. Всичките са прекрасни, като всяка е различна от другите. Първата е някак импровизационна, каквито сонати по-късно пише Шуберт, има полифонична трета част, Третата е наречена Сонатата с трилера, божествена /!!!/, Шестата е наречена Сонатата с вариациите във финала.

    От тази група сонати любимите са ми Първата и Третата.

    Моцарт, като дете чудо е канен по цяла Еврпа да се изявява, поканен е и в Париж, където той отива със сестра си Нанерл, по-голяма от него, с музикален дар като неговия. Моцарт се е събръзявал с нея, защото тя критикувала сонатите и клавирните му концерти, изисквала е той да ги поправя и той я е слушал. Някой казва на Моцарт да промени нещо в музиката си и той го прави!?!?!?!?! За да се представи в Париж, Моцарт пише шест сонати, наречени Парижки. Когато пише тези сонати в Пареиж, внезапно умира майка му. Под въздейстие на тази трагедия Моцарт пише знаменитата си соната в ла минор, неръкотворен паметник на неговата майка, родена до езерото Волфганг и преселила се в Залцбург. Тези 6 сонати са най-популярните от сонатите му, особено тази с Еничарския марш. Австрийците вече са отблъснали турците от Виена, но художниците още рисуват картини на тази тема, композиторите пишат музика с „еничарски теми”. Сонатата в ла мажор е най-популярната клавирна соната на Моцарт. Тя не влиза в нормите на Хайдн. Първата част е тема с вариации, прекрасни, в ла можор. Втората част е в ла минор!?! ?!? В тази  тоналност  започва и третата част, в която Моцарт включва еничарската тема. Тя присъства не само в това негово произведение. При изпълнението й се чуват зурни, тъпани, маршируват низамите /турските войници/. Добрите пианисти могат да представят всичко това. При тях се чува солото на зурните, биенето на тъпаните, ударите с обувките на маршируващите низами. Едно от най-добрите изпълнения на тази соната съм слущал с Михаил Плетноьв. Друг като него да надуе зурните, да разбие тъпаните и да представи маршируването на войниците не съм слушал!!!

   След този опус за дълъг период Моцарт не пише клавирни сонати и когато те се появяват по-късно в творбите му, вече не са същите. Все по-полифонични стават те, звучат различно от предишните. Последните две сонати във фа-мажор и ре мажор вече предвщават Бетховеновите.

    Ще приложа в линкове четири от любимите ми Моцарт-ови сонати, - Първата /Импровизацзионната/,  Третата /Сонатата с трилера/,  Тринадесетата, /Сонатата с каденцата във финала/ и Осемнадесета, /Многогласната/ Отелязвам, че Тринадесетата соната, Сонатата с  каденцата във финала, е любимата ми соната от Моцарт. Слушайки я тя остава да звучи в мен и с часове се чувствам отнесен, неадекватен. Връх в изпълнението на тези Сонати 1 и 13 считам това на Глен Гулд. В късните си години той записва всичките соната на Моцарт.

   Приятно слушане на тези безсмъртни прозведения.     

   Боклуците по света се множат в геометрична прогресия, поемат и неговия контрол, каквото и да означава това. Културните хора пък се множат в аритметична. Докато простащината, част от която сега у нас ще претендира да ни управлява след изборите на 19. т. м, не е прегазила света окончателно – да се порадваме на сътвореното от нашите предци, навлези в сърцата ни!