ДА ПОСЛУШАМЕ ХУБАВА МУЗИКА

   Симфонията е един от жанровете в музиката, който е от най-популярните. Струнният квартет пък е за едни от най-добрите музиканти и обичащи музиката.

    Бащата на симфонията е Татко Хайдн, както го нарича Моцарт, комуто той се явява духовен отец. Хайдн е баща на симфонията, на струнния квартет и на клавирната соната. Той въздига тези произведения до вечни, класически като форма. Всичките  негови /104 !!!/ симфонии са четиричастни. Те започват с бавно встъпление, в което той представя най-важното, което ще представи в симфонията така, както увертюрата към операта дава краткка представа за музиката към операта, която ще се изпълни. Давам пример с увертюрата към операта Дон Джовани, в която е включена част от сцената, когато статията на командора влиза в стаята, където празнува Дон Джовани. Така силна драматургична сцена в никия друга опера няма!!!

    Освен с бавното си встъпление във всички симфонии, друг характерен белег зат тях е облигатният Мунует за Трета част на симфониите му.

    Ученикът на Хайдн, Моцарт, пише като него, но още твърде  рано започва да се отклонява понякога от това желязно правило на Хайдн за строежа на симфонията. Цитирам прекрасната му сол минорна симфония №25, която няма бавно встъпление. В късните си симфонии Моцат прави още по-сериозно отклонение от класическото завещание на Хайдн за симфонията в знаменитата си Пражка симфония, наричана още Симфонията без Менует. След нея обаче, Симфонията му в ми бемол мажор №39 е композирана точно както това сторва Хайдн.

    В историята на музиката има няколко велики тричастни симфонии, сега ще се спра на три от тях.

    Първата е симфонията на Моцарт, наречена Симфонията без Менует. Тя е композирана малко преди операта му Дон Джжовани, като с тези две произведения той пътува до Прага да се представи пред чехската публика, една от най-сериозните в Европа. Това пътуване и представяне на творбите му в Прага е описано от стотицци чехи. Ако нарека представянето на Моцарт в Прага като Академия, както във Виена се наричали неговите изяви, и това не е достатъчно. Чехите са много музикални и са оценили двете творби, арии от операта са се пяли дори по кръчмите. Да се изпее тема от Симмфонията му няма как да се получи, тя може да се прослуша само с вътрешния слух, ако човек го има.

   Първата част на Симфонията започва с бавно втъпление, ангелско по характер, а може би и още по-красиво. Следва разработка на първата част, в която се прилага полифония. Музиката е така прекрасна, че тя въздита слушателите до емоции, когато само могат да се наслаждават на нея, но не е и да мислят за нейния строеж.

    Втората й част също е прекрасна. Трета част, Менует, като да липсва, но и като да не липсва, защото втората бавна част е доста продължителна, а третата – възвишен полифоничен финал – също. Така времето за изпълнение на тази тричастна симфония е по-продължително от последната му симфония, наречена Юпитер заради нейното величие. Аз мисля, че Моцарт не е пропуснал да напише Менует към тази симфония, защото в нейните три части той е казал всичко, което е трабвяло.

    Втората от тричастните симфони, които ще приложа в линк е тази на Цезар Франк. Тя започва с бавно всъпление, както тези на Хайдн, в нея също няма менует. Симфонията е достатъчно продължителна като време, за да има още една част. Така е била замислена от Светият образ в музиката, Цезар Франк. Тя е една ат най-великите симфонии. Слушайки я, пред мен се явява неговият образ от популярната му снимка, който възприемам като неканонизиран светец, наричан Френският Бах. Музиката на Франк е доста различна от тази на Хайдн и Моцарт, трета част Хайдн-ов Менует към нея не върви.

   Шостакович също пише една тричастна симфония, наричана Симфонията без първа част. Точно така я възприемама и аз, симфония, на която липсва Първата част. Проявявам разбиране към музиката на всички симфонии на Шостакович, тази остава за мен недоразбрана. Липсва ми първата част на това произведение. Има някаквва тайна относно това произведение, но не съм намирал нещо за нея, вероятно има докумети в НКВД защото:

    Четвъртата симфония на Шоостакович отразява ужаса по време на Голодомора в Украина. Подписващият смъртните присъди на интелектуалците в СССР, Жданов, зачерква Шостакович от списъка със смъртниците. Но явно между тях има договорка, защото Шостакович веднага започва да пише Петата си симфония и я завършва много бързо. Вероянтно тя е изкупила греха му в Четвъртата, която се изпълнява чак 25 години след написвавето й с разрешение от Хрушчов в Лондон. Верояно в духовна криза от този тормоз, но вече спасил живоа си, той пише Шетата си симфония, а силите са му стигнали до тук...

   Има и други тричастни симфоии, давам пример със Симфоията Фауст на Лист. Тя ообаче е програмна, в нея са включени три образа – на Фауст, на Маргарита и на Меистофел. С музика са изградени техните образи, докато целта на горните три симфнонии е съвсем различна.

    Приятно слушане на тези три велики творби.