На фона на хибридната война, гаулайтерите на която която се изейякулирват от медиите и в социалните мрежи във връзка с предстоящите парламентарни избори и надпреварата коя от маркспропутинските партии – на Зарков, на Копейкин или други национални предатели като тях в надпревара коя повече да се хареса на Путин, вместо за заспоменавам майки, ще напища още един музикален постинг за френския Бах, Цезар Франк. В постинга си ще поместя две негови елитарни произведения, които препоръчвам на музиканите от Клас 88 -  пианистите, чието пиано има 88 клавиши. За тях звукът на пианото - най-висшият музикален инструмент, е на първо място във възприятията им, но съществуват и други музикални инструменти със значение в музиката не по-малко от това на клавира. Това са органът и струнният квартет, за които полифонията е присъща и облигатна, а струнният квартет може да се разглежда не като състав от четири отделни инструмента, а като  само от един. Точно така звучат най-съвършените квартетни състави.

    Едно от  последните произведения на Цезар Франк, писано в годината, през която той загива при катастрофа между конски трамвай и файтон в Париж, той създава едно от най-висшите си камерни произведения, Струнният квартет в ре мажор. Бтховен и Шуберт вече са написали своите квартети, без всякакво съмнение Цезар Франк се е учел от тях. Звученето на неговия квартет напомня това на Струнния квартет оп. 127 на Бетховен, чуват се интонации на Шуберт, че и дори е на съвременника му Брамс, доста непопулярен тогава във Франция, с когото те не са се познавали. Квартетът на Франк обаче е писан след издавнаето на квартетите на Брамс.

    Квартетът е класически, чииричастен, но  втората част, Скерцото и третата част, бавната,  са разместени. Първата част е повлияна в значителна степен от Последните квартети на Бетховен, звучат подобни хармонии. Едно от най-великите творения в областта на камерния жанр Струнен кварет е това произведение. След като го прослушах, минах и през Квартета на Бетховен оп. 127.

    Другото ппоизведение, което ще включа в постинга си е едно произведение за орган, наречено Прелюд, фуга и вариация оп. 18. То е малко известно в оригинала си, популярна е транскрипцията му за пиано. Не ми е известно авторска ли е тя или е сторена от пианист от ранга и с възможностите на Лист или Бузони. Ще приложа линк и с него. Разликата между оригинала и транскрипцията аз възпремам като да гледаш снимка на определена красота на планината напр. и да си на мястото, от която снимката е направена.

    Приятно слушанне на тези  елитарни произведения. Те не са за широката публика, а за елитарната, в случая за тези, в Клас 88.