ДА ПОСЛУШАМЕ ХУБАВА МУЗИКА

 

    Днес ще приложа в линкове две елитАРни произведения от Брамс, едни от най-трудните и красиви негови камерни творби, до чиято красота се разкрива само прид най-сериозните музиканти и просветените любители музиканти.

    Първото от тези произведения е Клавирният квинтет от Брамс във фа-минор. Това е произведение, писано на прага на зрелостта му. За Брамс е важно да се знае, че всичките му произведения като музика са много сложни, красиви, велики, цитирам нетовия опус 1, Сонатата му за пиано.

    След преместването си във Виена Брамс преминава през доста трудности, има битови проблеми, а също такива и в личния си живот. В етап от живота си, котато той е напрегнат от случващото се с него – той се бори за достойно място в световната столица на музиката - Брамс твори Соната за две пиана, но след завършването й той преценява, че тези два инструмента не са достатъчни да изразят сложната музика на произведението. Брамс не публикува тогава Сонатата, мисли върху ня и решава – да я преработи за едно пиано, а второто да замени със струнен квартет. До този момент струнен квартет той още не е творил. Такъв пример на клавирен квинтет той вече имаа – знаменитият Клавирен квартет на Шуман в ми бемол мажор.

   Резулатът от тази транскрипция е Клавирният квинтет на Брамс, едно велико негово камерно ппоизведение. В писма до Клара Шуман, до кояго той изпраща произведението да го прегледа и прецени, Брамс описва трудният период от живата си, когато то е сътворено и обяснява защо е толкова мрачно.

 

    Второто произведение, връх в този жанр, е един негов Клавирен квартет. Това е камерен жанр, в който Моцарт твори в последните си години и ни оставя два шедьовъра. На Моцарт съставът на класическото трио вече не му достига и той го подсилва с още една виола. Така, като музика, Моцарт възвисява този камерен жанр над триото.

   Брамс твори едно клавирно трио още в началото на кариерата си, ор. 8 в си мажор. То наподобява симфония за три инструмента. По-късно Браамс го преработва, като съкращава някои негови части, но въпреки това времетраенето му надминава това на симфония.

    След това трио той достига до мисълта, че трябва да опита силите си в клавирния квартет. Брамс замисля 3 такива квартета, от които реализира два. Завърщването на третото му трио той отлага и това става около 20 години след замислянето му. Първите два квартета не са силно драматимни, което е характено за музикта на Бламс, дори има една част, Рондо ала цингарезе, която е много популярна, но не и характерна за музиката на Брамс.

    След продължително отлагане на работата над третия си клавирен квартет - почти 20 години -  той се заема с него. Натрупал огромен опит и мъдрост, той създава нещо, което няма равно на себе си в този жанр.

     Подчертавам, че Брамс е труден автор. На посещение в Байрот в оперния театър на Вагнер присъстват Чайковски и Брамс. Брамс изобщо не знае за Чайковски, Чайковски обаче е запознат с музиката на Брамс. За него Брамс му прилича на великоруски свещеник, а музиката му е скучна. Тя е доста скучна и за професионани музиканти. Които обаче разбират тази музика, с ннея те са по-богати в живота.

     В линк ще включа и едно Трио от Брамс, последното му, оп. 101. С напредване на възрастта мислите стават по-кратки и по-мъдри. Това Трио е точно такова.

    Приятно слушане!

Слушай бае Коста, слушай. Малко са приятните неща днес. А и колко още ще сме живи :
"Отново, черен като гарван, градоносен облак се надвеси,
към нас военен облак се понесе
и черна сянка запокити
над слънчевите ни поляни.
Сега ще паднем ний убити! —
Затуй ли, майко, ни отхрани?" ...

Вземете пример от Радостиналасса/бать Венцо. Вместо с такива мисли, они по цял ден пият любовен нектар....