ТРИТЕ  НАЙ-ВАЖНИ  ЖЕНИ  В  ЖИВОТА  НА  БРАМС

    Съсредоточен върху делото на живота си -  да твори музика! - Брамс не е имал време за контакти с жени. Има обаче и изключения. Цитирам един документ от хотел във Виена, издаден на Брамс, който се пази. В него е цитирана платената сума и името на дамата с него. Подробностите няма да осветлявам

     Като младеж в Хамбург Брамс има връзка с една млада дама, Агате. По това време той още живее в Хамбург. Наскоро той се е запознал със семейството на Шуман, който се превръща в неговият духовен отец в музиката. След смъртта му през 1856 г. творческата и духовна връзка със съпругата му Клара продължава през целия им живот.

   Третата жена, която Брамс носи в сърцето си е майка му Кристиана. Ще се спра малко  по-подробно на връзката на Брамс с тези три жени.

   Брамс е младеж и в компанията му, предимно музиканти, има едно красиво момиче, певица. Освен красотата й, тя е изключително интелигентна и умна, притежава и прекрасен алтов глас. Заради този глас Брамс я нарича Виолата. Той се влюбва в нея и иска да се оженят, но тя му отказва със следните мотиви: 

    „Брамс на никой не е длъжен да принадлежи напълно. Той трябва да изживее живота си неженен и без деца, за да предаде на всички хора по света богатството на сърцето си, своя дух и изкуство.”
   Какво се случва между тях след този отказ не е ясно. Наскоро Брамс заминава за Виена, градът, който става неговата втора родина. Брамс е писал много писма до близките и колегите си музиканти, но писмо от нея в неговата кореспонденця няма. Брамс обаче не може да забрави това умно, краиво и музикално момиче и композира стунен секстет, който й посвещава. В него има и една закачка, темата в първата част има тоновата последователност A-G-A-D-E, твърде близка до името на Виолата, А-Г-А-Т-Е. Това е сравнитено ранно произведение на Брамс, но е много сериозно.
    Втората жена, с която Брамс подържа връзки до последния й ден е майка му Кристиана. Тя е шивачка, по-възрастна е със 17 години от баща му, Якоб. Майката на Брамс обаче е връх на разума, на природната интелигентност и на човечността, доказателство за което са поучителните й писма до Бармс когато той се мести във Виена. Защото в Хамбург така и не го назначават никъде на работа. От  писмата й е видно, че тя, достойна за канонизиране, е запозната с живота. В тях тя го поучава как да се държи с хората, как да живее, как де се труди, да внимава с банкките, които могат да го ограбят. Писмата й звучат в тоналност както музикални произведения.
    Брамс много обича майка си. Тя умира внезапно в Хамбург, когато той е на 33. С влака за няколко дни той достига до Хамбург, където вижда една прясна купчина с пръст, мястото, където тя е погребана. Под тази купчина пръст сега са всичките му спомени като дете, като младеж, поученията към него когато вече е отлетял от семейното гнездо.
   И Брамс решава - ще направи паметник на майка си. Не такъв, какъвто правят всички, а нещо неръкотворно. Връщайки се във Вена той започва да твори най-великото си произведение, Немският рекием. Това обаче не е реквием за починал човек, а напътствие към живите чрез премъдростите на светците от Стария завет, съчетано с неговата музика - смислено, с дела, по естественото Божие употребление да изминават своя земен път. За 4 години Рекиеът е готов, но след представянето му Брамс получава критика от приятелите си – този Рекием е посветен на паметта на неговата майка, а в него няма част с женски глас. Брамс се съобразява с това мнение и пише към него Пета част, ка по този начин частите на Реквиема стават седем.
   Третата жена, трайно присъства в живота на Брамс е Клара Шуман. Тя не е случаен човек, а композитор, диригент, виолонччелист, певица и най-великата пианистка на своето време. След смъртта на съпруга й, Шуман, през 1856 г. тя, остава сама със 7 деца. Бедност, грижи, никакви перспективи да изнася концерти Но Бог й изпраща подкрепа - Брамс, който благодарение на реформи във Виенската община вече е един сравнително богат човек. С неговата - и не само с неговата - помощ Клара се завръща по сцените. Тя е с 14 години по-възрастна от Брамс. За него тя е първият критик на произведенията му, а също и първият изпълнител на клавирните му произведения. След неуспеха при представянето на Първия концерт на Брамс за пиано, защото той е с музика, доста трудна за разбиране, а виенчаните – тъпи да я разберат, 25 години след това нейната блестяща интерпретация е причината този Концерт да стане популярен по целия свят.

    Брамс е на 63 години, задп него е творчеството му, пред него – смъртта. Станал е един от най-популярните граждани на Виена. Тогава от Франкфурт пристига спешно писмо от пиятеля му, цигуларя Йоахим, че Клара е на смъртно рего, има инсулт и ако той дойде много бързо, може да я види още жива. Брамс веднага отпътува с влак, но се качва в грешна комподиця и се забавя. При отиването си във Фрнкфурт, Клара вече е погребана. Той отново е сам пред купчината пръст, под която е Клара, неговият духовен и творчески спътник през живота му. Ако пред купчината пъст над майка му той  пълен със сили и енергия сега положението е различно. Тъгата и огромният стрес стават причина той да отключи рак на черния дроб. От Фрнкфурт Брамс се завръща много жълт, няма сили, не се храни, стопява се. Преглежда го първият лекар на Виена, който констатира рак. Брамс едва излиза от стаята си, скоро не може и да става от леглото. Иска дъсчица, на която в леглото пише последното си произведение, Четири строги напева по текст на Стария завет. Това е химнът на неговата смърт. На погребението му присъства половината Виена.

   Права се е оказала Виолата, Брамс трябва да принадлежи на всички хора. Аз обичам неговата музика, много съм се занимавл с нея и с творческия му път. Вероято познавам повече негови творби от професионалните музиканти. И го чувствам като един от духовните ми отци. Ако имам още дни следващата година, 130 години от смъртта му, ще поместя в блога си доста негови произведения с кратко описание за тях.

   И на края една мисъл, която ми дойде на ум сега.

   Виолата, /Агате/ в едно изречение е предрекла какво ще стане Брамс за Хората по света, вече го написах. След срещата със сем. Шуман, Шуман предвещава що ще стори Брамс в света на музиката:

   „Той дойде!. Човекът, който ще напише симфониите на своето време!”

    А Брамс отива при сем. Шуман да му представи Сонатата си за пиано Опус 1, годината е 1853. Първата му симфония има Опус 68 и е завършено през 1876 г, двадесет години след смъртта на Шуман...

                 


                             

                 

                            
                            
                             Клара Шуман

Благодаря!
пс
Защо се правиш през повечето време на сатир-нито ти отива, нито го можеш

....

За мен Брамс е най-силен в нежните си произведения. Качвам моята любима 4-та симфония в заглавието. Тя е като Слънчева река, която преминава през света, за да го направи по-красив и емоционален, по-жив и завладяващ.
Естествено харесвам и всеизвестните му Симфония No 3 фа мажор , Приспивна песен, Op. 49, бр. 4 , и Унгарски танци.
Брамс е най-великият романтик за всички времена! Класик-Романтик. :)))

Брамс живее в епохата на романтизма, но върви напред с поглед назад. Всички достижения на предците си той познава и прилага в творчеството си. В произведенията му звучат Беховен, Шуберт, Шуман. Той е романтик, но произведенията му са в класически, железни рамки.
Първата симфония на Брамс е драматимна, Втората - пасторална, Третата - героична, а Четвъртата - дълбоко-дълбоко трагична. Такъв дълбок трагизъм при Брамс има в неговото последно Интемецо №6 от оп. 118. "Надежда всяка вие тука оставете!", това е звученетж на Интермецото.
Ако в Първата си симфония Брамс ползва формата на класимеската симфония на Хайдн, при Четвъртата той ползва достиженията на Моцарт в неговата сифониия "Юпитер, финалът на която е фуга на три теми. Това чудо е вдъхновило Брамс да сътвори Пасакарията в Четвъртата част на Четвъртаа си симфония, пасакалия, равостойна на Пасакалия и фуга на Бах за орган.
Благодаря за коментара.

Брамс живее в епохата на романтизма, но върви напред с поглед назад. Всички достижения на предците си той познава и прилага в творчеството си. В произведенията му звучат Беховен, Шуберт, Шуман. Той е романтик, но произведенията му са в класически, железни рамки.
Първата симфония на Брамс е драматимна, Втората - пасторална, Третата - героична, а Четвъртата - дълбоко-дълбоко трагична. Такъв дълбок трагизъм при Брамс има в неговото последно Интемецо №6 от оп. 118. "Надежда всяка вие тука оставете!", това е звученетж на Интермецото.
Ако в Първата си симфония Брамс ползва формата на класимеската симфония на Хайдн, при Четвъртата той ползва достиженията на Моцарт в неговата сифониия "Юпитер, финалът на която е фуга на три теми. Това чудо е вдъхновило Брамс да сътвори Пасакарията в Четвъртата част на Четвъртаа си симфония, пасакалия, равостойна на Пасакалия и фуга на Бах за орган.
Благодаря за коментара.[/quote]
И аз благодаря!