ДА  ПОСЛУШАМЕ  ЕЛИТАРНА  МУЗИКА

    Този постинг пиша за да покажа благотворното влияние на великите музиканти върху следващите поколения музиканти.  Започвам с Шуман, чиято музика ни връща към тази на  Бетховен и Шуберт. В музиката на Брамс присъстват Бетховен, Шуберт и Шуман. В симфониите на Шостакович  присъства симфонизма на Брамс и полифонията на Бах. А за колко автори музиката на Моцарт е образец за тях и те се стремят да творят като него! Цитирам първите две симфонии на Шуберт.

    При класиците – Хайдн, Моцарт и Бетховен -  благотворното влияние на всеки от тях върху другите е очивидно, като дори има и едно рядко изключение – музиката на Моцарт, става образец за Хайдн и за Бетховен и когато Моцарт умира, достиженията му  в музиката биват възприети от надживелите го. В този постинг ще приложа две симфонии от Моцарт и Бетховен, в следващ ще приложа два квартета пак от тях.

   Сега ще приложа само първите части на две много велики творби, 39-та Симфония на Моцарт в ми бемол мажор и Трета симфония на Беховен, Героичната, в същата тоалност. И още една прилика ще посоча, дисониращата струнна група в Симфонията на Моцарт  и дисониращата валдхорна в Симфонията на Бетховен. В следващите части на симфониите обаче има някакав разлика – Моцарт звучи повече в своето време, на класицизма, включва като Трета част облигатния за тогава Менует, а Бетховен е с поглед към неговото време, прехода от класицизъм към романтизъм.

   Всеки човек, който обича музиката трябва да познава тези велики творби, а тези, които вече са открили себе си в музиката трябва да могат да правят връзки както между отделните творби на автора, както и тези на музикалното ппоизведение, с което се запознават с други подобни музикални произведения, между които има прехвърлени мостове през вековете.   

   Приятно слушане на тези две безсмъртни творби!