Такива има доста, но с аудио записи за съжаление на великите артистите от миналото не разполагаме. Как ли са свирели на своите инструмети Паганини, Клара Шуман, Бах /на органа/? За наша радост от ХХ век звукозаписната техника навлЕзе в музиката и благодарение на нея ние можем да слушаме изпълнения на много от великите инструменталисти, певци, оркестри, диригенти. Благодарение на тази техника имаме напр. записите на Карл Рихтер с Мюнхенския Бахов оркестър.

     В този постинг ще се спра на трима изпълнители на различни произведения, но на такава висота, че техните изпълнения са останали като класически. Първата изпълнителка ще бъде сопраното Мария Калас. През целия си живот бях близо до много музиканти, като за нея от тях винаги се казваше нещо стандарнто, което не подлежи на коментар:

   - Тя е най-великата!

     Аз съм слушал и други велики певци, давам за пример Тримата тенори, но не касовите, а Карузо, Джили, Ди Стефано. Любимият ми бас е Борис Христов. В паметта ми нахлува изпълнението на арията от операта Борис Годунов, когато царят престъпник полудява. Това е класика !!!

   Излъчването на Мария Калас е специфично и много, то е комбинаци от нейната музикална и артистична изява. Има нещо фатално в него, чувствам се като между два свята, този в който живея и един много на високо, към който тя ме понася на крилата на изпълнението си...

  В истроията има и други велики певици, напомням за Вилхелмина Шрьодер-Девриент. Виенчани са посещавали спектаклите на операта Фиделио от Бетховен заради нейното изпълнение в ролята на Леонора...  

   Второто изпълнение, също недостижимо, е това на цигулара Хенрик Шеринг. Той по времето на холокоста бяга в Мексико и се установява да живее там. Шеринг е изключителен музикнт, който притежава абсолютен слух. Това качество , да можеш да изпееш всеки тон, го притежават много малко хора. Да можеш да  познаеш веки ток ако прозвучи е по-лесно, могат го много повече. И още едно качество в най-висша степен има Шерниг, той умее да гласоводи, да провежда гласовете, което означава, че той отговаря напълно и за пианист.

   Шеринг свири темперирано за разлика от други цигулари, цитирам Ойстрах, който свири в естествения строй, от преди Бах, поради коет няколко тона  във високите октави му звучат ниско. Това не намалява стойността на изпъненията му, той също остана класик. Тези качества на Шеринг, както и виртуозността му го поставят на първо мято като изпълнител на Сонатите и Партиите за соло цигулка от Бах. Когато попадам на запис на някое от тези безсмъртни произведеия със сигурност мога да кажа Шеринг ли ги изпълнява или някой друг.

   Третото произведение, което ще включа е с троен ефект – велико произведение – увертюрата Танхойзер на Вагнер,  велик диригент – Клаудио Абадо - и велика филхармония – Берлинската. Рядко се постига такова съвършество. !